Определение № 125 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 35384 от 23.07.2021 г. на А. С. В. чрез адвокат Н. П. от АК - В. срещу въззивно Решение № 10341 от 22.04.2021 г. по в.гр.д.№ 2748/2019 г. по описа на Апелативен съд - София, ГО, І състав.

Ответникът по касационната жалба С. В. С. е подал писмен отговор чрез адвокат А. Г. от САК. Възразява срещу допускане на обжалването. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, след като делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 5842/2015 г. на ВКС, І г.о. При условия, аналогични на тези по чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./, въззивният съд е разгледал предявения от А. С. В. срещу С. В. С. иск с правно основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./ за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито от страните по време на брака им, сключен на 07.05.1989 г. и прекратен поради развод с решение от 22.03.2007 г. по гр.д.№ 346/2006 г. по описа на СРС. Установено е, че като съпрузи страните са придобили апартаменти на стойност 31 196 лв., земеделски земи на стойност 44 826 лв., дворни места на стойност 691,20 лв., движими вещи на стойност 9 675 лв., автомобили на стойност 9 450 лв. и компютър на стойност 2 340,80 лв. Ищцата е имала доходи в размер на 107 713 лв. (в това число награда в размер на 75 000 щатски долара), а ответникът – 5 000 лв. от заплати до фактическата раздяла. Влогът на стойност 4 000 щ.долара на името на ответника представлява общо имущество. Бащата на ищцата й е дарил сумата 15 000 лв., вложена за закупуването на жилището в Б.. Установено е също, че ответникът е работил в общия имот в [населено място] заедно с бригада работници, с което е влагал лично време и труд за разработване на общия имот. От брака на страните има родено дете (на 16.07.1998 г.). И двете страни са полагали грижа за домакинството и за детето, като превес по тези критерии е признат за ответника, който повече се е застоявал и грижил за ежедневните нужди, както и е гледал детето в [населено място] през зимите в по-ранната му възраст, когато майката е била извън [населено място]. През останалото време и двамата родители, подпомагани от бащата на ищцата, са полагали грижи за детето си. Не са кредитирани показанията на свид. Б. за това, че само бащата е полагал грижи за детето до гимназиална възраст.

От правна страна е прието, че отношенията между двамата съпрузи са се развивали в съответствие с чл. 15 и чл. 68 СК /отм./ за взаимно уважение, разбирателство, общи грижи за семейството и детето, като не се твърди някой от съпрузите да е проявявал невярност или неуважение, да е разпилявал имущество, придобито от него или другия съпруг. В рамките на нормалното и съобразно постигнатото от двамата съгласие за техните възможности за полагане на физически сили, усилия и време, са се грижили за семейството и детето (с отчетения превес в грижите, полагани от ответника). На следващо място е анализирано значението на неколкократното превишение в доходите, реализирани от ищцата (122 000 лв. срещу 5 000 лв. доходи за ответника при съобразяване и на даренията от сватбата и частите от влога). Формиран е извод, че без доходите на ищцата процесните имоти, с изключение на жилището в Б. и дворните места, не биха могли да бъдат придобити. По тази причина е прието, че е налице изключителен принос на ищцата по придобиване на общото имущество. След съобразяване на този принос за финансовото благополучие на семейството, но също и грижите за семейството и детето, полагани с превес на ответника, прието е, че са налице предпоставките на чл. 28, ал. 3 СК и на ищцата е определен по-голям принос в размер на 17 %, или 67 % (две трети ид.части) от общото имущество. Съобразявайки произнасянето на ВКС с Решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 5842/2015 г. на І г.о., въззивният съд е постановил уважаването на иска до този размер и го е отхвърлил в останалата част до претендираните 85 % от общото имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката поставя въпросите:

1. „Как следва да се преценяват грижите, които единият съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяване на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг ?” и

2. „Може ли положеният труд за грижите за детето да се определи като стойност, като този труд се съпостави със сходен труд ?”.

Отсъства позоваване на конкретно основание по чл. 288, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Като част от изложението е включен текста на Решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 780/2020 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Касаторката не сочи в коя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК следва да бъдат обсъждани цитираните въпроси като общи основания за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си изключва възможността за допускане на касационното обжалване по тези въпроси, доколкото противното означава Върховният касационен съд да процедира в нарушение на диспозитивното начало. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

На следващо място – така поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика, обективирана с т. 8 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., съгласно която основание за определяне на неравни дялове от общото имущество е налице, когато се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия. Значителното несъответствие в приноса следва да произтича не само от съпоставката на трудовите възнаграждения на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Постановено е, че всички форми на принос са равнопоставени. Актуалността на така направеното тълкуване при действието на Семейните кодекси от 1985 г. и от 2009 г. е потвърдена в практиката на ВКС, включително отменителното Решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 5842/2015 г. на ВКС, І г.о. и представеното от касаторката Решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 780/2020 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. В светлината на тези разяснения предлаганият от касаторката (в касационната жалба) механизъм за остойностяване на полаганите от бившия й съпруг грижи за детето посредством приравняването им към труд на детегледачка в часови пояс след 18 часа, почива на разбирането, че единствено или преимуществено значим е материалният израз на приноса в придобиване на общото имущество. Подобно разбиране противоречи на задължителното тълкуване на чл. 28, ал. 3 от отменения Семеен кодекс от 1985 г. и на чл. 29, ал. 3 от действащия Семеен кодекс от 2009 г., поради което поставените от касаторката въпроси не са годни да обосноват допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При установеното съответствие на отношенията между двамата съпрузи с правилата на чл. 15 и чл. 68 СК /отм./ за взаимно уважение, разбирателство, общи грижи за семейството и детето, при отсъствие на прояви на неуважение и разпиляване на имущество, само констатираното значително превишение в приходите на ищцата спрямо тези на ответника е обосновало определянето на постановеното от въззивния съд неравенство в дяловете от общото имущество, с което са спазени изискванията на закона и практиката.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен.

С оглед изхода от настоящото производство, касаторката следва да заплати на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева (ДПЗС от 20.09.2021 г., л. 15).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение