Определение № 2074 от 25.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 234 от 05.06.2024г. по гр.д. № 278/2024г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено Решение № 141 от 10.02.2024г. на Районен съд-Русе по гр. д. № 2431/2023г. С последното са отхвърлени предявените от Й. И. У. и И. К. У. против Община Русе искове по чл. 54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че са собственици на 2/3 ид.ч. /по 1/3 ид.ч. за всеки от тях/ на следните реални части от поземлени имоти, отразени в кадастралната карта, а именно:1/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 981 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 2/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 346 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот ***; 3/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 110 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 4/ част от имот поземлен имот с идентификатор *** с площ от 199 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 5/ част от имот поземлен имот с идентификатор *** с площ от 313 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; 6/ част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 89 кв. метра, при граници: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***; както и за установяване, че са собственици на 2/3 ид.ч. от жилищна сграда - многофамилна, с площ от 103 кв. метра, на два етажа, погрешно заснета като част от сгради с идентификатор **** и ****. Касационната жалба е подадена от ищците Й. И. У. и И. К. У. чрез адвокат Е. Н.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд и е очевидно неправилно. Конкретни правни въпроси не са формулирани, но сочените противоречия касаят въпроса кога един регулационен план е приложен, кога настъпва отчуждителното действие на приети преди ЗУТ дворищнорегулационни планове и необходимо ли е доказване на десетгодишно владение от заемането на имота, за да настъпи ефекта на съвпадане на имотните и регулационни граници. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, Решение № 286 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1242/2009г. на ІІ г.о. Ответникът по касационната жалба Община Русе моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск на Й. И. У. и И. К. У. против Община Русе, квалифициран от съда по чл.54, ал. 2 ЗКИР. Ищците твърдят, че са собственици всеки от тях на 1/3 ид.ч., общо на 2/3 ид.ч., върху реални части от поземлени имоти, като правото на собственост е придобито в резултат на отмяна на отчуждаването на 2/3 ид.ч. от имот, представляващ пл. № * в кв. Западна промишлена зона по плана на [населено място], отчужден към 17.07.1984г. по реда на ЗТСУ, собственост на праводателите на двамата ищци. Правото на собственост върху 2/3 имота и двуетажната жилищна сграда в него е възстановена на ищците през 1993г. по реда на ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. с решение на съда, но имотът не е отразен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а попада върху части от шест поземлени имота, за които от Община Русе са съставени актове за общинска собственост. Ищците претендират установяване правото си на собственост върху реалните части от поземлените имоти, върху които попада възстановения им имот, както и върху двуетажната жилищна сграда, построена в бившия имот пл. №* с площ 103 кв.м., сега попадаща в ПИ с идентификатор ***. Претендират също да бъде отстранена грешката в кадастралната карта като бъде нанесен притежавания от тях поземлен имот № * в кв. 966 на Западна промишлена зона, заедно с двуетажната сграда в него. Преди да заведат иска ищците са внесли скица-проект за изменение на КККР чрез нанасяне на имота, но от страна на общината е подадено възражение и поради това е предявен иска за разрешаване на възникналия спор за материално право. В отговора на исковата молба Община Русе поддържа, че правилно не е одобрено исканото от ищците изменение на КККР, защото то засяга собственост на общината. От фактическа страна е установено, че ищците са наследници по закон на съпрузите И. Н. У., починал 1979 г. и А. Н. Н. починала 1983г. С нотариален акт от 1954г. И. Н. У. е закупил място от 4,6 дка, а при сегашни измерения 4,1 дка, в което място има 1 дка лозе, 2,1 дка зеленчукова градина и 1 дка пустеещо място в землището на [населено място], Ломски отдел. Със съдебно решение по гр. дело № 777/1966 г. на Русенския народен съд и с нотариален акт от 12.06.1970г. А. Н. Н. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от около 2 дка по [улица] и част от сградите в него. С Решение № 219/27.12.1993 г. постановено по гр. дело № 1059/1993 г. на Окръжен съд-Русе е отменено отчуждаването на 2/3 идеални части от имот, представляващ пл.* в кв. Западна промишлена зона по плана на [населено място], отчужден към 17.07.1984 г. по реда на ЗТСУ, собственост на Й. И. У. и И. К. У.. Със Заповед № 1544/10.10.1997 г. на кмета на Община Русе е одобрено частично изменение на регулационния план на Западна промишлена зона, като от общия парцел на ДП „Приста“ се обособяват девет парцели: *-*- озеленяване, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, прокарва се обслужваща улица с ширина 7 метра. За терена, отреден за ДП „Приста“ се променя регулационната граница на запад и на изток. Посочено е, че се променя собствеността, тъй като с решение № 233 на Общинския съвет-Русе с Протокол 15/07.02.1997г. общинско предприятие „Строймонтаж проект“ ЕООД се преобразува в „Истър“ ЕООД. Към заповедта е приложена скица, в която са с отразени посочените промени. От страна на ответника са представени актове за общинска собственост, съставени 2011г. и 2012г., а именно: 1/ за поземлен имот с идентификатор ***, който по регулационен план е УПИ *-*; 2/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 2930 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, който по регулационен план представлява УПИ *-* - за озеленяване; този акт е за публична общинска собственост; 3/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 1288 кв.м., който по регулационен план представлява УПИ *-*; 4/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 1243 кв.м., по регулационен план УПИ *-*-спортна зала; 5/ за поземлен имот с идентификатор *** с площ 760 кв.м., заедно с построените в него едноетажни промишлени сгради **** със застроена площ 178 кв.м., **** със застроена площ 67 кв.м., построени през 1988 г., по регулационен план УПИ *-*. Приета е техническа експертиза, която проследява кадастралното заснемане и регулационните отреждания за поземлен имот * и построената в него сграда по предходен кадастрален план на [населено място] и върху кои поземлени имоти от КККР попада. Вещото лице е изготвило комбинирана скица. Експертът посочва, че по кадастралния план от 1972 г. на Западна промишлена зона част от имота от 4.1 дка по нотариалния акт от 1954г. е записана като пл. № * с площ 2038 кв.м., а останалата част, представляваща зеленчукова градина, не е отразена с имотни граници; по регулационните планове няма отреждане на парцел за имот пл.№ *. Със Заповед № 460/25.12.1969 г. е отреден терен за ДП „Приста“, в който попада и имота на наследодателите И. Н. У. и А. Н. Н.. През 1984 г. със Заповед № 202/17.07.1984г. имот с пл. № * по [улица] Западна промишлена зона е отчужден, а с решение № 219/27.12.1993 г. на Окръжен съд-Русе е отменено отчуждаването на 2/3 ид.ч. от имота, като е прието, че мероприятието, за което е отчужден имота фактически не е започнало, сградата в имота съществува и от останалата незасегната част може да се обособи самостоятелен парцел. С частичното изменение на регулационния план със заповедта от 10.10.1997 г. на основание на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ и чл. 84, ал. 3 ПЗТСУ от общия парцел на ДП „Приста" се обособяват девет нови парцела и се прокарва обслужваща улица. Обособените парцели са: *-* - за озеленяване, *- *, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, *-*, прокарва се обслужваща улица с ширина 7,00 метра. Съгласно това ЧИРП няма придаваеми места по регулация и експертът заявява, че регулацията по това изменение от 1997г. е приложена, има изградена улица. С подаденото от ищците искане до СГКК за нанасяне на поземлен имот * по предходен кадастрален план на [населено място], се заличават посочени части от поземлени имоти, за които са съставени актове за общинска собственост /публична и частна/. В устните си обяснения вещото лице допълва, че в актовете на общинска собственост като основание за издаването им е посочен друг акт за общинска собственост от 1995 г., който не е представен по делото. Към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2007 г. за тази територия е бил действащ ПУП, одобрен през 1997г., с който е обособена обслужваща улица и горепосочените девет парцела, които са нанесени в кадастралната карта като кадастрални имоти. Въззивният съд е намерил решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, за правилно като краен резултат и го е потвърдил. Констатирал е, че решението е постановено при липса на мотиви и правни изводи и затова е направил свое собствено разрешение по предмета на делото. Посочил е, че предвид указанията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. За основателността на иска е от значение дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. По-нататък съдът е посочил, че при действието на всички благоустройствени закони преди ЗТСУ и по ЗТСУ включително, се предвижда непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план, така че този план има вещно отчуждително действие и собствеността върху погрешно заснет имот се променя /изгубва или придобива/ по силата на регулацията. Поради това чрез предявяване на иск за непълнота или грешка в кадастралния план не може да се промени влезлия в сила регулационен план. При действащата сега уредба в ЗУТ е въведен принципът, че плановете на урбанизираната територия и в частност ПУП нямат отчуждително действие. Изложени са също съображения кога регулацията се счита приложена предвид разясненията в Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и какви са последиците от отпадане на отчуждителното действие на плана съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ. Съдът е посочил, че при изменение на плана при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище относно понятието "приложена регулация" следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. След тези разяснения съдът е посочил, че в настоящия случай, след извършената отмяна на отчуждаването на 2/3 идеални части от процесния имот ищците не са се възползвали от уредената в ДР на ЗВСВНОИ възможност и не са подали искане за изменение на застроителния и регулационен план. Затова по КРП на Западна промишлена зона е останала действаща заповедта от 1969 г. за отреждане на терена на ДП „Приста“. След като имотите са били заети и владяни в границите, определени от регулационния план повече от 10 години, то отчуждителното действие на регулацията е настъпило. Поради това ищците, като наследници на И. Н. У. и А. Н. Н., не се легитимират като собственици на процесните площи, част от които като части от улица и озеленени площи, представляват публична общинска собственост. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Следва да се допусне касационен контрол на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност. Съдът е мотивирал решението със съображения за отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по ЗТСУ/отм./ и за прилагане на дворищната регулация, чрез заемане на придадените части и владението им повече от десет години. Същевременно, съдът е възприел посоченото от вещото лице, че при ЧИРП от 1997г. няма придаваеми части, за да се обсъжда дали и по какъв начин е приложена регулацията по смисъла на Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС. Отделно, съображенията за отчуждителното действие се отнасят за дворищнорегулационния план и придаваемите места към дворищнорегулационни парцели /чл. 110 ЗТСУ/, а в случая измененият през 1997г. план не е дворищнорегулационен, а регулационен план на промишлена зона, т.е. регулационен план за обществени мероприятия по тогава действащата редакция на ЗТСУ/отм./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.