Определение № 3127 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1375/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Олимп - Ю. В. -Имоти в София“ ЕООД, [населено място], подадена чрез адв. В. В., срещу решение № 95/12.02.2024г. по възз.т.д. № 751/2023г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 460/05.04.2023г. по т. д. № 597/2022г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове, с правно основание чл. 51 ТЗ, за сумата 72 000 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 27.03.2023г. за извършени действия по посредничество за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, и, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата 2 760 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2021г.- 31.03.2022г.

В касационната жалба са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Според касатора обжалваното решение е необосновано и не съдържа анализ на възникналите отношения между страните и на събраните по делото доказателства, тъй като въззивният съд е отказал допускането на свидетел и същевременно е приел, че липсва пълно и главно доказване на факта, че с конкретни действия е способствал за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж върху имота. Поддържа, че този факт дори не е бил спорен между страните, като възраженията на ответника са свързани с действието на договора, а не с факта на свързване на страните и извършване на посредническа дейност. Оспорва, като неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото, извода, че извършените от него действия „са несъществени, доколкото свързването на ответника със собствениците на имота и организирането на среща между тях не е достатъчно за изпълнение на задълженията“ на посредника. Касаторът намира, че мотивите са противоречиви, тъй като, от една страна, се приема, че е налице валиден договор, обвързващ страните от момента на сключването до прекратяването му, и търговското посредничество представлява чисто фактическа дейност, изразяваща се в оказано съдействие за сключване на определени търговски сделки, а, от друга страна, се посочва, че търговският посредник не е извършил действия по организиране сключване на предварителен договор, респективно с приетото на практика се отказва заплащане на дължимо комисионно възнаграждение, въпреки че се признава извършването на посредническа дейност. Касаторът счита, че е изпълнил всички ангажименти по сключения между страните договор и това се признава в съдебното решение, но е неправилно прието, че е негово задължението за сключването на самия предварителен договор, тъй като това не е фактическо, а е правно действие и може да бъде предмет на договор за поръчка, а не на договор за посредничество. Позовава се на съдебна практика, включително формирана с негово участие, с която е присъдено дължимото комисионно възнаграждение „при заобикаляне на агенцията“. Касаторът поддържа, че ответникът не му е предоставил възможност да извърши действия за сключване на предварителен договор, като след като е свързал ответника със собствениците на имота и е организирал всички действия по осъществяване на срещи с тях, запознаване с документите за собственост и изработване на подробна арх. разработка, не е осъществено посредничество за сключване на предварителния договор, тъй като ответникът привидно е посочил пред представител на ищеца, че се отказва от сключване на предварителен договор, с цел да не заплати комисионно възнаграждение, и впоследствие е сключил самостоятелно такъв договор при нарушаване на договорните си задължения. Оспорва се изводът, че извършените действия по договора са несъществени, тъй като те „няма как да не са довели до сключването на предварителния договор и да останат неовъзмездени“, само защото ответникът е лишил посредника от участие при самото сключване на предварителния договор. Изложени са подробни съображения относно характера на договора за посредничество, задълженията на търговския посредник, доказването в случая на изпълнението на договорните задълженията на касатора и заобикалянето от ответника на посредника в нарушение на договорната клауза за възнаграждение. По тези съображения искането е за отмяна на решението.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията по т.2 и т.3 по следните материалноправни въпроси:

1. Включва ли се в задължението на посредника изискването да участва при сключване на предварителен договор или окончателен или задължението му се изчерпва със свързването на двете страни и създаването на условия за сключване на договор между тях? По този въпрос касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 54/10.09.2010г. по т.д. № 267/2009г., II т.о., и решение № 236/27.02.2012г. по т..№ 1048/2009г., II т.о., и

2. Относно изпълнението на договора за поръчка. Осъществяването на контакт между страните-продавач и купувач, води ли до изпълнение на договора, съответно дължимост на комисионно възнаграждение? По тяези въпроси се поддържа противоречие с определение № 383/25.05.2011г. по т.д.№ 689/2010г., I т.о., решение № 1406/07.01.1994г. по гр.д.№ 390/1993г., V г.о., определение № 690/21.10.2010г. по т.д.№ 328/2010г., I т.о., и определение № 489/05.08.2009г. по т.д.№ 252/2009г.

Въведено е и основанието за допускане до касационно обжалванепо чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, с доводи за превратно необосновано тълкуване на събраните по делото доказателства.

С подадения чрез адв. Т. И. от САК писмен отговор ответникът „Аджис Билд1“ ЕООД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски пред касационния съд.

Съставът на I търговско отделение, след преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сключен валиден договор за посредничество между страните, който ги е обвързвал от момента на сключването до прекратяването му по взаимно съгласие, считано от м. юни 2020г. Установил е въз основа на доказателствата по делото, че ищецът е извършил действия по посредничество, изразяващи се в свързването на ответника със собствениците на имота и организиране на срещи между тях, но не е проведено пълно и главно доказване на факта, че с конкретните си действия ищецът е способствал за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж върху имота. Съставът на апелативния съд е намерил, че извършените от ищеца дейности по договора „са несъществени и не са достатъчни за изпълнение на задълженията му по договора“. По тези съображения е направен краен извод, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по договора за посредничество.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

И по двата поставени от касатора въпроса липсва общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос не съответства на мотивите на решението. Въззивният съд не е приемал, че посредникът е имал задължението да участва при сключване на предварителния или окончателния договор. За да отхвърли иска за произтичащото от посредническия договор възнаграждение, въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че е доказано извършването от посредника в изпълнение на договора на несъществени фактически дейности, но не е проведено пълно и главно доказване извършването на конкретни действия, с които е способствал за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж върху имота. И двата въпроса са пряк израз на несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че на ищеца е недължимо възнаграждение, тъй като не е доказано изпълнението на задълженията му по договора за посредничество. Правилността обаче е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускането на обжалване.

Не е налице и приложното поле на въведеното основание за директен достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК –очевидна неправилност. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието очевидна неправилност е установимо пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая изложените от касатора доводи съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение, поради допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и необоснованост. Освен това те не могат да се констатират пряко от мотивите на обжалвания акт, а предполагат извършване на проверка от касационния съд.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски в касационното производство.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ответника за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 5 000лв., съгласно приложените към молба, вх.№ 19258/08.11.2024г., фактура, пълномощно и извлечение от банковата сметка на адв.Т.И.. За разликата до пълния предявен размер от 10 000лв. искането за разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба е неоснователно, тъй като ответникът е доказал заплащането на сума в размер на 5000лв. на другия упълномощен по делото адв.В.М., но не е доказано това плащане да е за защита по настоящото дело.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: