Определение № 3470 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2661/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Д. Г. А. срещу решение № 277 от 02.07.2024г. по в.т.д. № 97/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено постановеното по реда на чл. 248 от ГПК допълнително решение № 86 от 30.11.2023г. по т.д. № 160/2021г. на Окръжен съд – Хасково. С отмененото първоинстанционно решение Министерство на земеделието и храните е било осъдено за заплати на адвоката сума над размера от 50 257. 58 лева до присъдените 90 100 лева на основание чл. 38 от ЗА, съответно по 45 050 лева за оказана безплатна помощ и процесуално представителство на ответника С. К. Д. по т.д. № 52/2012г. на Окръжен съд Хасково и по в.т.д. № 520/2019г. на Апелативен съд – Пловдив. В останалата част – за присъждане на сума от 50 257. 58 лева на възнаграждението по чл. 38 от ЗА (по 25 128. 79 лева за осъщественото процесуално представителство по двете дела) като необжалвано въззивното решение е влязло в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е постановено в противоречие на закона. Относно присъжданите адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по т.д. № 52/2012г. и по в.т.д. № 520/2019г. е съобразима Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото (септември 2023г.). Поради това неправилно е прието, че адвокатският хонорар възлиза на сумата от 50 257. 58 лева вместо 90 100 лева. Касаторът иска след допускане до касация и отмяна на решението в обжалваната част да бъде присъдена допълнително сума от 39 842. 42 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значим по делото правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулираният от касатора въпрос е: „За момента, към който следва да се определи размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и за действащата към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г.“. Във връзка с въпроса са посочени определение № 398 от 12.10.2020г. по ч.гр.д. № 2938/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 406 от 01.08.2016г. по ч.т.д. № 3805/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 185 от 16.03.2018г. по гр.д. № 3492/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., на които въззивното решение противоречи. От насрещната страна по жалбата Министерство на земеделието и горите е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Отговор е подаден и от „Болгарпродукт“ АД, конституиран като ищец в производството по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК. Дружеството счита подадената жалба за основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което в обжалваната част е с характер на определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С решение № 86 от 30.11.2023г. по т.д. № 160/2021г. на Окръжен съд – Хасково е било допълнено постановеното по делото решение № 75 от 30.10.2023г. в частта на разноските. С оглед отхвърлянето на предявените срещу С. К. Д. искове по чл. 240а от ТЗ (при условията на процесуална субституция), Министерство на земеделието и храните е било осъдено да заплати на адвокат Д. Г. А. на основание чл. 38 от ЗА сумата от 90 100 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в предходно развилите се производства по т.д. № 52/2012г. на Окръжен съд Хасково и по в.т.д. № 520/2019г. на Апелативен съд – Пловдив. С решението на апелативния съд по в.т.д. № 520/2019г. първоинстанционното решение е било обезсилено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Хасково. При постановяване на решението от 30.11.2023г. е бил съобразен минимумът на възнаграждението съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред Окръжен съд Хасково при новото разглеждане на делото (18.09.2023г.), въз основа на материалния интерес от общо 1 359 879 лева - по 45 050 лева възнаграждение за всяко от двете съдебни производства. Отделно от това на адвокат Д. Г. А. са били присъдени 45 050 лева възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по т.д. № 160/2021г. на Окръжен съд – Хасково. Допълнителното решението от 30.11.2023г. на Окръжен съд - Хасково е било обжалвано с частна жалба от Министерство на земеделието и храните. Поискано е било при определяне на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по т.д. № 52/2012г. и по в.т.д. № 520/2019г. да се съобрази редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. Според министерството размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА следва да се присъжда с оглед условията, при което адвокатът се е съгласил да окаже правна помощ. Подадената частна жалбата е била приета от Апелативен съд – Пловдив за основателна. С решение № 277 от 02.07.2024г., постановено по образуваното в.т.д. № 97/2024г., решение № 86 от 30.11.2023г. по т.д. № 160/2021г. на Окръжен съд – Хасково е била частично отменено – за присъдената сума на адвокатското възнаграждение над размера от 50 257. 58 лева до 90 100 лева. За дължими от въззивния съд са били приети 50 257. 58 лева от възнаграждението, съответно по 25 128. 79 лева за осъщественото процесуално представителство по двете дела. Съгласно изложените от съда мотиви, производствата са приключили съответно с решение от 25.02.2019г. по т.д. № 52/2012г. на Окръжен съд Хасково и решение от 13.07.2021г. по в.т. № 520/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, като към датата на приключване на устните състезания по тези дела не са влезли в сила новите размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.). Били са присъдени 45 050 лева за осъщественото процесуално представително от адвоката по в.т.д. № 97/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, съответно на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г., в редакцията след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора въпрос относно приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случай на ново разглеждане на делото, след като първоначално постановеното първоинстанционно решение е било обезсилено и делото върнато на нов състав на първоинстанционния съд, е правен въпрос от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е, защото в обжалваното решение въззивният съд е приел за приложима Наредба № 1 от 09.07.2004г. и е изложил съображения за относимата й редакция при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство при водене на делото преди връщането му за ново разглеждане. Във връзка с въпроса не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Посочените от касатора определения на състави на Върховния касационен съд не съставляват актуална практика на този съд. След постановяването на решение на СЕС по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71) е формирана нова практика по приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и чл. 38 от ЗА. Съгласно нея нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима, включително в случая на чл. 38, ал. 1 ЗА. При определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1183 от 14.03.2024г. по гр.д.№ 2605/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 1239 от 13.05.2024г. по ч.т.д. № 1555/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2948 от 12.06.2024г. по ч.гр.д. № 1567/2024г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 50045 от 02.07.2024г. по т.д. № 1758/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2198 от 08.08.2024г. по т.д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Не е удовлетворен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, също посочен от касатора. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Както се посочи, съществува практика на Върховния касационен съд, формирана след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22, съдържаща отговор на поставения от касатора въпрос. На тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, въззивното решение в обжалваната част (относно конкретно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА) не противоречи. По същество липсват развити от касатора касационни доводи в този смисъл – за несъответствие на определеното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, конкретно извършените от адвоката действия по процесуално представителство и защитавания материален интерес. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. Воден от горното съдът