Определение № 776 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 730/2012 г.

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Я., чрез адв. Н. М., ПАК срещу определение №264 от 28.09.2012г. по т.д. №717/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че предявения от него установителен иск е с цена 10 000 лв., а не както неправилно приема съставът на ВКС, ТК до 10 000 лв. Определението е правилно. Ищецът – частен жалбоподател е предявил следните установителни искове срещу [фирма]– Пловдив при условията на обективно съединяване: че между него и [фирма] не е налице правоотношение по договор за кредит от 15.06.2004г. за сумата от 10 000 лв. и че не дължи сумите по издаден срещу него изпълнителен лист по гр.дело № 8122/2006г. на РС ХVІІ гр.с. в размер на 8446.34 лв., от която сума главница 8036.03 лв., лихви за забава 244.70 лв. и 404.54 лв. разноски по делото. Пловдивският районен съд е отхвърлил установителния иск за недължимост на сумите, за които има издаден изпълнителен лист. По предявения иск за недействителност на договора за кредит съдът не се е произнесъл с решението. Ищецът не е поискал допълване на решението от районния съд по реда на чл. 250 ГПК. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по въззивната жалба на ищеца и е потвърди решението на районния съд. При тези факти правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил цената на отрицателния установителния иск до 10 000лв., по който се е произнесъл съда и решението по който е предмет на касационно обжалване, както и търговския характер на сделката - чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, е приложил императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, създаваща процесуална пречка за ВКС за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение. Спорът между страните е търговски по смисъла на чл. 365, т.1 ГПК, тъй като вземането, предмет на изпълнителния лист произтича от търговска сделка – договор за потребителски кредит. Договорът за кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, която и определя търговския характер на делото. С оглед на изложеното, съставът на първо търговско отделение на ВКС