Определение № 346 от 15.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. чрез пълномощниците й адвокат К. Т. и адвокат З. Н. против решение № 455 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 3751 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3933 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 3751/2012 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за осъждане на М. И. Г. да премахне горни и долни с мивка кухненски шкафове, поставени в коридора на първия надмагазинен етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], изградена в ПИ № 56784.518.956, който коридор отвежда до вътрешната част на дворното място, както и да предаде на К. Х. Г. ключ от вратата, ограничаваща достъпа от същия коридор до вътрешната част на двора и да й заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 481.88 лв. и за въззивното производство в размер на 241 лв.

Ответникът по касационната жалба К. Х. Г. счита, че същата е недопустима като просрочена и тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима. Следва да се приеме, че въззивното решение подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, доколкото искът е разгледан като неоценяем и по делото липсват каквито и да било доказателства по чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Следва да се приеме и, че касационната жалба е подадена в срок, тъй като решението не е било съобщено на страните и липсват данни М. И. Г. да е узнала за него преди подаване на жалбата.

При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Ищецът К. Х. Г. е основала иска си на твърденията, че процесния коридор се явява обща част на сградата, като извършеният от ответника М. И. Г. ремонт и преустройство в собствения й първи етаж, при което в коридора е обособена кухня, състояща от горни и долни кухненски шкафове с мивка и поставяне врата от към вътрешния двор, ограничават правата й като собственик на жилището на втория етаж, поради стесняване на коридора и ограничаване достъпа до вътрешната част на двора през общия коридор. Ответникът М. И. Г. е оспорила иска с твърдения, че единствената обща част, освен тези описани в Закона за собствеността, е общото стълбище между първи и втори жилищен етаж, а вътрешния коридор на първи жилищен етаж е част от обособения с делба от 1975 г. самостоятелен етаж, който коридор дели жилището на две и не е обща част.

За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че в титулите за собственост на първия жилищен етаж обекта е посочен като две стаи и кухня, без коридор, стълбище, вестибюл или друга подобна част от помещение на нивото на първия жилищен етаж, както това е посочено за втория жилищен етаж – че има самостоятелно входно антре и е направил извод, че коридорът е обща част по смисъла на чл.38 ЗС и до нея следва всеки собственик на етаж от сградата да има свободен достъп. Счетено е, че изградените в коридора кухненски шкафчета и мивка и заключена врата в края на коридора, представлява пречка за упражняване в пълен обем на правото на собственост на ищеца К. Г., поради което искът е основателен.

К. М. И. Г. поставя въпросите:

1. Дали е възможно и допустимо в резултат на извършени от съсобствениците на сграда преустройства, част от общите части, в частност коридора, да променят предназначението си като обслужващи цялата сграда? и

2. Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др.подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Първият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото е извън предмета на спорните по делото въпроси, тъй като посочените в чл.38 ЗС части на сграда стават общи в момента на възникване на етажна собственост и спорът по делото е дали към момента на делбата от 1975 г. процесният коридор е станал част от самостоятелния обект на първия жилищен етаж или е станал обща част, а не дали след този момент е променяно предназначението му.

Вторият въпрос е обусловил решаващите изводи на съда за статута на процесния коридор като обща част. В приложените от касатора решения на ВКС не се дава тълкуване по този въпрос, поради което не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е необходимо тълкуване на нормативната уредба как се преценява дали помещение-коридор е част от обособен при съдебна делба обект или е обща част – само въз основа на вписаното в документа за собственост или и от разположението и функционалното предназначение на помещението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение