Определение № 2708 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 787/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Е. срещу решение №.1046/17.10.24 по г.д.№.1331/24 на ОС Варна, с което е потвърдено решение №.1456/25.04.24, постановено по г.д.№.3395/23 по описа на РС Варна за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за заплащане на главница 5000евро невърнат заем по договор от 4.07.16 и 5000,60евро обезщетение за забава за периода 04.07.17-01.07.22, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 01.07.22 до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №..4171/06.07.22 по ч.г.д. №.8668/22 по описа на РС Варна, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна В. И. Р. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за неоснователен, тъй като ищецът не е доказал наличието на съществените елементи на договора за заем-съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемополучателя на парична сума със задължение за връщането й и реално предаване на сумата. Този извод е направен след изслушване на доведени от ищеца свидетели /св.С. Ж., който заявява, че: познава ищеца от над 10г., стопанисва два броя заложни къщи в [населено място], през лятото на 2016г. в заложната му къща дошли страните по спора, ответникът поискал в заем от ищеца парична сума в евро, последният дал български левове на свидетеля и той му ги обменил в евро-2500евро, които били предадени на ответника в присъствието на св. Ж., за което бил съставен документ; след три дни страните отново посетили заложната къща със същото искане, св.Ж. отново обменил на ищеца 2500евро и ответникът ги взел, скъсали старата бланка, ищецът попълнил нова бланка на договор за заем на 5000евро и тримата го подписали; свидетелят А.А. присъствал и на двете срещи и също подписал сключения при втората среща договор/ и приемане на единична и тройна графологична експертизи /според които ръкописният текст на договора за заем от 04.07.16 е изпълнен от ищеца, а подписът, положен от името на заемополучателя, не е изпълнен от ответника, а от друго лице с подражание /имитация/ на подписа му/, които са обсъдени в съвкупност. Посочено е, че липсва съгласие на страните /съвпадане на две насрещни волеизявления за предоставяне от заемодателя в собственост на заемополучателя на парична сума със задължение заемополучателят да я върне/, тъй като не е установено сключването между ищеца като заемодател и ответника като заемополучател на процесния договор за заем. Това е така, доколкото заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркови експертизи /които съдът е ценил като обосновани, пълни, точни, ясни, недвусмислени и дадени от лица, притежаващи специални знания/ категорично установяват, че подписът за заемополучател не е положен от ответника; не е доказано и реално предаване на процесната сума от заемодателя на заемателя. Отразено е, че с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК не са допустими свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000лв, какъвто е настоящият случай, поради което и показанията на доведените от ответника свидетели не са ценени за това обстоятелство. При това положение, доколкото е установено, че В.Р. не е подписал процесния договор за заем, обективираното в него изявление не изхожда от него и твърденията на ищеца за наличие на сочените заемни правоотношения са приети за недоказани. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса “В хипотеза на доказване наличието на предаване на парични средства в размер на 5000евро, дадени на два пъти по 2500 евро всеки път, при наличие на писмен договор за цялата сума с положени подписи на свидетели, чиито показания потвърждават съдържанието на договора, но се различават от изводите в почерковата експертиза досежно положения подпис на заемателя, доказателствената тежест следва ли да бъде приета по следния начин: 1/ предаването на сумата е станало на два пъти по 2500евро, която сума е по-малка от 5000евро /границата, която законът позволява без писмен документ да се докаже предаването на сумата със свидетелски показания/. При това положение, когато общият размер е 5000евро, но направен на два пъти по 2500евро и при което предаване на парите има неоспорими свидетелски показания на предаването на парите, следва ли съдът да приеме доказателствената тежест на свидетелските показания пред писмения договор, който финализира финансовите взаимоотношения по отношение на две плащания?; 2/ Съществуват ли граници при извеждане на извод за авторство на подпис между двете хипотези „имитация на подпис“ и „авторство на подпис, изглеждащ като имитация“? Ако липсва такъв, то по какъв начин съдебният състав определя коя от хипотезите ще приеме като вярна и трябва ли да има аргументи в подкрепа на избора си?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос в първата му част не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото. Неговият отговор може да се даде след анализ на доказателствата, при решаване на спора по същество-след евентуалното допускане на касационно разглеждане, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Във втората му част въпросът е общотеоретичен, не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви във връзка с него. Поради това и е неотносим към решаващата й воля и не може, както и въпросът в първата му част, да обоснове допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответника се дължат направените разноски - 1400лв. платен адвокатски хонорар, на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,