Определение № 1930 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2124 от 02.08.2022г. по гр.д. №10252/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20037626 от 09.02.2021г. по гр.д. № 7810/2019г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от М. Т. Н. срещу Ц. Л. Х., П. Л. Д., А. С. А., Д. Т. Д., Л. Й. К., П. Й. П. и Столична община за установяване правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с площ 1730 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], на [улица], съставляващо имот пл. № *, нанесен в кадастрален лист № 307 по неодобрен кадастрален план на местн. „С.-З. р.“, при посочени съседи, нанесен в скица-проект за изменение на КККР от 2016г. като ПИ с проектен идентификатор ***. Касационната жалба е подадена от ищцата М. Т. Н.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ как се разпределя доказателствената тежест по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР и следва ли ищецът, който разполага с констативен нотариален акт, издаден чрез обстоятелствена проверка, да доказва упражняване на фактическа власт предвид презумпцията на чл. 69 ЗС при липса на подаден отговор на исковата молба и на въззивната жалба с конкретни възражения и оспорвания на нотариалния акт; 2/ прилагат ли се последиците от отпадане на мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост спрямо съдебен процес, който към момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд е висящ пред въззивна инстанция и е преклудирана възможността да се навеждат нови твърдения от страните. По първия въпрос се сочи съдебна практика, на която обжалваното решение противоречи, а по втория въпрос са изложени съображения, че ще допринесе за развитието на правото. Ответниците физически лица не са представили отговор на касационната жалба. Ответникът Столична община взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е установителен иск за собственост, основан на чл.54, ал.2 ЗКИР относно поземлен имот, който не е нанесен в кадастралната карта и при нанасянето му е възникнал спор за материално право. Ищцата твърди, че се собственик по давност въз основа на констативен нотариален акт от 1999г. на поземлен имот, незастроен, с площ от 1730 кв.м. в [населено място],[жк], [улица], нанесен в кад.лист № 307, съставляващ имот пл.№ * по неодобрения кад.план на [населено място], м.“С.-З. р.“, при съседи: А. И. П., К. М., Д. Т. и гора. Имотът е придобит от съпруга й В. А. през 1960 г. с писмен договор от частно лице, а след смъртта му ищцата продължила да ползва имота, без владението да е прекъсвано и обезпокоявано. При подаване през 2015 г. на заявление за издаване на скица се оказало, че имотът не е нанесен в кадастралната карта. Предприетата процедура по нанасяне на имота не могла да приключи поради подадени възражения от П. Д. и от Кмета на Район „К. поляна“, понеже с изменението се засягат техни имоти. Ищцата твърди, че решението на Поземлената комисия от 2001г., на което се позовава П. Д., е прогласено за нищожно с влязло в сила решение на съда. Ищцата основава правото си на собственост на горепосочения констативен нотариален акт за собственост по давност, издаден през 1999г. Установено е, че ответниците физически лица са наследници по закон на А. Г. А. /А., А./ и с решение № 1129 от 05.02.2009 г. на ОСЗ район „Овча купел“ е възстановена собствеността им в стари реални граници върху имот № * по картата на землището, м.У., при съседи: *-дере на СО, публична собственост, 035041 - ливада на наследници на А. А. и *- водно течение - на Държавата; решението е придружено от скица. Така възстановеният имот е бил нанесен в КККР, одобрени през 2011 г. В скицата е отразено, че по предходен план имотът представлява ПИ с № *, а като съседи са посочени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***. Посоченото решение на ОСЗ е допълнение и изменение на предходно решение със същия номер, а именно решение от 05.03.2008г. за възстановяване право на собственост на наследниците на А. Г. А. върху имот, посочен като ливада с площ от 3,829 дка, с № * по кад.план, изработен през 1958 г. Това решение е издадено в изпълнение на указания, дадени в решение от 08.04.2004 г. на СРС, 49-ти състав по гр.д.№ 8082/2002 г. Именно това съдебно решение е представено от ищцата с исковата молба и него е прието, че предходното решение на ПК от 26.01.2001г. е нищожно като взето от незаконен състав на комисията. При тези констатации въззивният съд е приел, че ответниците физически лица се легитимират като собственици на нанесения с идентификатор ***, имот по КККР. Що се до имота, за който претендира ищцата - имот № *, видно от представените от нея писмени доказателства, че по разписния лист към КП от 1981 г. като собственик на имот № * е вписан К. Б. М., а не К. М., който ищцата сочи като съсед от изток. Приетата техническа експертиза установява, че първият кадастрален план за територията е отпреди 1956г. Процесният имот е с пл.№ * и е нанесен в кад.лист 307. Този имот пл. № * е възстановен с решение на ПК през 2009г. на наследниците на А. А., като южната му част по КВС е имот * - естествена ливада, а северната част и с № *, с площ 3,829 дка; именно тази северна част е спорният имот. Следващият кадастрален план е от 1981г., но не е одобрен. По този план процесният имот е с пл. № *, записан през 1991г. без документ за собственост, а през 2001г. е представен нотариалният акт на ищцата от 1999г. за придобиване по давност. За територията не е изработван ПУП. По ОУП тя попада в зона за градски паркове и градини. КККР е одобрена 2011г. Имот № *, който е възстановен на наследниците на А. А., е с идентификатор № ***, с площ 3829 кв.м. На комбинирана скица вещото лице нанася претендирания от ищцата имот по букви АБВГДЕЖЗИКЛА и сочи, че част от него с площ от 1678 кв.м. по букви ВГДЕЖЗИКЛМНВ попада в ПИ с идентификатор № ***, който е на ответниците физически лица. Другата част от имот № *, с площ 61 кв.м., по букви АБВНМЛА попада в ПИ с идентификатор ***. Този имот е попълнен в КВС на землището с № 82, представлява дере, общинска собственост; тази територия е бившето корито на река Суходолска и в нея не е имало частни имоти. Наред с това вещото лице сочи, че посоченият в нотариалния акт на ищцата административен адрес [улица] не съществува. Преди образуването на ТКЗС през земеделските земи е минавал „Ф. път“, който се е движел на североизток; от този път са останали две малки части: едната е в район „К. п.“ с номера от № 70 до над № 130 и другата е в район „Л.“ от бл.16 до [улица], където номерацията е до № 17. Експертът сочи, че [улица]в територията на „К. п.“ минава на около 300 м. източно от процесния имот и няма адрес № 26а. Относно съседите, посочени в нотариалния акт на ищцата, се установява следното: От запад е имот № *, записан през 1991г. на А. П. без документ за собственост, а понастоящем по КККР е този имот е част от ПИ *** на наследници на А. А.. От изток съсед е К. М. с имот пл. № *, той е нанесен през 1991г. и записан на К. Б. М., без документ за собственост, а по КККР също е част от ПИ *** на А. А. и и част от ПИ *** на Столична община. От юг съсед е Д. Т. с имот пл. № *, който в разписния лист е записан на А. А. и по КККР е ПИ с идентификатор *** на А. А.. От север е гора - в кад.план от 1981 г. имотът е без планоснимачен номер и представлява бившето корито на Суходолска река; по КККР е ПИ с идентификатор *** - общинска публична собственост. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е потвърдил извода на първата инстанция, че не е доказано ищцата да е придобила собствеността именно на имота, подлежащ на попълване в КККР, поради което не са налице основания за изменение на КККР по нейното искане. Според експертизата имотът, така както е описан в нотариалния акт на ищцата, не съществува по стария кадастрален план отпреди 1956г. С оглед несъвпадението на описанието на имота по административен адрес и граници, то ищцата не е доказала, че упражнява фактическа власт именно върху имот пл. № *, нанесен през 1991г. в неодобрения кадастрален план на м. „С.-З. р.“ от 1981г. По доводите на ищцата за придобиване по давност съдът е посочил, че след като не могат да се установят три от границите на недвижимия имот, на който тя претендира да е собственик, както и неговото местоположение, то не може да се приеме за доказано, че е упражнявала фактическа власт върху имот с определено местоположение, респ. че е придобила собствеността върху имот № * по неодобрения кад.план. В допълнение въззивният съд е посочил, че най-ранният момент, от който може да тече десетгодишната придобивна давност е от 19.04.2008г. когато е влязло в сила решението от 05.03.2008 г. на ОСЗГ, с което е възстановена собствеността върху имот № * в полза на наследниците на А. А.. Исковата молба е предявена на 17.12.2018г. Действията на ответниците физически лица по подаването на възражението на 18.01.2016г. в производството, образувано по искането на ищцата за изменение на КККР и снабдяването им със скица на 26.04.2016г. са действия, годни да прекъснат спокойното владение на имота. В този смисъл съдът се е позовал на практика на Върховния касационен съд. Отделно, видно е от представените от ответниците физически лица писмени доказателства, че още при подаване от страна на ищцата на искане за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е било изразено отрицателно становище на 16.09.1999 г. от Поземлената комисия, като е посочено, че имот с № * попада върху част от имот със стар № *, който е с установен собственик А. А., от чийто наследници е поискано възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и тази процедура не е приключила. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Първият въпрос е за разпределението на доказателствената тежест по предявения иск и за задължението на ищцата да доказва упражняване на фактическа власт, въпреки че разполага с констативен нотариален акт за собственост, а от страна на ответниците не е подаден отговор на исковата молба и на въззивната жалба с конкретни възражения и оспорвания на нотариалния акт. Първо, въпросът не кореспондира с фактите по делото и това е констатирано от въззивния съд - в решението съдът е посочил, че противно на твърденията на ищцата отговори на исковата молба са подадени както от наследниците на А. А. (макар и този отговор да съдържа само писмени доказателства), така и от Столична община; направени са възражения и са представени доказателства. Второ, съдът не е допуснал нарушение при разпределението на доказателствената тежест. Претендираният от ищцата и ненанесен в КККР имот, попада върху части от имоти на ответниците, затова несъмнено в нейна тежест е да установи правата си върху имота с конкретното му местоположение, което тя не е успяла да стори. Наличието на констативен нотариален акт не я освобождава от задължението да доказва правото си на собственост, тъй като и ответниците притежават съответните документи, легитимиращи правата им. С оглед на това всяка от страните следва да докаже своето право, за да може съдът да разреши конкуренцията помежду им, а именно кой е собственик на конкретния имот и оттам дали имотът на ищцата следва да бъде нанесен в КККР. В този смисъл са разясненията за доказателствената сила на констативния нотариален акт в Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК, които касаторът пренебрегва. Всички посочени решения на Върховния касационен съд, на които се позовава жалбоподателката, са отпреди приемането на горепосочения тълкувателен акт и не могат да бъдат взети предвид. С оглед на това липсва противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос - за отпадането на мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост и прилагането му по висящи пред въззивния съд спорове, не е разрешен в обжалвания акт. Такива мотиви Софийски градски съд не е излагал. Поради това въпросът не е определящ за изхода на спора и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Горните изводи налагат отказ да се допусне касационно обжалване. В полза на ответника Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.