Определение № 60272 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1042/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. и К. М. като синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение № 864/26.03.2021 по ч.гр.д. № 3945/2020г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната им жалба вх. № 284354/06.11.2020г. срещу разпореждане от 12.10.2020г. по т.д. № 631/2020г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба срещу „Спешъл Инвест“ ЕАД с правно основание на исковете по чл.60а, ал.1, т.2 ЗБН и евентуално по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на КТБ /н/ на недвижим имот с идентификатор 68134.100.140.1.13, находящ се в [населено място], [улица], ет.1 и евентуални искове за заплащане на паричната равностойност на имота. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следните правни въпроси: 1/ Специалният характер на иска по чл.60а, ал.1 ЗБН се разкрива в неговата обусловеност от изначално прогласената от законодателя относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на транслативните последици от всяка една сделка, извършена преди откриването на производството по несъстоятелност между неин длъжник и третото лице, осъществено с имущество с произход от банката и при наличие на конкретно посочени в алтернативност по т.1 и т.2 на чл.60а, ал.1 ЗБН предпоставки. Наличието на тези предпоставки, като обуславящи основателността на осъдителната претенция, подлежат ли на разглеждане и доказване пред съда по несъстоятелността на банката и следва ли съдът да разгледа така предявения иск?; 2/ Ако изразът „и/или имуществените права на неин длъжник…“ е елемент от приложимостта на правната норма по пар.1, т.7 от ДР на ЗБН, доказващ произход от банката, следва ли тази част от приетата правна норма да намери приложение по доказването на произход от банка при осъществена имуществена сделка, с която се прехвърля право на собственост, когато даденото значително надхвърля полученото и сделката е явно неизгодна или може да бъде обявена за недействителна?; 3. Правилно ли съдът е приел, че по доказването на произход от банка следва да се приеме само предоставените парични средства /кредит/ или законодателят в израза „… и/или имуществени права на неин длъжник…“ по пар.1, т.7 ДР на ЗБН е вложил по-широк смисъл, като визира всяка сделка по неправомерно предоставено имущество от банката на неин длъжник?; 3.1/ Ако приемете, че се касае само за предоставени кредитни средства, доказващ произход от банка, кога и при какви случаи следва да намери приложение изразът: “… и/или имуществени права на неин длъжник…“?; 4/Допустимо ли е при предявени искове по чл.60а, ал.1 ЗБН предявяване на инцидентен установителен иск за нищожност по чл.212 ГПК?; Подлежат ли двата иска на съвместно разглеждане?; 5/ Предявеният от КТБ /н/ инцидентен установителен иск за нищожност по чл.212 ГПК противоречи ли на исковата претенция по чл.60а, ал.1 ЗБН, изискващо валидно, а не нищожно придобивно основание?; 6/ Допустим ли и иск с правно основание чл.60а ЗБН, ако исковите претенции са предявени като евентуални парични искове, а не за връщане на самото имущество?; 7/ Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните?“. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /по първи въпрос/ и по чл.280, ал.1, т.3 /по останалите въпроси/, като се визира и наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, „поради нарушение на материалния и процесуалния закон и неправилно и необосновано постановено съдебно определение“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационен контрол на атакувания акт, предвид следното: С решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), с което се считат отменени фактическите състави на исковете по чл.60а, ал.1 ЗБН. Ето защо, формулираните от касатора въпроси, които са свързани с елементите на тези състави или с обусловените от тях искове, понастоящем не се явяват от значение за изхода на делото, поради което и не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на това е безпредметно и обсъждането на посочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсват и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не е налице евентуална нищожност или недопустимост на обжалваното определение, съответно очевидна неправилност на определението. Касаторът е смесил основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационния контрол с тези по самото осъществяване на този контрол по чл.281, т.3 ГПК. Въпреки това, следва да се отбележи, че очевидно неправилно би било съдебно определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд