Определение № 60253 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2021 г.

Производството е образувано по чл. 16 ГПК. Постъпила е молба на “Евролийз Ауто” ЕАД, с която е повдигнат спор за подведомственост по жалба относно законността на писмо с изх. № 112 от 14.02.2020г. на Председателя на Софийски градски съд (СГС), с което дружеството – молител е уведомено, че сумата от 12 000 лв., дадена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск, отменено с влязло в сила на 18.12.2018г. определение по гр.д. № 8031/2011г. на СГС, не може да бъде върната поради изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК и внасянето й в приход на държавния бюджет. В писмото на Председателя на СГС е посочено, че производството по обезпечените искове (в.а.д. № 656/2011г. на АС при БТПП) е приключило с определение от 15.03.2017г. за прекратяване на производството поради неарбитруемост на спора, а молбата за връщане на гаранцията от 01.10.2018г. е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК, при която хипотеза съгласно т. 3 ТР № 6/23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, непотърсената в срок парична гаранция се внася в държавния бюджет. “Евролийз Ауто” ЕАД поддържа, че както Софийският апелативен съд (САС), така и Административният съд София град (АССГ) са отказали да се произнесат по жалбата му срещу горепосоченото писмо на Председателя на СГС. В подкрепа на това твърдение прилага определение № 2639 от 10.04.2010г. по адм.д. № 3119/2020г. на АССГ, с което жалба срещу писмото с изх. № 112 от 14.02.2020г. е оставена без разглеждане като недопустима - насочена срещу изявление, което не разкрива белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 3 АПК. Представя и жалба с вх. № 4045/05.03.2020г. по описа на регистратурата на САС, в която е релевирана нищожност поради липса на компетентност, а евентуално неправилност на изявлението на Председателя на СГС, обективирано в горепосоченото писмо, в отговор на която е изпратено писмо с изх. № 2981 от 20.03.2020г. на Председателя на САС до Председателя на СГС. С последното писмо е указано, че действията по фактическото възстановяване на паричната гаранция са от компетентността на Председателя на съда, постановил определението за освобождаването й, което определение е останало неизпълнено, макар да е влязло в сила. Прилага също писмо с изх. № 3294 от 14.04.2021г. на Председателя на САС до “Евролийз Ауто” ЕАД по повод нова молба на дружеството - молител от 09.04.2021г. за произнасяне по жалбата от 05.03.2020г., с което молителят е уведомен, че жалбата му не е насочена срещу акт на първоинстанционен съд, за да бъде разглеждана по реда на инстанционния контрол, визиран в ГПК. С горепосочените действия на Председателя на САС и на АССГ, молителят счита, че е осъществен отказ да бъде разгледана жалбата му срещу писмо с изх. № 112 от 14.02.2020г. на Председателя на СГС, като моли ВКС да определи кой е компетентния орган да се произнесе по жалбата. По настоящето производство е изискано и приложено ч.гр.д. № 8031/2011г. по описа на СГС, по което е допуснато обезпечението на бъдещия иск на настоящия молител, в кориците на което се намират молба от 01.10.2018г. на “Евролийз Ауто” ЕАД за освобождаване на процесната гаранция от 12 000 лв. и определение от 28.12.2018г за освобождаването й. Допуснатото обезпечение на бъдещ иск, с оглед на което е внесена гаранцията от 12 000 лв., е отменено с определение № 21805 от 16.10.2018г. по гр.д. № 8031/2011г. на СГС, влязло в сила на 18.12.2018г.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на молителя и съобрази материалите по делото, намира, че не е налице спор за подведомственост по смисъла на чл. 16 ГПК, поради което настоящото производство е лишено от предмет и затова следва да бъде прекратено като недопустимо. Според ТП № 1/29.09.2016г. по тълк. д. № 1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегии на ВАС, подведомствеността за съдилищата в страната означава предоставена им от Конституцията на Република България и законите правораздавателна власт. Съдебната власт осъществява една типична дейност, която е непозната за останалите две държавни власти. Това е правораздаването като съдебно правоприлагане, при което се посочва какви са правните последици при решаването на спор по повод нарушено или спорно право. Правораздаването в тесния смисъл на думата е това, което намира израз в заключителния акт, издаден от съдебния орган. Правораздаването като главно направление на съдебната функция не навлиза в чужда (на другите две държавни власти) подведомственост. Следователно по смисъла на чл. 16 ГПК спор за подведомственост може да възникне между съд и друго държавно учреждение, т.е. несъдебен орган, а не между различни съдилища. В настоящия случай не е осъществена хипотезата на чл. 16 ГПК, тъй като молителят поддържа отказ от произнасяне по негова жалба от различни съдилища, а не от съд и друго държавно учреждение. Подобно на подведомствеността, подсъдността е компетентност (овластяване) на съда да разглежда определена група дела, а от гледна точка на делата подсъдността е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Подсъдността е производна от подведомствеността. Спор за подсъдност между различни общи съдилища или между граждански (общ) съд и административен съд не може да бъде повдигана от страна по делото, а само от съда, за разлика от спора за подведомственост. Поради това по настоящото производство не е налице и спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК или на чл. 135, ал. 5 АПК. Всъщност по искането на „Евролийз Ауто” ЕАД за освобождаване на внесената парична гаранция по допуснатото обезпечение на бъдещ иск е постановен съдебен акт на съда по обезпечителното производство, с който гаранцията е освободена. Впоследствие с атакуваното от настоящия молител волеизявление на Председателя на СГС, обективирано в писмо с изх. № 112 от 14.02.2020г., този съдебен акт е отменен, като е отказано възстановяване на паричната гаранция поради непоискването й в едногодишния срок по чл. 82 ГПК и внасянето й в приход на държавния бюджет. Следователно, макар да не е имал правомощия да се произнася по въпроси, включени в предметния обхват на конкретното обезпечително производство по чл. 390 ГПК, Председателят на СГС е постановил съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. В жалбата до САС от 05.03.2020г., „Евролийз Ауто” ЕАД е обжалвал именно този съдебен акт, постановен в конкретното обезпечително производство, навеждайки неговата нищожност поради постановяването му от некомпетентен орган и евентуално неговата неправилност. С писмо с изх. № 3294 от 14.04.2021г. на Председателя на САС, „Евролийз Ауто” ЕАД е уведомено, че жалбата му с вх. № 4045/05.03.2020г. срещу писмо с изх. № 112 от 14.02.2020г. на Председателя на СГС не е насочена срещу първоинстанционен съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и че възстановяването на гаранцията е изцяло в компетенциите на съда по обезпечителното производство. Това писмо изразява правно становище на Председателя на САС като административен ръководител на съда, а не като правораздаващ съдия. Налице е бездействие на апелативния съд да образува частно производство по жалба с вх. № 4045/05.03.2020г. на „Евролийз Ауто” ЕАД пред съдебен състав на САС, което не може да бъде санирано чрез спор за подведомственост (чл. 16 ГПК) или спор за подсъдност (чл. 122 ГПК или чл. 135, ал. 5 АПК), а и тези хипотези не са осъществени в настоящото производство. В ГПК са предвидени други процесуални способи за защита на страната като напр. производството по чл. 255 и сл. ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение