Определение № 1135 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 780/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура [населено място] срещу решение от 09.03.2010 год. ,постановено по гр.д. № 3254/2009 год., с което е потвърдено решение №4433/ 19.10.2009 год. на СГС, ГК І- ви състав по гр.д. № 2673/2008 год. в частта, в която П. на Република България на осн. чл. 2 ,ал.1,т.2 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Р. П. С. от[населено място] сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2006 год., до окончателното и изплащане, както и 172 лв. деловодни разноски за двете инстанции. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ. Касаторът иска да се постанови решение ,с което да се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съобразно действителните вреди и принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Р. П. С. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена в законоустановени срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, за да бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. Въпросът следва да е посочен, респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /. В случая като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е посочил как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД към която препраща нормата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконно повдигнато обвинение. Този въпрос обаче няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Формулиран по посочения начин същия има общ, а не конкретен характер и с оглед на това не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция. С обжалваното решение при определяне размера на претърпените имуществени вреди съдът се е позовал на принципа на справедливост, но е преценил същия с оглед конкретните обстоятелства по делото и е приел същия за спазен при определяне на обезщетение в размер на 10 000 лв. Липсата на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.Последното е така доколкото това е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Независимо от това, с оглед визираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.2,т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по приложението на принципа на справедливост при определяне обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се посочи че представените с изложението решения не могат да обосноват това основание ,доколкото справедливото обезщетение е обусловено от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които по принцип не съвпадат. По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.