Определение № 460 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Н. срещу въззивно решение № 4053 / 08.07.2020 г. по гр.д. № 16848 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.07.2019 г. по гр.д. № 19447 /2010 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на И. Н. за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същото дело (то е от 07.11.2011 г.). Насрещната страна К. И. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по дело, по което съдът е разрешил спор по чл.30 ЗН, за който не е било предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Решението на СРС, в което се иска поправка на очевидна фактическа грешка (о.ф.г.) и чието тълкуване се иска, е от 07.11.2011 г., то не е обжалвано и е влязло в сила на 24.01.2012 г. Недопустимо е чрез искане за поправка или тълкуване на решението да се допусне неговото изменение. Констатира се пълно съответствие между формираната воля на съда и външното и изразяване в диспозитива на решението (стр.4, абзац 3) накърнената запазена част на ищеца (К. П.) да се възстанови с 27 574.53 /84 733.33 идеални части. Неоснователно е и искането за тълкуване. Решението е съвършено ясно като диспозитив, който съответства и на мотивите. Правилно първоинстанционният съд е отказал поправка на о.ф.г. по чл.247 ГПК и тълкуване по чл.251 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят И. Н. извежда следните правни въпроси: Допустимо ли е чрез искане за тълкуване, респективно поправка на очевидна фактическа грешка да бъде приведен диспозитивът на решението в съответствие с мотивите? Съставлява ли привеждането съответствие на диспозитива на едно решение с мотивите промяна във волята на съда, постановил решението? Въпросите са свързани с довод, че искането е за привеждане в съответствие на диспозитива на решението с мотивите, а не за заместване на неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав. Жалбоподателят твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС, цитирана от въззивният съдебен състав в мотивите на решението му: решение по т.д. № 541 /2009 г. на I т.о. и решение по гр.д. № 3502 /2015 г. на II г.о., както и с решение по гр.д. № 805 /1995 г. на I г.о. и решение по гр.д. № 684 /2002 г. на I г.о. Въпросите не са обуславящи, тъй като, както беше посочено по-горе, въззивният съд е установил пълно съответствие между формираната воля на съда и външното и изразяване в диспозитива на решението. Както и че решението е съвършено ясно като диспозитив, който съответства на мотивите. Въпросите не са основани на приетото от съда, а на неприетата от съда теза на жалбоподателя. Не е допуснато и противоречие между приетото от въззивния съд и посочените решения на ВКС, въззивното решение е в пълно и точно съответствие с приетото в посочените съдебни решения. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав