Определение № 325 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2052/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ма Студио“ ООД срещу въззивно решение № 685/13.11.2023 г. по в. т. д. № 501/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 476/10.04.2023 г. по т. д. № 1846/2022 г. на Софийски градски съд в частта относно началната дата на неплатежоспособност на касатора длъжник /31.12.2022 г./ и е определена за начална дата на неплатежоспособността 30.06.2021 г.

В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се твърдения, че съдът не е разгледал и решил делото според точния разум и смисъл на закона, не е преценил доказателствата и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и не е основал решението си на приетите за установени обстоятелства. При постановяване на решението си съдът е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Релевира се оплакване, че въззивното решение е необосновано. Заявява се становище, че началната дата на несъстоятелността е тази, определена от първоинстанционния съд, а именно 31.12.2022 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. „Коя е началната дата на неплатежоспособността, към която съдът следва да изследва цялостното икономическо състояние и възможностите на длъжника да заплати едно свое изискуемо задължение по търговска сделка, което е установено със съдебно решение - датата на решението, с което за пръв път е присъдено това задължение, датата на издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдително и невлязло в сила въззивно решение, или датата на която решението, с което е присъдено задължението е влязло в законна сила поради недопускането на това решение до касационно обжалване?“

2. „Следва ли длъжникът постоянно да притежава имущество, което да покрива задължението му по търговска сделка, ако това задължение не е установено и изискуемо по силата на влязло в законна сила на съдебното решение?“

3. „Следва ли длъжникът да отразява задължение по търговска сделка в счетоводството си преди датата, на която е влязло в сила съдебното решение за установяване и присъждане на това задължение?“

4. „Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи?“

5. „Какви са правомощията на въззивния съд като инстанция по същество на спора?“

Сочи се, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както и са разрешени в противоречие с цитирана от касатора съдебна практика. Отделно се релевира наличие на очевидна неправилност.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като бъде постановено друго решение, с което съдът да приеме за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2022 г. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Кубс“ ООД е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно. Заявява се искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по молба на „Кубс“ ООД с правно основание чл. 625 ТЗ. С решението на Софийски градски съд по отношение на ответника „Ма Студио“ ООД е било открито производство по несъстоятелност поради констатирано състояние на неплатежоспособност и определена нейната начална дата – 31.12.2022 г. Недоволен от решението кредиторът „Кубс“ ООД е подал въззивна жалба единствено срещу онази негова част, с която е била определена началната дата на неплатежоспособността с твърдения, че релевантната дата е 22.08.2018 г. Въззивният съд е преценил, че от събраните доказателства се установява наличието на непогасени задължения на длъжника още в края на 2018 г. Съобразил е постановеното между страните решение № 299/19.05.2021 г. по в. т. д. № 106/2021 г. на Апелативен съд София, с което е прието, че сключеният между тях договор е развален през 2018 г. Направил е извод, че вземането на „Кубс“ ООД за връщане на даденото по разваления договор е възникнало и е било изискуемо към края на 2018 г. То обаче не е намерило отражение в счетоводството на длъжника с признаване на провизия или оповестяването му като условно (така МСС 37). Изслушаното в хода на първоинстанционното производство вещо лице е дало становище, че задължението е било осчетоводено едва през 2022 г., въпреки, че за него е бил издаден изпълнителен лист на 09.06.2021 г. и образувано изп. д. № 507/2021 г. Сочените факти са мотивирали въззивния състав да формира извод, че счетоводството на „Ма Студио“ ООД не е било водено редовно. Наред с това, съдът е изложил съображения, че предприятието на длъжника не е осъществявало търговска дейност към края на 2019 г., тъй като към края на отчетната 2019 г. всички трудови правоотношения с работници и служители са били прекратени. Съобразил е, че отчетеният към края на 2020 г. положителен финансов резултат е формиран единствено от стойността на материалните запаси, а не от осъществявана търговска дейност. Към този момент дружеството не е разполагало и с вземания, а последното плащане в брой е било извършено на 17.09.2021 г. В заключение въззивният съд е приел, че за периода 2018 – до средата на 2021 г. финансовото състояние на дружеството постепенно се е влошавало като с издаването на изпълнителен лист на 09.06.2021 г. и образуването на изпълнително дело за събиране вземането на „Кубс“ ООД състоянието на неплатежоспособност на длъжника е станало трайно и необратимо, поради което е определил начална дата на неплатежоспособността 30.06.2021 г.

При преглед на мотивите, изложени в обжалваното въззивно решение, настоящата инстанция не установява наличие на порок, водещ до очевидна неправилност. Съображенията, развити от касатора, също не обосновават подобен извод, тъй като те сочат наличие на обикновена неправилност /касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК/ - правните изводи на съда не следват от установените по делото факти.

Първите три въпроса са хипотетично и общо зададени, тъй като не поставят конкретен процесуалноправен или материалноправен проблем, който да е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителна и казуална практика на ВКС, съответно да е от значение за прилагане на закона или развитие на правото, и да е обусловил решаващите изводи на съда.

Четвърти и пети въпрос, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаят задълженията на въззивния съд да разгледа всички, заявени във въззивната жалба доводи и установени от доказателствата факти, както и да изложи мотиви във връзка с тях. Те са обуславящи изводите на съда и са разрешени в противоречие със задължителна практика на касационната инстанция, която е цитирана от касатора - ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и служебно известните на състава ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО, решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV ГО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО, решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III ГО, и др. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд да постанови решението си, отделно кореспондират с оплакванията за необоснованост на решаващите изводи, до които въззивният съд е достигнал.

В заключение, достъп до касационен контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса: В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, уточнен съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Не се дължи предварително внасяне на държавна такса.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС