Определение № 52 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2696/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В., чрез адв. Б.Б. срещу определение №459/12.07.2022г. по ч.гр.д. №379/2022г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено разпореждане №715/05.04.2022г. по т.д. №122/2022г. на Окръжен съд- Варна. С първоинстанционното разпореждане е върната като просрочена частната жалба, подадена от касационните жалбоподатели срещу постановеното по делото определение за прекратяване на производството по предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на договор като привиден, прикриващ договор за дарение. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, поради което молят да бъде отменено. Излагат доводи, че в нарушение на закона съдът е приел, че подадената от тях частна жалба по електронен път е просрочена. Позовават се на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, като считат, че тя въвежда изключение от правилото на чл.62, ал.1, изр.2 ГПК, предвиждащо, че срокът изтича в момента на приключване на работното време. Намират, че депозираната след края на работния ден по електронен път жалба следва да се приеме за подадена в срок. Допускането на касационно обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпроси- дали подаването на жалба по електронен път с КЕП следва да стане преди изтичането на работното време на съда или следва да е в рамките на изтичането на двадесет и четвъртия част на последния ден от срока. Твърдят, че въззивното определение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС - основание за допускане по касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът „Ц. Ц. К.“ ЕООД оспорва касационната жалба. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. частна жалба вх.№7771 от 31.03.2022г. срещу постановеното определение за прекратяване на производството по предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на договор като привиден, прикриващ договор за дарение, въззивният съд приема, на първо място, че частната жалба е депозирана по електронен път на 30.03.2022г. и е подписана с КЕП от пълномощника на жалбоподателите, а на следващо място, че 1-седмичният срок за обжалване на прекратителното определение №290/22.02.2022г. е изтекъл на 29.03.2022г., тъй като е било редовно връчено на ищците на 22.02.2022г. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от частните касационни жалбоподатели процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като не е обуславящ за изхода на производството. Съдът е стигнал до решаващия извод, че частната жалба, подадена по електронен път на 30.03.2022г. е просрочена не защото е депозирана след края на работното време, а защото срокът е изтекъл на 29.03.2022г. Вярно е, че в деловодството на Окръжен съд-Варна на процесната жалба е поставен вх.№7771/31.03.2022г., но решаващият съдебен състав е съобразил, че жалбата е депозирана по електронен път на 30.03.2022г. в 19.01 часа, надлежно подписана с КЕП. Като е констатирал, че ищците са редовно уведомени за определението за прекратяване на производството на 22.03.2022г., въззивният съд е стигнал до краен извод, че срокът за обжалване е изтекъл на 29.03.2022г., поради което подадената на следващия ден /30.03.2022г./ частна жалба е просрочена и правилно е върната от първоинстанционния съд. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ и не е значим за спора. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд