Определение № 4028 от 13.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу въззивно решение № 294/18.01.2023 г. по в.гр.д. № 13991/2021 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с която са уважени искове на В. В. Х. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД и жалбоподателят е осъден за разноски във въззивното производство.

Ответникът по касационната жалба В. В. Х. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Изброил е предпоставките за уважаването на иска по чл.405, ал.1 ТЗ и е обосновал извода си, че те са осъществени, а доводите на въззивния жалбоподател „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД са неоснователни:

Налице е действително застрахователно правоотношение между страните по имуществена застраховка „каско“, а възражението на ответника („ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД) за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет и поради липсата на застрахователен интерес е неоснователно – от събраните по делото доказателства е установено, че застрахованият автомобил е бил в движение към момента на сключване на застрахователния договор, а уврежданията му нямат никакво отношение към възможността да се движи на собствен ход и за безопасността на пътниците в него.

В срока на действие на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие – със събраните по делото документи от СРП и МВР и със събраните гласни доказателства са установени датата и мястото на противоправното отнемане на автомобила.

Във връзка с възникналото застрахователно събитие незабавно са били уведомени органите на МВР и е била регистрирана застрахователна претенция при застрахователя.

Със заключение на СТЕ е установена действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена след приспадане на стойността на невъзстановените щети, за които е установено, че не пречат на автомобила да бъде управляван и не се отразяват на безопасността на пътуващите в автомобила.

Поради изложеното следва да се приеме, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.405, ал.1 КЗ.

Възражението на застрахователя за наличие на основание по чл.363, ал.4 КЗ за изключване на отговорността му е неоснователно. Не е уточнено дали се касае за премълчаване или за неточно обявяване на обстоятелство и на кое обстоятелство, нито пък такова е установено.

Възражението на застрахователя за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на доказателства, също е неоснователно. Част от тези искания са за доказателства, които са неотносими към предмета на делото – за регистрираните собственици, ПТП на автомобила и изплатени застрахователни обезщетения преди вноса му в Р. България, а другите са неоснователни, тъй като за посочените обстоятелства – че автомобилът е бил в движение и изправен по делото са събрани доказателства – той е регистриран в КАТ през 2011 г., налагани СА глоби за управлението му и е бил обслужван в автосервиз.

Възражението на застрахователя за допуснати процесуални нарушения – на принципа на равенство на страните в исковия процес, също е неоснователно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения в доклада си по чл.146 ГПК по делото. – разяснил е и на двете страни кои са правнорелевантните факти, чия е тежестта за доказването им и на страните е била осигурена равна възможност да упражняват предоставените им от закона права. Недопускането на неотносими, недопустими и ненужни доказателства не представлява нарушение на принципа, установен в чл.9 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД се позовава на очевидна неправилност и извежда правни въпроси, за които твърди че осъществяват основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2,пр.3 ГПК, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е осъществено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.

Като правни въпроси е изведено следното:

Касационният жалбоподател твърди, че признаването на правото на ищеца да получи обезщетение в противоречие с разпоредбата на т.9.1.9. от Раздел I от Общите условия по застраховката „каско“ представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос, с това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Това е довод за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на посочената клауза (уговорка) в Общите условия, които дават право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Но доколкото може да се приеме, че в довода се съдържа правен въпрос, той не е разрешен както се твърди, защото въззивният съд, както беше посочено, е приел, че ответникът („ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД) не е уточнил възражението си - дали се касае за премълчаване или за неточно обявяване на обстоятелство от страна на застрахования и на кое обстоятелство, нито пък такова е установено.

Поради което въпросът не е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя съдебно решение № 224 /20.07.15 по т.д. 4554 /2013 г. на I т.о., в което е приета друга фактическа обстановка - наличие на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, поради което е прието и различно разрешение – че при наличие на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Касационният жалбоподател извежда и следните правни въпроси (спазено е неговото номериране), за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1. Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, които дават право на ответното (застрахователното) дружество да постанови отказ от процесната щета (т.9.1.9. от Раздел I от Общите условия)?

2. Следва ли съдът да се съобрази с волята на страните по застрахователния договор и да отхвърли претенция за обезщетение, когато по делото бъде установено, че вредите са в резултат на събития, представляващи изключен от застрахователно покритие риск?

3. Достатъчно ли е установяването на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на това събитие, или е необходимо по делото да се изследват и докажат и други обстоятелства?

4. Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза?

5. Какъв е критерият/критериите, разграничаващи хипотезата на неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради „изключен от застрахователно покритие риск“ от хипотезата на „отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице?

Въпросите не са обуславящи, въззивният съд не е установил такова неизпълнение на задължение от страна на застрахования, нито че е настъпил изключен от застрахователно покритие риск, на каквито твърдения са основани въпросите (въпросите са основани на неприетите от съда за осъществени твърдения на ответника, на които е основал възраженията си по делото).

6. Налице ли е процесуално нарушение на съда, в случай, че в тежест на страната е доказването на фактите и обстоятелствата, за които своевременно са направени доказателствени искания от нея?

Въпросът е непълен, но доколкото се отнася до въззивния съд, както беше посочено по-горе, той е изложил мотиви за това, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения по допускането и приемането на доказателства, т.к. направените доказателствени искания са за събиране на неотносими, недопустими и ненужни доказателства.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, нито представя доказателства за такива и списък на такива, поради което разноски не следва да й бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът