Определение № 13311 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК Административнопроцесуалния кодекс (АПК).. Образувано е по частна жалба на М. Д. Л. от град Варна против разпореждане № 10747 от 21.10.2024 г. по адм. дело № 1791/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е върната касационната жалба на лицето срещу решение № 10571/17.10.2024 г. по адм. дело № 1791/2023 г. по описа на същия съд. В частната жалба са изложени доводи, че разпореждането е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Искането е за отмяна на съдебния акт и разглеждане по същество на подадената касационна жалба против решение № 10571/17.10.2024 г. по адм. дело № 1791/2023 г. по описа на Административен съд – Варна Ответникът - директор на дирекция "Местни данъци" при община Варна не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 213а, ал. 7 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С разпореждане № 10747/21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1791/2023 г. г., административният съд е върнал касационната жалба на М. Д. Л. срещу решение № 10571/17.10.2024 г., постановено по същото дело, като процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК касационната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. В случая предмет на касационната жалба е решение на административния съд, с което се отхвърля оспорването на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2295-1/07.04.2023 г. на гл. инспектор КРД в дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-076/07.07.2023 г., с който спрямо М. Д. Л. за периода 2019-2022 г. са установени задължения за данък недвижими имоти в общ размер на 251,08 лв., от които 204,68 лв. главница и 46,40 л лихва и такса битови отпадъци в общ размер на 199,46 лв., от които 162,81 лв. главница и 36,65 лв. лихви към 07.04.2023 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси актовете за установяване на местни данъци подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионните актове се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, предвижда, че решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. На основание чл. 144, ал. 1 ДОПК тази норма е приложима и за касационното обжалване на съдебните решения по отношение и на другите актове, издадени по реда на ДОПК, включително решенията на административния съд по оспорване на актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за установяване на местни данъци. Предвид размера на установените с оспорения акт данък недвижими имоти и такса битова отпадъци от 450,54 лв., включваща главница и лихви, който размер е под законоустановения праг за обжалваемост от 750 лв. за физически лица, правилно съдът е приел, че касационната жалба против решение № 10571/17.10.2024 г. по адм. дело № 1791/2023 г. по описа на Административен съд – Варна е процесуално недопустима на основание по чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,