Определение № 204 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител инспектор В. против въззивно определение № 519 от 22.08.2019г. по в.ч.гр.д. № 411 по описа за 2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2036 от 9.07.2019г. по гр.д.№ 873/2019г. на ОС Варна за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Мотивите на съда са, че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен и съдебното производството е образувано след изтичането му. Началото на срока следва да се брои от датата на постъпване на уведомлението в Комисията на 7.12.2017г. В законово определеният едногодишен срок тя не е взела решение по чл.112 ЗПКОНПИ, вр.§5, ал.2. Решаващият извод направен от мнозинството от членовете на съдебния състав е, че доколкото се касае за особено санкционно производство и с оглед необходимостта от зачитане на прокламираните в чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителния протокол към нея принципи за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и порпорционалност в ограничаване на правата на гражданите, правото на Държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество е погасено, с изтичане на определения срок за проверка от страна на Комисията. В изложението си частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставен въпрос за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ Отделно се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Пред вид обстоятелството, че поставеният въпрос за характера на срока беше предмет на висящото т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 393 от 16.10.2019г., спря производството по делото, на основание чл.229 т.4 ГПК. На 4.06.2020г. беше обявено горепосоченото Тълкувателно решение, което налага възобновяване производството по делото. Съгласно същото - изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от касатора въпрос е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсата на произнасяне по съществото на спора налага отмяна на постановения акт и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по искането на Комисията за отнемане на имущество в размер на 87 752.85лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд