Определение № 50390 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена в срок касационна жалба от Г. Д. М., чрез пълномощник адв.И. Ц. от АК-П., срещу въззивното решение № 200/11.11.2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик по в.гр.д. № 549/2021 г., с което е потвърдено решението на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 3223/2020 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава наличието на основание за допускане касационно обжалване. Претендират се и разноски за всички съдебни инстанции.

Ответниците по касационната жалба – ответници в производството Л. Б. Б., и К. Б. Б., оспорват жалбата с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Ф. Ф. от АК-П., с доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липсата на противоречие на въззивното решение със сочената от касатора съдебна практика на ВКС, а по същество оспорват наличие на основания за отмяна на същото. Претендират разноските за касационното производство.

Касационната жалба е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284, ГПК.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д.№ 3223/2021 г. на РС-Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от Г. Д. М. срещу Л. Б. Б., и К. Б. Б., иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждане ответниците да й заплатят солидарно сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за възстановяването на стената и покрива и извършването на необходимите ремонти в другите части на сградата, на която ищцата е съсобственик, причинени вредите от наети от ответниците лица, евентуално от тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и обусловената отговорност на ищцата за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК. Предмет на въззивно обжалване от страна на ищцата е било първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска й срещу двете ответници с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, но не и решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен и евентуално предявеният иск по чл.45 ЗЗД.

Спорът е по заявена с исковата молба на Г. Д. М. претенция за заплащането й на обезщетение от ответниците солидарно, за претърпени от ищцата като съсобственик на сграда с идентификатор **, построена в съсобствен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], имуществени вреди, причинени противоправно от наети от ответниците лица, евентуално от самите ответници, чрез самоволно разрушаване на стрехата на сградата на ищцата, премахване на част от покрива на същата сграда, изграждане на между имотната ограда в отклонение от дадената строителна линия и отместването й на разстояние от къщата на ищцата, оковаването на оградата отгоре с ламарина, така че дъждовната вода да се отвежда в основите на къщата на ищцата, в резултат на което е била наводнявана северната стена на къщата на ищцата, причинило падане на тази стена, довело и до цялостно нарушение на конструкцията на сградата, появата на пукнатини по стените, провисване на тавана в едно от помещенията. За отстраняване на причинените щети по сградата иска да й се заплати обезщетение от 10 000 лв.

Ответниците Л. Б. Б., и К. Б. Б. оспорват иска, като възразяват, че не са премахнали стрехата и керемиди от покрива на ищцата, че стрехата и към момента на подаване отговора на исковата молба продължава да е надвиснала върху имота на ответниците като така дъждовната вода се излива в имота на ответниците, нанасяйки им материални щети, за което са подавали жалби до община Пазарджик. Възразяват, че именно поради противоправното поведение на ищцата да не премахва стрехата на покрива на постройката си, водата се стичала от стрехата по междусъседската оградата и така наводнявала сградата на ищцата. Твърдят, че поради съществуващата стреха от къщата на ищцата, която навлизала в техния имот и незаконно построена тоалетна на ищцата, били принудени да изградят оградата в отклонение от дадената строителна линия и навътре в своя имот, което не считат да е противоправно. Оспорват и да са разрушили северната стена на постройката в имота на ищцата, която стена вече била разрушена когато ответниците са придобили имота през 2016г.

С въззивното решение е прието за установено, че ищцата Г. М. е съсобственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и на намиращата се в този имот сграда с идентификатор , а ответниците Л. Б. и К. Б. са съсобственици на съседния имот с идентификатор *, както и че съсобствената на ищцата сграда се намира на имотната граница с имота на ответниците. Установено е, че между страните е съществувал спор по повод изграждане на междусъседска ограда, по който повод са били подавани жалби до община Пазарджик, извършвани са проверки на място от общински служители, като с писмо изх.№44-Л-179/02.10.2017 г. на ищцата е указано в срок до 20.10.2017г. да премахне външната тоалетна, като в същия срок ищцата и останалите съсобственици на общия им имот е следвало да изрежат стрехата на жилищната сграда в имота си, и да отведат дъждовните води в собствения си имот, за да не нанасят щети на съседния имот /този на ответниците/.

Въззивният съд е приел за установено, при преценка на събраните свидетелски показания и приетата СТЕ, че граничната с имота на ответниците стена от сградата на ищцата е срутена, налични са вертикални и хоризонтални пукнатини по сградата, че керемидите, покриващи стрехата над срутената стена, са разместени и част от дървената конструкция на стрехата е отрязана и скъсена, също и е дървената конструкция компрометирана, а сградата застрашена от самосрутване. Приел е още за установено, че междусъседската ограда не е изпълнена съобразно разрешението за строеж, а е разположена изцяло в имота на ответниците и на отстояние около 30 см. от северната страна на сградата на ищцата и в права линия, а не с две чупки по плана, като същата не е и довършена във височина съгласно даденото строително разрешение - изградена е само до 2 м. височина, пречка за довършването й във височина е и наличието още на стрехата над сградата на ищцата, която стреха навлиза над линията на оградата и пречи оградата да се изгради на предвидените 2,20 м. Установено е още, че на сградата на ищцата не е налична отводнителна система на покрива, така че дъждовната вода да се отвежда в имота на ищцата, както и че съществуващата в имота на ищцата друга постройка в посока запад от процесната сграда - т.нар. външна тоалетна със склад, навлиза в имота на ответниците с 0,35 м и застъпва имотната граница между двата имота, така че преминаване на оградата по регулационната граница между двата имота би засегнало тази постройка.

Подлагайки на преценка показанията на свидетелите на двете спорещи страни, и събраните писмени доказателства, въззивният съд е приел, че не се установява противоправно поведение на наети от ответниците лица, което да е причинило наличните повреди по сградата на ищцата. Приел е, че показанията на св. М. - съпруг на ищцата, сочещи разрушаване на северната кирпичена стена на сградата на ищцата през 2020 г., се опровергават от показанията на другите двама свидетели на ответниците, особено тези на безпристрастния св.М.-непосредствен съсед на двете страни, установяващи, че стената на къщата на ищцата е паднала още преди изграждане на оградата от ответниците, в която насока тези показания кореспондират и с показанията на св.Б. - баща на двете ответници, според последния стената е била вече паднала, когато ответниците са придобили имота през 2016 г. Приел е още, че показанията на свидетелите М. и Б. не се опровергават от писмените доказателства - писма от 10.07.2020 г., доколкото те, макар и да съдържат данни за разрушената стена, не сочат кога във времето е станало това, нито съдържат признание, неизгодно за ответниците или лице, на което те са възложили работа, това разрушаване да е причинено от такова трето лице. Направеното от ищцата оплакване, че построената от бащата на ответниците ограда е незаконна като неспазваща строителното разрешение и така е налице противоправно поведение, причинило наводняване на основите на къщата на ищцата, е счетено за неоснователно, защото именно поведението на ищцата е попречило оградата да се изгради на регулационната линия, и предвид установеното, че стената на сградата на ищцата е била паднала вече преди изграждане на оградата. По тези мотиви е формиран краен извод, че събраните по делото доказателства не установяват настъпването на фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за да се ангажира отговорността на ответниците.

Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси като такива от значение за изхода на спора:

1. “Длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства, да съобрази логическите правила и въз основа на тяхното точно прилагане и всестранно обсъждане на доказателствата да направи своите фактически изводи ?” - сочен въпроса в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практика на ВКС, отразена в решение № 305 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1110/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС, в

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, с които да обсъди всички доводи, възражения и становища на страните по делото?“ - сочен въпроса в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практика на ВКС, отразена в TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС (т. 19), в решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952 / 2015 г. на III г.о. на ВКС.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:

Поставеният от касатора въпрос по т.1 е обусловен от твърдението, че логическото съпоставяне на фактите и документите по делото водят до различен извод от направения от въззивния съд, а именно че оградата е построена, върху нея са поставени ламарини, които отвеждат водата в основите на къщата и по този начин се е стигнало до падането на стената на къщата, при преценяване на показанията на свидетелите с писмо изх. № 44-1218- 002/10.07.2020 г. на Община - Пазарджик, в което се прави заключението, че само новоизградената масивна ограда на сем.Б. е попречило стената да падне изпяло в чуждия имот. Този въпрос, както и въпроса по т.2, по своята същност е израз на оплакването на касатора срещу решението, обосновано с процесуални нарушения относно обсъждане на доводи и възражения на страните, и на доказателства, също и относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество да изложи свои мотиви по спора. В обобщен вид решението по повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси, даден с посочените от него ТР и решения по чл.290 ГПК, се свежда до това, че при постановяване на въззивното решение съдът е длъжен да обсъди в мотивите поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и всички заявени от страните доводи и възражения като гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса, както и да формира изводите си при съблюдаване и на правила с неюридически характер- правилата на формалната логика, на емпирични правила, на научно-теоретичното знание.

Прегледът на мотивите към обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касаторите, че въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената съдебна практика, напротив, въззивният съд е процедирал в съответствие с нея, като е изложил е собствени подробни мотиви по установяване на спорните факти и за формиране на свои правни изводи, взел е отношение по наведените с въззивната жалба оплаквания по спорните факти в предмета на доказване, вкл. и тези, отнасящи се до установяване на момента на срутване на северната стена на сградата на ищцата. Изводът за липсата на противоправно поведение на наети от ответниците лица при изграждане на междусъседската ограда не по регулационната линия, е обоснован с направения вече извод, че стената е била паднала преди изграждане на тази ограда и няма как именно оградата да причинява наводняване на стената и разрушаването й, независимо от факта, че оградата не е по регулационната линия. Изводът относно времето на разрушаване стената на сградата на ищцата е направен при съвкупна преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, вкл. и съдържанието на писмото на общината от 10.07.2020 г., като са изложени мотиви и защо въззивният съд не кредитира показанията на св.М.-съпруг на ищцата, относно момента на падане стената на сградата на ищцата. Изводът за липсата на установено изрязване на стрехата на сградата на ищцата от наети от ответниците лица е базиран също на показанията на св.М.. Следва да се посочи и това, че предмет на фазата по селектиране на касационните жалби е въпросът дали въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства - този въпрос касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират. Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

С оглед изхода на спора, касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство. Само на ответниците по касация се дължат от касатора разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. на всяка, заплащането на които е удостоверено с представените с отговора на касационната жалба два договора с адв.Ф. Ф..

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК