Определение № 2567 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 762/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото М. Т. М. против решение № 12/08.01.2024 по в.т.д. № 364/2023 на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 153/23.03.2023 по гр.д. № 1022/2022 на Районен съд - Казанлък, в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за сумата над 8500 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева /частичен иск от общо 42 000 лева/- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП на 29.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират заплащане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. От приложеното н.о.х.д. № 191/2021г. по описа на РС - Казанлък е установено, че със споразумение от 18.02.2022г., одобрено от съда на основание чл.382, ал.7 от НПК, подсъдимият В. В. Н. се е признал за виновен, че на 29.05.2021г., около 17.35ч., в землището на [населено място], обл. Стара З., на Първокласен път 1-6 (София-Бургас), километър 322 +300, в посока запад - изток, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер", с рег. [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като при спиране на движещото се пред него МПС, не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението, а вместо това предприел маневра „заобикаляне" на спрялото МПС, отклонил се внезапно в ляво по посоката си на движение, при което навлязъл изцяло в съседната пътна лента за насрещно движение, без преди това да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и без да е пропуснал ППС, което се движело по нея и се блъснал челно в движещият се в своята си лента, в посока изток-запад лек автомобил „Фолксваген Т.", с рег. [рег.номер на МПС] и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Т. М. от [населено място], изразяваща се в счупване на лявата мишнична кост, с което е причинено трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Към момента на настъпване на процесното ПТП, за лек автомобил "Фолксваген Транспортер", с рег. [рег.номер на МПС], е бил налице валиден застрахователен договор по застрахователна полица "Гражданска отговорност" № БО/30/121000073515, валидна от 18.02.2021г. до 17.02.2022г. От заключението на назначената от районния съд СМЕ е установено, че при ПТП на 29.05.2021г. М. Т. М. е получил счупване на лявата раменна кост в средната трета, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на левия горен крайник, с възможност за физически натоварвания, са били необходими около 5-6 месеца. Счупването на лявата раменна кост е било съпроводено с болкова симптоматика, били са възпрепятствани и затруднени движенията на левия горен крайник. През първия месец от инцидента пострадалият е търпял умерени по интензитет болки, в средата на възстановителния процес- слаби по интензитет болки и към 5-6 месец болковата симптоматика следва да е отшумяла. Извършените от пострадалия разходи за прегледи, консултации, болнично лечение и консумативи са в пряка причинна връзка с претърпяното травматично увреждане при процесното ПТП и проведеното лечение и са били необходими и целесъобразни за провеждане на лечебния и възстановителния му процес. Счупването на лявата раменна кост не би се получило, ако пострадалият към момента на ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Не са установени травматични увреждания по тялото на пострадалия, които да са получени от поставен обезопасителен колан. Счупването на лявата раменна кост е от действия на твърди предмети и отговаря да е получено от детайли в купето на микробуса. При поставен обезопасителен колан, който би следвало да предотврати предвижване на тялото в посока напред с оглед механизма на процесното ПТП - челен удар, не е възможно да се получи такова счупване на лявата мишница. Пострадалият не е бил с колан и счупването на лявата мишница е получено следствие на предвижване на тялото в посока напред и най-вероятно от контакта с предните седалки. По делото няма спор, че към застрахователя е предявена застрахователна претенция като по същата на ищеца М. Т. М. е изплатена сума в размер на 8289.10 лв. - частично обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди по заведена щета № 0801-000511/2022-01;02, видно от уведомление изх. № 2145/26.04.2022г. и преводно нареждане от 24.03.2022г. Въззивният състав е определил за спорен единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Д. Н. Т. /майка на ищеца/, че непосредствено след катастрофата ищецът е бил много уплашен и стресиран - гласът му треперел, бил пребледнял, държал си лявата ръката. След направената му в болница „Т." в [населено място] ренгенова снимка, ръката на ищеца била обездвижена и няколко дни след това в същата болница оперирана. Той бил в болничното заведение около една седмица. След изписването М. М. ходел на превръзки на лявата ръка всяка сутрин в [населено място], където живеел. Пиел обезболяващи лекарства -аналгин и прахчета, които му били изписани в болница „Т.". Болките били 2-3 месеца и не можел да ползва пълноценно ръката си. Свидетелката му помагала при къпането. Бил в болнични шест месеца. Ходел на рехабилитация, която продължила около 10 дена. Споделил й, че изпитва болки в ръката. След болничните и рехабилитацията напуснал фирмата, в която работел. Ищецът изпитвал затруднение ако трябвало да вдига тежко. В началото, след катастрофата, той се затворил в себе си, не контактувал с никой и не излизал никъде, защото ръката го боляла. След катастрофата се страхувал да се вози и не шофирал заради оперираната ръка около 2-3 месеца. Предвид горевъзприетото и след като съобразил: вида на телесното увреждане - счупване на лявата раменна кост в средната трета; вида на проведеното лечение - оперативно лечение с метална остеосинтеза, домашно амбулаторно лечение и рехабилитация; продължителността на лечебния и възстановителен период - около 6 месеца и интензивността на търпените болки, страдания и неудобства, установени от заключението на СМЕ и от събраните гласни доказателства, обстоятелството, че пострадалият е бил в младежка възраст, за известен период е разчитал на своите близки за задоволяване на битовите си потребности, както и процента на съпричиняване на вредите (20% от негова страна), и заплатеното от застрахователя преди процеса обезщетение за неимуществени вреди от 7500 лева, решаващият въззивен състав е достигнал до извода, че решението на районният съд, с което е пресъдено обезщетение за тези вреди от 8 500 лева е правилно (при определено обезщетение за неимуществените вреди от 20 000 лева, редуцирано с процента на съпричиняване на 16 00 лева, от който размер е приспадната платената сума от 7500 лева). В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна увреда, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 3/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти които формират съдържанието на понятието справедливост, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г.?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?; 5/ За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС № 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; 6/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 158/ 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на I т.о. на ВКС, решение № 127/25.11.2023г. по гр.д.№ 3841/2022г. на II г.о. на ВКС, решение № 50064/23.06.2023г. по гр.д. № 3156/2022г. II г.о на ВКС, решение № 251/28.12.2023г. по т.д. № 1377/2023г. на ВКС, решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на II т.о. на ВКС и решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Всички поставени въпроси касаят приложението на чл.52 ЗЗД. Решаващият състав, противно на съдържащото се в един от въпросите твърдение, че е извършил формално позоваване на обстоятелствата, относими към определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид всички относими обстоятелства, установими вкл. от свидетелските показания, вкл. младежката възраст на пострадалия, вкл. факта, че ищецът не е шофирал заради оперираната ръка около 2-3 месеца, както и момента на настъпване на увреждането, а от там и икономическата конюнктура в страната, преценяйки релевантните факти в тяхната съвкупност, с оглед на което решението е постановено в съответствие, както с цитираната задължителната практика на ВКС, така. и с незадължителната практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК. Предвид липсата на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства, такива да са направени. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд