Определение № 793 от 17.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2268/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МУЛТИТРОН БГ“ ООД против решение № 31/22.05.2025г. по в.т.д. № 54/2025г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 310/03.12.2024г. по т.д.№ 388/2023г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Строй Груп Инженеринг“ ЕООД, неиздължено възнаграждение по договор за извършване на строително - монтажни работи от 08.06.2021г. за жилищна сграда в УПИ Х1-379 в кв.46 в землището на [населено място], район „Витоша“, местността „Карпузица“, в размера от 240 562,49 лв. с ДДС ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от завеждането на делото - 21.09.2023г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и не е ревизирал фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели. Неправилно съдът основал решението си на представените от ищеца 8 броя протоколи образец 19, като не е отчел констатираните след подписването им недостатъци и отклонения от работата, за които касаторът е направил възражение. Ищецът „Строй Груп Инженеринг“ ЕООД не е изпълнил СМР в посочения в протоколите обем, количество и качество. Съдът не обсъдил, че след подписване на протоколи /образец 19/ впоследствие се установило от управителя на ответното дружество „Мултитрон БГ“ ООД некачествено и неточно изпълнение на възложената работа и актувани по-големи количества и обеми. Не е коментирал заключението на вещото лице по СТЕ относно стойностите на извършените в отклонение на поръчката и на некачествено извършените СМР и равностойността на липсващите и невложени количества и обеми материали. Излага становище, че размерът на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение следва да се определи на база действително извършената работа и действително вложените в обекта строителни материали, а не въз основа на оспорени частни свидетелстващи документи. В заключението на СТЕ са констатирани липса на актувани дейности и разминаване в количествата и обемите, но въпреки това съдът не намалил исковата претенция на ищеца с равностойността на тези недостатъци. БАС неправилно е приел констатираните отклонения от уговореното за „несъществени”. Не се доказва някои части от проекта на строежа да не са били изпълнени, тъй като възложителят - „МУЛТИТРОН БГ“ ООД се е отказал от тези СМР. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. Не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е намерил, че „Строй Груп Инженеринг“ ЕООД е предявил против „Мултитрон БГ“ ООД иск по чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД за заплащане на сумата от 243 068,09 лв., представляваща възнаграждение по договор от 08.06.2021г. за строителство на жилищна сграда в УПИ Х1-379 в кв.46 в землището на [населено място], район „Витоша“, местността „Карпузица“ съгл. осем протокола (обр. 19) за изпълнени строително-монтажни работи и издадени въз основа на тях фактури през периода 12.07.2022г.-31.01.2023г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 21.09.2023г. до окончателното изплащане. БАС е приел, че е безспорно между страните, че по силата на договор от 08.06.2021г. „Мултитрон БГ“ ООД е възложил на „Строй Груп Инженеринг“ ЕООД извършването на строително-монтажни работи във връзка изграждането на процесната жилищна сграда. Видът на отделните СМР и единичните им цени са били описани в количествено-стойностна сметка, приложена към договора. Предвидено е било стойността на СМР да се заплаща поетапно след подписване на двустранни протоколи - обр. 19 и издаване на данъчна фактура (чл.2).Към исковата молба са били приложени осем такива протоколи, съставени през периода 11.07.2022г. - 30.01.2023г. за СМР на обща стойност 473068,89 лв. с ДДС и издадени въз основа на тях фактури през периода 12.07.2022г. - 31.01.2023г. Апелативният състав е посочил, че ответникът е оспорил иска по съображения, че част от коментираните строителни работи не били изпълнени изобщо, а другите били некачествени и на по-ниска стойност. Възприел е изслушаната по искане на ответника по делото пред първоинстанционния съд техническа експертиза. Според приетото заключение на вещото лице Б. К. описаните в актовете по вид, количества и стойности СМР са били надлежно изпълнени и съответстват на договорените единични цени. Приел е за установени несъществени отклонения от уговореното, тъй като по искания на възложителя не били монтирани перголи на покрива (неактувани и непретендирани за заплащане) и асансьорната шахта била частично запълнена. В тази връзка се е позовал и на показанията на свидетелите П. и В.. Същевременно е констатирал, че възложителят не е ангажирал доказателства за противното. Той е подписал всички протоколи - обр. 19 без забележки. Констатирал е, че не са налице доказателства за ангажиран друг изпълнител на същите дейности. Съдът е счел за значими уговорената между страните стойност на строителните работи. Намерил е възраженията, че ищецът-изпълнител бил закупил вложените материали на по-ниска цена за ирелевантни. Решаващият състав е приел за основателни единствено доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил констатираната от експертизата грешка в премятането по отношение на стойността на положената хидроизолация по т. 1.3 от протокол № 7 от 29.09.2022 г. За изолация с цена от 38 лв. на кв. метър на площ от 212 кв. м. са описани като дължими 10 144 лв. вместо 8 056 лв. без ДДС. Констатирал е необосновано завишение от 2088 лев. без ДДС респ. 2505,60 лв. с ДДС, поради което е редуцирал присъдената в полза на ищеца главница по иска по чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД от 243 068,09 лв. с ДДС на 240 562,49 лв. с ДДС. В изложението си по чл. 281, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: „1/ Подписването от възложителя на протокол образец 19 поражда ли за него безусловно задължение за плащане на строително-монтажните работи? Твърди се противоречие с: решение № 566/18.11.2008г. по т.д.№ 300/2008 на ВКС, решение № 94/ 02.03.2012г. по т.д.№ 133/2010г. на ВКС, решение № 65/ 16.07.2012г. по т.д.№ 333/2011г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 43 по т.д.№ 61341/2016 на 1во г.о. на ВКС.; 2/ Достатъчно ли е позоваването от съда на техническата експертиза за обосноваване на извод за надлежно изпълнение на работата на изпълнителя? Твърди се противоречие с: решение № 638/24.10.2008г. по т.д.№ 302/2008г. на 2ро т.о. на ВКС.; 3/ Съгласие на възложителя за отклонение от строителния проект на сграда може ли да се доказва само със свидетелски показания или за доказването е необходимо да бъдат представени подписани от страните писмени документи съгласно чл.8 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството?; 4/ Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото и да изложи собствени мотиви и констатации? Твърди се противоречие с: решение № 209/20.02.2018г. по т.д.№ 1096/2017г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 92/16.03.2012г. по гр.д.№ 980/2011г. на 2ро г.о. на ВКС, решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на 1во г.о. на ВКС, решение № 480/07.11.2011г. по гр.д.№ 1347/2010г. на 1во г.о. на ВКС. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 /по въпрос 1, 2, 4/ и т.3 /по въпрос 3/ ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Първият поставен въпрос не отговаря на общия критерий за допускане до разглеждане, тъй като не е обосновал решаващите правни изводи на съда. БАС не е посочил, че само въз основа на подписването от възложителя на протоколите обр.19 следва да бъде ангажирана отговорността на последния за заплащане на договореното възнаграждение за извършването им. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният състав ги е обсъдил съвкупно с останалите събрани по делото доказателства – заключение на СТЕ, договор за строителство и приложение към него, свидетелски показания. Третият поставен правен въпрос също не е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд. Във въззивната жалба на „МУЛТИТРОН БГ“ ООД не е бил повдиган въпрос за приложението на чл.8 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съответно и БАС не го е обсъждал в мотивите си предвид ограничението на въззивното обжалване по чл.269 ГПК. Втори и четвърти въпрос са свързани и отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно приетото в решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на 4то г.о. на ВКС, решение № 50039/25.05.2023г. по гр.д.№ 2062/2022г. на 2ро г.о. на ВКС, решение № 50201/11.01.2023г. по гр.д.№ 4891/2021г. на 4то г.о. на ВКС, решение № 240/15.01.2021г. по гр.д.№ 3944/2019г. на 4то г.о. на ВКС съдът е длъжен да обсъди експертизата в контекста на всички събрани доказателства, а не изолирано. Също така с решение № 209/20.02.2018г. по т.д.№ 1096/2017г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 92/16.03.2012г. по гр.д.№ 980/2011г. на 2ро г.о. на ВКС и др. е посочено, че въззивният съд следва да обсъди всички доводи и доказателства на страните, които те са въвели с въззивната жалба и отговора. Видно от въззивната жалба касторът е направил конкретни оплаквания по отношение на кредитираното от първоинстанционния съд заключение на СТЕ. БАС е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил съображения относно само две отклонения от първоначално договореното– перголи на покрива и асансьор с определен брой спирки. За проверка съответствието на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК с практиката на ВКС по правния въпрос: Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на всички доводи на страните и всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото и да изложи собствени мотиви ?, следва да бъде допуснато касационно обжалване. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че следва да укаже на касатора внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 459,95 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение