Определение № 431 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2321/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител юрк. Вл. Т., против въззивно решение № 395/30.12.2022 г., постановено по в. т. д. № 620/2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което, като е отменено частично решение № 50/06.07.2022 г. по т. д. № 160/2021 г. на Окръжен съд - Силистра е уважен изцяло предявеният от Н. Ю. И. против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск за сумата 60 000 лева, представляваща дължим остатък от справедливо обезщетение за неимуществените вреди, понесени от дъщеря, увредена от смъртта на майка си Г. Р. А., починала при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г. в [населено място], причинено от водача на л. а. „Форд Ка”, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован за риск „Гражданска отговорност” с полица № BG/08/***от 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2021 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното й плащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, съответно чл. 429, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ, чл. 86, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД, и са присъдени съдебно - деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. В изложението за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“; 2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“; 3. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“ и 4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., първите два също и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г., II т. о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. IV г. о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., а третият и четвъртият с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., I т. о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г., II т. о. и решение № 142 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г., I т. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Н. Ю. И., чрез адв. Ир. Р.-А., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото не са били спорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина /установени с присъда за престъпно непредпазливо причиняване на смърт и увреждания на повече от едно лице от общ семеен кръг, вкл. пътничките в този автомобил – майката на ищцата Г. Р. А., седяща на предна дясна седалка, и бабата на ищцата Х. М. А., седяща отзад/; наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента /дядо на ищцата/ и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност“ за управление на л. а. „Форд Ка”, с рег. [рег.номер на МПС]; уведомяването за настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя. Спорни са били обстоятелствата, които имат значение за критериите за определяне на неимуществени вреди по справедливост. Въззивният съд е изложил, че от събраните по делото доказателства е установено, че психическите страдания са резултат от изключително интензивно, но за кратък период стресово изживяване на внезапността и необратимостта на загубата на ищцата, последвано от по-продължителен период на адаптация, който макар и да не е приключен в обичайните рамки на една година, не е породил трайни и непреодолими последици за личността; освен емоционалните негативни изживявания в началния период увреденото лице е търпяло и физическите симптоми на стреса, а в последствие е променило драстично дотогавашния си начин на живот, като плановете си за съвместен живот с родители и сестра в избраната за трайно установяване държава са заменени с търсене на индивидуална професионална реализация в ново, непознато място; загубата е настъпила в момент от живота на дъщерята, която макар вече да е навлязла в период на социална зрялост като възрастен индивид /30 г./, все още не е била формирала свой нов социален кръг /нямала е приятел и планове за свое домакинство/ и е била силно зависима емоционално от семейство си, с членовете на което свързвала и житейските си планове за бъдещето. Не се установява тези последици да са породени само поради комплексния характер на трагичното събитие, при което е настъпила и смъртта на бабата на ищцата, тъй като именно общуването на майката е изведено като основна връзка и осъзната липса, а съпътстващата допълнителна мъка само е изострила усещането за невъзвратимост на загубата на майката. Усложненият драматизъм на травмиращото преживяване /вината на също близък родственик за смъртта на майката бабата/ не само че не следва да се пренебрегва, а напротив, подлежи на отчитане като самостоятелен елемент, индивидуализиращ конкретните вреди при двойна загуба като по-тежко преживяна загуба в сравнение с типична скръб за единична загуба на най - силна емоционална връзка. Като е отчел, че вредите, не се ограничават само до изживените в момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават макар и с намаляваща интензивност да характеризират живота на дъщерята и ще влияят негативно на емоционалната й сфера поне докато отпадне траурното самоограничение в социалните й контакти и тя съумее да изгради нови връзки с връстници и да поднови пълноценно общуване със сестрите си, съдът е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 150 000 лева, като ищцата е получила плащане от застрахователя в размер на 90 000 лева. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика. Съдът се е произнесъл в съответствие с практиката относно правомощията и задълженията на въззивния съд, който съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти. По втория поставен въпрос също няма отклонение със задължителната практика – ППВС № 4/1968 г., съгласно която при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд се е аргументирал, че в случая завишаване на размера на обезщетението на ищцата е обосновано и предвид, че се касае за двойна загуба, като по - тежко преживяна загуба – на майка й и баба й, но и че вината за кастастрофата е на близък родственик. Спазен е принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, без обезщетението да води до неоснователно обогатяване на ищцата. Следва да бъде посочено,че така зададени първите два въпроси, преценени и във връзка с наведените от касатора съображения, са относими към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти и по същество представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Формулираните трети и четвърти въпроси изразяват единствено несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението, поради което притежават правната характеристика на касационни основания – оплаквания по същество на спора, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.Трайната практика по въпросите изключва наличието на бланкетно поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., на пълномощника на ответника по касация се дължи адвокатско възнаграждение за касационното производство определено от съда в размер на 4905 лв., с включен ДДС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.