Определение № 2651 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение МАРИНЕЛА, чрез председателя на УС, приподписана от процесуален пълномощник, против решение № 886 от 27.07.2024 г. по в. т. д. № 901/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, IV-ти състав, с което е потвърдено решение № 260054 от 11.01.2023 г. по гр. д. № 3915/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, ХIХ-ти състав в обжалваната му част, а именно – за осъждане на касатора да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси” сумата 31 960 евро, представляваща платена авансово сума като финансова подкрепа по договор № 2017-2-BG-01-KA105-036517 от 30.08.2017 г., подлежаща на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021 г. Въззивното решение се атакува като недопустимо и неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за нередовно връчване на исковата молба и нарушено право на защита на страната. Твърди се, че съдът не е съобразил нередовното призоваване и връчване на книжата по делото и не е взел предвид исканията, доказателствата и доводите на сдружението. Моли се решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските. Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност; 2/. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплаквания на страната, изложени във въззивната жалба; 3/. Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали двустранен, възмезден и целеви договор по реда на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението. Поддържа се, че въпросите са разрешени в отклонение от практиката на ВКС, съответно посочена, т. е. правната квалификацията на искането е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за по чл. 283 ГПК, против решение, подлежащо на касационен контрол. За да постанови обжалвания краен резултат, след съобразяване на становищата на страните по предмета на спора и изрично - оплакванията на касатора във въззивната му жалба, както и след преценка на събраните по делото доказателства и приложимото материално право, съставът на въззивния съд е изложил следното от фактическа и правна страна: Ищецът е държавно учреждение и юридическо лице по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията към Министъра на образованието и науката, което към 2017 г. изпълнява функциите на Национална агенция за Република България по Програмата на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта "Еразъм+", програма, създадена с Регламент /ЕС/ 1288/2013. Ответникът е подал на 26.04.2017 г. проектно предложение, с което е кандидатствал за финансиране по посочената програма на тема - „Равен старт и интеграция чрез спорт“, като съобразно процедурата проектът е бил оценен от двама външни оценители, определени и наети от ищеца, един от които е А. П.. Както представителят на ответника, така и оценителите не са декларирали конфликт на интереси, като след получени точки за качествена оценка на проекта на 13.06.2017 г. е сключен при общи условия договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017–2–BG–01–KA05–036561 от 30.08.2017 г., КА105/Youth - 567/30.08.2017 г., изменен с допълнително споразумение № 1 от 12.04.2018 г., между ищеца, упълномощен от Европейската комисия като Национална агенция, ответника като координатор и посочени бенефициенти, представлявани от координатора, подчиняващи се на един договорен режим, при максимален размер на безвъзмездните средства от 39 950 евро. Безспорно е и че е извършено договореното авансово плащане в размер на 31 960 евро на 31.08.2017 г. „Конфликт на интереси“ по смисъла на чл. II.1 от ОУ, при които е сключен договорът, представлява положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициента е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора; „Нередност“ е всяко нарушение на разпоредба от правото на ЕС, което произтича от действие или бездейдствие на бенефициент и което засяга или ще засегне бюджета на съюза; „Свързано лице“ – всяко лице, което има правото да представлява бенефициента или да взема решения от негово име. Като основание за прекратяване на договора по чл. 17.3.1 от ОУ е предвидено и когато Комисията (ЦРЧР) разполага с доказателства, че бенефициент или свързано с него лице са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата за предоставяне на средства…, включително, когато са подали невярна информация (б. „ж“). В чл. 17.3.2 от ОУ е уредена процедура на уведомяване на координатора преди прекратяване на договора относно намерението и мотивите за прекратяване. В случая не е спорно установеното от ищеца преди предявяване на иска, че преди оценяването на процесния проект А. П. е била директор на Център за професионално обучение „Хотелиерска лига“, участвала в различни публични прояви, организирани от координатора или с участието на ЦПО „Хотелиерска лига“ като негов директор; този ЦПО е принадлежал на „Виктория Груп“ АД, чийто член на Съвета на директорите е била представляващата ответното сдружение М. А., като адресът на управление на посочените структури е един и същ. М. А. на 16.06.2018 г. е била свидетел на гражданския брак на А. П., което е станало известно на ищеца при извършени проверки от дирекция „Акредитация, мониторинг и проверки“ и след изготвената докладна записка № ПМКН03-51/1/11.09.2018 г., във връзка с което ищецът е сезирал компетентни органи, измежду които и Изпълнителна агенция „Одит на средствата на ЕС“ и ЕК. Наличието на описаните отношения, квалифицирани от ищеца като „конфликт на интереси“, са констатирани в одитен доклад от 13.03.2019 г. на ИАОСЕС, в който е прието, че проекти са оценявани при условията на конфликт на интереси, и са дадени препоръки за прекратяване на 19 проекта и за възстановяване на сумите по тях, измежду които и процесният. Докладът на ИАОСЕС е бил изпратен на ЕК, която със свое писмо е потвърдила констатациите и е поискала възстановяване на сумите към бюджета на ЕС. Във връзка с това до ищеца е била изпратена дебитна нота и ищецът е превел на ЕК сумата 867 710 евро на 12.12.2019 г. С писмо с изх. № КА102/Youth - 567/9/15.02.2019 г. ищецът е уведомил ответника за горните констатации и за инициирана процедура по спиране на проекта, като от страна на ответника чрез административен директор на сдружението на 19.03.2019 г. е направено възражение, че не е налице констатираният конфликт. На ответника е изпратено и второ писмо, с което бил уведомен, че изпълнението по договора се спира - № КА105/Youth - 567/11/15.04.2019г. Изпратено е и писмо от 30.01.2020 г. за намерението за прекратяване на договора, което не е било потърсено от получателя, впоследствие изпратено и по електронна поща на 10.02.2020 г. В две последващи писма от 01.06.2020 г. и от 30.07.2020 г., адресирани до ответника, е посочено, че договорът се прекратява и безвъзмездните средства се намаляват до 100 %, съответно с второто е поискано да се възстанови получената сума. Не се спори, че не е доказано тези писма да са получени от ответника. В хода на производството пред първоинстанционния съд ответникът е изтъкнал в свое становище за първото съдебно заседание, че представителят на сдружението е бил задържан под стража до м. 07.2021 г., поради което не е подал отговор (не е поискал обаче възстановяване на срок). Взел е становище по същество – възразил е, че искът е неоснователен, тъй като сдружението е изправна страна по договора, а представените доказателства не установяват по безспорен начин свързаност и конфликт на интереси между сдружението и външния оценител А. П.. Възразено е още, че представителят на ответника не е знаел кой ще бъде външен оценител и кое физическо лице има задължения към ищеца, а „познанствата и личните контакти“ според ответника не са предмет на деклариране, „житейските връзки“ са ирелевантни по отношение изпълнението на проекта и не могат да се подведат под понятията за „нередност“, „свързано лице“, „конфликт на интереси“. В тази връзка е посочено, че между М. А. лично и като представляваща сдружението и ЮЛ и посочения оценител на проекта не е съществувало трудово правоотношение. Съдът е констатирал, че доказателствените искания на ответника са изцяло уважени – посочените от него и представени документи са приети, като спорът пред въззивния съд е изцяло правен и правото на защита в процеса на ответника като правна последица не е нарушено. За да разреши спора съставът на въззивния съд е посочил, че прилага българското право като право, приложимо към процесния договор (чл. ІІ.18.1 от същия), както и специалното законодателство на ЕС, действало към момента на одобряване на проекта и на сключването му - Регламент /ЕС/ 1288/2013 за създаване на програмата „Еразъм+“, а също Регламент /ЕС, Евратом/ 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Съгласно определението в чл. 57, § 2 вр. § 1 от Регламент 966/2012 „конфликт на интереси“ съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, участващо в изпълнението и управлението на бюджета, включително в подготвителни действия за това, в одита или в контрола, е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя. В случая съдът е приел, че към момента на оценката на проектното предложение, въз основа на което е сключен процесният договор, оценителят на проекта и представителят на сдружението – координатор по договора, се познават и са свързани лица и към посочения момент е съществувал конфликт на интереси с оглед качеството на оценителя А. П. на директор на ЦПО „Хотелиерска лига“ на „Виктория Груп“ АД, на какъвто конфликт сочи и настъпилото при вече действащ договор обстоятелство, че М. А. се е подписала като свидетел в акта за сключване на граждански брак на оценителя на проекта. Никое от двете лица не е декларирало конфликт на интереси, какъвто обективно е налице, т. к. сключването на договора е базирано на изготвена при такъв конфликт оценка на проекта, която и от формална страна не може да се приеме за обективна и безпристрастна, след като е изготвена от лице, близко на представителя на координатора, самото то участник в търговска дейност, управлявана от този представител. Съдът е намерил за ирелевантно за горния извод обстоятелството, с кого оценителят е бил в трудово правоотношение или кой е възложител на работата му по граждански договор, като е намерил, че опороченият начин, по който е сключен договорът, опорочава и безпристрастното и обективно негово изпълнение. Ответникът не е уведомил ищеца за възникналата ситуация на конфликт на интереси, каквото задължение има, макар действително не той, а ищецът да е определил оценителя на проекта. Така осъществилото се сключване на договора има за резултат нередност при предоставянето на средства от ЕС, за чието разходване са установени стриктни правила и контрол и което не може да се приеме за несъществено с оглед интереса на кредитора, и е основание за прекратяване (разваляне) на договора на основание чл. 17.3.1, б. „ж“ ОУ от ищеца – Национална агенция по програма „Еразъм+“ на ЕС. Правото на разваляне е упражнено с връчване на препис от исковата молба, така е отпадало основанието за получаване на финансовите средства от ответника и той дължи възстановяването им на ищеца. По тези съображения, а и чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата 31 960 евро е приет от въззивния съд за основателен. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На първо място липсва вероятност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК обжалваното решение да е недопустимо, за което касационният съд е длъжен да следи служебно. Това самостоятелно основание за достъп до касация не е и надлежно обосновано, като доводите на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не са относими към порока по чл. 281, т. 2 ГПК. Процесуалноправните въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си оплакванията във въззивната жалба, както и всички относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност, са значими за делото, но по отношение на тях не е изпълнено поддържаното от касатора допълнително изискване по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК - да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доказателства, относими към релевантните за спора факти, и се е произнесъл по поддържаните във въззивното производство доводи и възражения на страните. В мотивите към решението съдът е изложил съображения защо приема, че правото на защита на ответника – настоящ касатор, не е било нарушено в процеса пред първата инстанция, както и е дал обоснован отговор на възраженията във въззивната му жалба, касаещи конкретното основание на исковата претенция, респ. основанието за прекратяване на договора и неговите последици. Оплаквания и доводи, които не кореспондират на спорния предмет, въззивният съд не е длъжен да обсъжда. Формулираният трети правен въпрос във връзка с приложението на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД няма значение за изхода от спора, тъй като не е обусловил решаващата правна воля на съда. За да достигне до извод, че договорът е надлежно прекратен (развален), съставът на въззивния съд е изходил изцяло от спецификата на правоотношението и предварително извършеното в договора определяне на обстоятелствата, които ще доведат до преустановяване на облигационната връзка и връщане на платените по него суми. Липсата на правен въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване съгласно указанията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение