Определение № 3979 от 13.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4384/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Х. З., с адрес в [населено място], представлявано от адв. Д. Б., против решение № 88 от 15 май 2024 г., постановено по в.гр.д. № 116/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е отменено решение № 1457 от 24 ноември 2023 г., постановено по гр.д. № 1627/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и като краен резултат е отхвърлен предявеният от Д. З. иск по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за осъждане на Н. Й. А. и М. Б. А. да му заплатят солидарно сумата от 60000 лева, представляваща платено от ищеца капаро в двоен размер по сключен помежду им на 27.01.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], подробно индивидуализиран, с нотариална заверка на подписите рег. № 1205/27.01.2022 г. на пом.нотариус при М. З. – нотариус рег. № 643 с район на действие РС-П., дължима поради разваляне на договора от страна на купувача З., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2022 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е и предявеният от Д. З. иск по чл. 55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за осъждане на Н. А. и М. А. да му заплатят солидарно сумата от 500 лева, представляваща първа от общо десет вноски, всяка в размер на 500 лева, от незаплатен остатък от продажна цена по сключения между страните предварителен договор, както и иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на З. сумата от 288,06 лева, представляваща обезщетение за периода 15.04.-18.05.2022 г. за забавено плащане на сумата от 30500 лева, от които 30000 лева, платени като капаро, и 500 лева, платени като първа от общо десет вноски от незаплатен остатък от продажна цена по сключения между страните предварителен договор. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е очевидно неправилно. Въззивният съд не обсъдил всички направени от страните доводи и възражения, не изложил съображения дали и защо ги намира за неоснователни и така нарушил задължителната практика на ВКС. Съдът обсъдил основно изложените в жалбата на ответната страна доводи и изцяло кредитирал показанията на нейните свидетели. Въззивният съд обаче не дал вяра на показанията на св. Т., който бил автомонтьор, относно причината за повредата на процесния автомобил, като се аргументирал, че за такава преценка са необходими специални знания. Същевременно изводите на вещото лице били приети за неправилни и неотговарящи на въпроса каква е причината за повредата на двигателя на автомобила, без да са изложени съображения защо това е така. Освен това съдът възприел погрешно фактите и обстоятелствата по делото. Доказано било, че продавачите са предали автомобила без всички принадлежности – от двигателя липсвал разширителния съд, без да е изяснена причината за тази липса. Експертът открил наличието на неоригинални кабели и установил няколко възможни причини за счупването на двигателя, като бил категоричен, че той е отварян. Следователно вещта била с множество скрити недостатъци, известни на ответниците, които обаче купувачът-неспециалист, не би могъл да установи при направения от него оглед на автомобила. Тези недостатъци били толкова съществени, че намалявали цената и годността на автомобила и в своята съвкупност довели до погиването на двигателя часове след купуването на превозното средство. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В отговор на касационната жалба ответниците Н. Й. А. и М. Б. А., чрез адв. Д. П., излагат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочат доводи за неоснователност на жалбата по същество. По делото е установено, че между страните е сключен предварителен договор от 27.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответниците-съпрузи като продавачи са се задължили да продадат на ищеца като купувач собствения им лек автомобил марка марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], в състоянието, в което се намира към датата на сключване на договора, заедно с всички числящи се към него принадлежности, за сумата от 35000 лева, от която 30000 лева със значение на задатък/капаро, платима по банков път при подписване на договора, а останалата част от 5000 лева на 10 равни месечни вноски в размер на 500 лева всяка, първата от които платима до 27.02.2022 г., а последната до 27.11.2022 г. Владението върху автомобила е предадено в деня на сключване на договора. Уговорено е, че при неизпълнение на задълженията на продавачите, купувачът може да развали договора, като те му дължат връщане на полученото капаро в двоен размер. Според представените вносна бележка и преводно нареждане сумата от 30000 лева, на която страните са придали значението на задатък, е изплатена от ищеца на ответниците по банков път на 27.01.2022 г., а първата вноска от 500 лева от остатъка от продажната цена на 26.02.2022 г. Страните не са спорели, че непосредствено преди сключване на процесния предварителен договор, в същия ден, ищецът е извършил оглед на автомобила и пробно шофиране. Безспорно е и обстоятелството, че след като в същия ден ищецът се е придвижил с автомобила от [населено място], където е сключен договорът и му е предаден, до [населено място], където живее, двигателят е блокирал и колата не е можела да запали. Това наложило да бъде откарана с Пътна помощ до автосервиз. Съдът е приел, че за предварителния договор са приложими правилата на проектирания с него окончателен договор за покупко-продажба на описания лек автомобил. Цитирани са приложимите разпоредби на ЗЗД, като е изяснено, че при продажба на вещ с недостатъци купувачът има правата по чл. 195, ал. 1 ЗЗД – да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, без развалянето да е обусловено от наличието на вина у продавача и без да е обусловено от изтичането на даден от купувача срок за изпълнение. Купувачът има и правото по чл. 195, ал. 2 ЗЗД да иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. Това обезщетение може да бъде изрично договорено между страните под формата на задатък по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. В случая на авансово платената част от продажната цена в размер на 30000 лева изрично е придадено значението на задатък с присъщите му обезпечителна и обезщетителна функции чрез предвиденото му връщане в двоен размер при разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на продавачите. Съдът е посочил, че за да възникнат за купувача тези права, следва продадената вещ да има недостатъци, които да са съществували към момента на преминаване на собствеността, съответно предаването на вещта на купувача, и да са съществени по смисъла на чл. 193, ал. 1 ЗЗД. Продавачът отговаря както за явните недостатъци на вещта, така и за скритите, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, но за последните следва да бъде уведомен незабавно от купувача без значение кога са открити. Липсата на уведомяване или несвоевременното уведомяване се приравнява на одобряване на вещта от купувача, при което той губи правата си спрямо продавача, чиято отговорност отпада, но уведомяване на продавача не е необходимо, в случай че е знаел за недостатъка. Същите права купувачът има и когато вещта е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци според чл. 196, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът е ангажирал отговорността на ответниците за продажба на лек автомобил с недостатък – липса на разширителен съд за охлаждащата течност на двигателя, вследствие на който е настъпило прегряване на двигателя, причинило блокиране и счупване на същия с неясни вътрешни щети, установен при извършения впоследствие преглед в специализиран сервиз. Съдът е приел за спорно по делото дали констатираният недостатък е съществувал към момента на предаване на вещта. От показанията на св. Т., работещ в автосервиза, в който ищецът откарал автомобила, се изяснява, че при пристигането на автомобила свидетелят установил, че липсва разширителният съд за охладителната течност на двигателя, както и че същият е повреден – има счупване/отвор в цилиндровия блок, счупена мотовилка, бутало, сигментни пръстени и маркучът на охладителната течност бил изведен под колата, при което течността е капела под автомобила и такава нямало, като автомобилът не бил отремонтиран. Това се потвърждава и от установеното при извършения на 24.07.2023 г. в официален сервиз на „Мазда“ в [населено място] от служители на „Стар М.“ Е. оглед за нуждите на назначената съдебна автотехническа експертиза. Същата потвърждава повредата на двигателя, чийто ремонт е свързан с подмяна на почти всички важни детайли, което би обезсмислило икономически такъв ремонт при цена на нов двигател от 19434 лева с ДДС. Според експертното заключение липсата на разширителен съд за охладителна течност би било свързано с правилното охлаждане на двигателя и при намаляване на нивото й би се стигнало до прегряване на двигателя и неговата повреда. Касаело се при това положение за част от системата, обезпечаваща нормалното и правилно функциониране на двигателя, липсата на която би препятствала неговата работа и довела до негодност на автомобила за присъщото му употребление за придвижване и превоз. С оглед на това липсата й съставлявала съществен недостатък. В о.с.з. вещото лице обяснява, че за да открие липсата на разширителния съд, извършващият огледа трябвало да има предварителна информация, да знае как изглежда двигателят и къде е местоположението на този детайл, при което веднага ще забележи липсата му, но ако не знаел къде се намира и какво да гледа, нямало да я забележи. На самия експерт се наложило да сравни с подобен двигател, за види къде е точното местоположение на разширителния съд. Според съда от така дадените обяснения не можело да се направи извод за скрит недостатък. Напротив, касаело се за основна част от устройството на двигателя, а не за такава със специфично извън обичайното оборудване предназначение, чието местоположение е в прекия визуален периметър, а не във вътрешността, което да налага разглобяване за локализирането й. При това положение и доколкото скрити са недостатъците, които обективно не са могли да бъдат забелязани при обикновения преглед, изискващ от купувача да положи дължимата грижа за щателното му извършване, включително с помощта на компетентен специалист, какъвто безспорно не е ангажирал, липсата на разширителен съд следвало да се квалифицира като явен недостатък. Липсвали доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че незабавно след констатирането на този недостатък той е уведомил ответниците в устен разговор със сина им. Напротив, според св. А., син на ответниците, с посредничеството на който е сключен договора, ищецът му се обадил след около 7-8 дни, за да му каже, че нещо по автомобила тропало и ще отиде на сервиз, след което отново се свързал с него, за да го уведоми, че двигателят е блокирал, но не и за липсата на разширителен съд при предаване на автомобила. Освен това ищецът не представил доказателства ответниците да са знаели за липсата на разширителния съд, за да се приеме за ирелевантно уведомяването им. Според ангажираните от ответниците свидетели, чиито показания са към момента на предаване на автомобила и предшестващите го няколко месеца, през които е бил обявен за продан и редовно каран, той е разполагал с разширителен съд за охладителната течност. От друга страна, експертизата не е могла да отговори на въпроса какъв пробег може да измине автомобилът, ако бъде демонтирано разширителното казанче и водещият към него маркуч не е затворен, за да се приеме, че в това състояние той не би могъл да измине пробните километри в [населено място], разстоянието между [населено място] и [населено място] и градското придвижване до дома на ищеца в [населено място], при което демонтажът му да е извършен след предаването на автомобила, в какъвто смисъл са показанията на ответниковите свидетели. Съдът не е кредитирал показанията на св. Т. относно причината за блокиране и счупване на двигателя, а именно прегряването му вследствие липсата на разширителен съд за охладителната течност, тъй като за подобен извод се изисквали специални знания. В тази връзка, според приетото заключение на автотехническата експертиза, липсата на разширителен съд по принцип е възможна причина за установената повреда на двигателя, но не може да се определи как това е повлияло на работата на двигателя. С оглед събраните данни, съдът е приел, че след като не се установява причина за повредата на двигателя да е именно липсата на разширителния съд, не може да се приеме той да не е бил наличен при предаване на автомобила и да е бил демонтиран още преди това, като за това липсвали както преки, така и косвени доказателства. В заключение, ищецът не разполагал с правото да развали договора и да получи задатъка в двоен размер, както и платената част от цената с обезщетение за забава. Затова първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени. Касационният съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съобразно задължителните разяснения, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се посочват тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК. Както в жалбата, така и в изложението към нея се заявява, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на обжалваното решение. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен и в цитираното ТР, не се поставя. В касационната жалба и изложението към нея касаторът поддържа осъществена от въззивния съд едностранна преценка на доказателствата, неправилно кредитиране на показания на заинтересовани свидетели, необсъждане на всички доводи на страните и дължимата във връзка с тях мотивировка, несъобразяване на решението с установените по делото факти и обстоятелства, липса на адекватно аргументиране, неизясняване на делото от фактическа страна, несъобразяване с експертното заключение, и са изложени твърдения за правилната според касатора оценка на фактите по спора. Всички изложени твърдения не отговарят на изискването на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване да се допусне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, и при наличие на някоя от допълнителните предпоставки за това – в случая според поддържаните от касатора основания въпросът да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая касаторът обосновава наличието на касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче могат да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Дори хипотетично да се приеме, че може да се уточни въпрос по приложението на чл. 269 ГПК и по специално за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не е в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС, нито пък е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във въззивната жалба на ответниците по иска са изложени твърдения за заявените пред първоинстанционния съд искания и възражения, несъобразяване с експертно заключение и свидетелски показания на очевидци на предаването на автомобила, липсата на доказване на грижата на купувача за автомобила през времето от предаването му до установяване на повредата. Касаторът в качеството си на ответник във въззивното производство не е представил отговор. Въззивният съд е възприел за основен спорен въпрос дали липсата на разширителен съд е съществувала към момента на предаване на автомобила. В тази връзка е счетено, че свидетелските показания на доведените от двете страни свидетели не са противоречиви, доколкото те третират състоянието на автомобила към различни моменти. Съобразено е експертното заключение, че липсата на разширителен съд по принцип е възможна причина за установената повреда на двигателя, но липсват грешки за прегряване на автомобила, отразени в контролния модул, и в крайна сметка не може да се определи конкретната причина за повредата на двигателя. Заключено е, че ищецът не е доказал по категоричен начин соченият недостатък да е съществувал при предаването на автомобила, както и именно вследствие на него двигателят да е повреден и автомобилът да е негоден за употреба. Предвид изложеното, съдът е разгледал и изложил съображения по заявените доводи и съображения на страните във въззивното производство. Конкретно за посоченото в хода по същество пред въззивната инстанция от страна на процесуалния представител на касатора изявление за „13 предупреждения, отчетени в бордовия компютър и възможности автомобила да се счупи“, действително въззивният съд не е дал мотиви. Но това не е било и необходимо, тъй като задачата пред експерта е била да установи има ли в автомобила фабрична система за известяване и предупреждение при спадане на нивото на охладителната течност на двигателя и същата работеща ли е, на което е даден отрицателен отговор – в съответния модел на автомобила няма датчик за нивото на охладителната течност в най-високата точка, която се явява разширителния съд, съответно няма как автомобилът да предупреди, че нивото на охладителната течност е ниско. В допълнителната експертиза изрично е посочено, че след прочитане на контролния модул на двигателя се вижда, че липсват грешки за прегряване на автомобила, което означава, че липсата на разширителен съд за охладителна течност е възможно да няма отношение към настъпилата повреда на двигателя, както и че конкретната причина за повредата на двигателя не може да се определи. Заключението не е оспорено от страните. При това положение, дори и при такъв хипотетичен въпрос допускането на касационното обжалване не се обосновава. За да обоснове последното поддържано твърдение – това по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, касаторът заявява, че избягването от страна на въззивния съд на изведения по логичен път и подкрепен с доказателства извод на първоинстанционния съд, неминуемо е довело до очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение, като такова, постановено при съществено нарушение на процесуалния закон – именно и единствено свидетелските показания на свидетели на ответниците, изслушани в разрез с процесуалните правила, са мотивирали изхода на спора при постановяване на съдебния акт. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, и това да може да бъде констатирано от касационния съд единствено и само при прочит на мотивите на обжалвания съдебен акт. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват, а изложените твърдения са отново за допуснати нарушения на процесуалния закон при преценката на доказателствата по делото. Останалите пороци по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК също не се откриват. При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 5500 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,