Определение № 101 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4372/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. С., против определение № 2426 от 30.09.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2493 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 340 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 270 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Враца за прекратяване производството по делото и изпращането му по компетентност на Районен съд - Оряхово. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение Софийският апелативен съд е констатирал, че производството е образувано по искова молба на И. Д. Г. против К. Д. П. и Ф. Д. А. с искане съдът да постанови решение, c което да прогласи нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 48, том III, дело № 242 от 16.06.2022 г. по описа на нотариус Г., въз основа на някое от следните основания: липса на кауза, противоречие с морала и добрите нрави, привидност, както и да признае правото на ищеца да изкупи от първата ответница вместо втория ответник 100/200 (1/2) идеални части от 9 броя подробно описани в исковата молба недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. О., на цена от 17 500 евро, с левова равностойност от 34 227,03 лева. Първостепенният съд с оглед цената на иска е приел, че на основание чл. 104, ал. 3 ГПК исковете са подсъдни на районният съд, като първа инстанция, поради което е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на районния съд. Въззивният съд потвърдил първоистанционното определение, като е приел, че претенциите за нищожност на договора са подсъдни на районен съд, а според съдебната практика и правната доктрина конститутивният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е вещен, доколкото има за предмет придобиването на идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, като резултат от упражненото с него потестативно право на изкупуване. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Какъв е характерът на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС – вещен или облигационен?“. Сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 403 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2882 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е валидно и допустимо. Не се констатира и наличието на поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали някой от мотивите на въззивния съд не е очевидно неправилен. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по поставения въпрос, който е обуславящ изводите на въззивния съд за подсъдност на делото на районния съд и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В практиката на ВКС – напр. посоченото от жалбоподателя определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2882 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 50176 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1481 по описа за 2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 60160 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 2403 по описа за 2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 60405 от 22.11.2021 г. по гр. д. № 2904 по описа за 2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 124 от 23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 836 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о. и др. – е дадено тълкуване, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен, тъй като не е за собственост или за вещно право, а с него се упражнява облигационно потестативно право на съсобственика да замести купувача по съдебен ред. Искът е конститутивен, тъй като с уважаването се налага правна промяна, като ищецът замества купувача по вече сключения договор с досегашния собственик, като влязлото в сила съдебно решение замества актовете, с които се прехвърля собствеността. Цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. С оглед отговора на въпроса, обусловил касационно обжалване следва, че частната касационна жалба е основателна. В настоящия случай както иска по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, така и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС имат облигационен характер – при първия се касае до иск за съществуване на договор за дарение, а при втория ищецът замества купувача на недвижимия имот по договора за продажба. Тъй като и двата договора имат за предмет вещни права върху недвижим имот, то цената на всеки от тях ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 ГПК, а именно въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. Данъчна оценка на процесните имоти не е представена по делото, поради което цената на предявения иск за изкупуване на продадените 99/200 ид. части от имотите, определена по реда на чл. 69 ГПК е 17 500 евро, т. е. е над 25 000 лева и на основание чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК компетентен да се произнесе по исковете е окръжният съд. Предвид изложеното делото следва да се върне на Окръжен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение