Определение № 2709 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. К. Я.-М. и И. Н. М., чрез адв. А. П. М., против решение № 141 от 17. 03. 2025 г. по в. гр.. д. № 8/2025 на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която, след частична отмяна на решение № 549 от 12. 07. 2024 г. по гр. д. № 954/2023 г. на РС – Благоевград, е прието за установено, по предявения от К. З. Б. и Д. З. В. против М. К. Я.-М. и И. Н. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че К. З. Б. и Д. З. В. са собственици, на основание наследяване и дарение, на спорното помещение с площ от 4.64 кв.м., представляващо санитарен възел, обособено от пристройка с идентификатор [№] и площ от 20, 40 кв.м. към северозападната фасада на жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж 1, при съседни обекти на пристройката: на същия етаж - апартамент с идентификатор [№], над пристройката – апартамент с идентификатор [№] (образуван след обединяване на апартаменти с идентификатори [№] и [№]), която пристройка е описана в документи за собственост като пристройка-мазе с площ от 20.40 кв. м., построена в парцел XI – за имот пл. № 2192, в квартал 111 по регулационния план на [населено място] от 1994 г., и са осъдени М. К. Я.-М. и И. Н. М. да предадат на К. З. Б. и Д. З. В. владението върху описаното помещение. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Подаден е отговор на касационната жалба от ищците К. З. Б. и Д. З. В., чрез адв. Г. Ч., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Искът по чл. 108 ЗС е основан на наследяване на Д. Т. В. и З. Д. В. (дядо и баща на ищците) и договори за дарения, сключени с Й. М. В. (баба на ищците) - с н.а. № 16/18. 01. 1994 г., и с В. Д. Т. и В. С. В. (леля и майка на ищците) - с н.а. № 59/14. 05. 2008 г. Ответниците оспорват придобивното основание на ищците върху пристройката, в която е спорното помещение, по съображения, че същата не е била собственост на дарителите и на наследодателя Д. Т. В.. Позовават се на придобивна давност върху процесното помещение, както и на присъединено владение на частните праводатели по сделките, предхождащи договора, от който същите черпят права. По делото е установено, че Д. Т. В. е починал на 9. 02. 1991 г. и е оставил за наследници децата си В. Д. Т. и З. Д. В. и съпругата си Й. М. В., починала на 28. 11. 1996 г. и оставила за наследници В. Д. и З. Д.. З. Д. В. е починал на 17. 02. 2003 г. и е оставил за законни наследници съпругата си В. С. В. и децата си К. З. Б. и Д. З. В. (ищци). Поземлен имот с идентификатор [№] е бил собственост на Д. Т. В., придобит от същия към 1961 г. по давност, което право е удостоверено с нотариален акт № 94/26. 05. 1961 г. През 1963 – 1964 г. в имота е построена двуетажна жилищна сграда, с две жилища – на първия и на втория етаж, и две външни тоалетни. Към жилищата не били изградени бани с тоалетни, както е било предвидено по архитектурен проект. Не е изпълнен и предвиденият по проект подземен етаж, включващ мазета към всяко от жилищата. Не се спори, че Д. Т. В. неформално отстъпил на В. М. А. и М. С. А. право на строеж върху жилище на първия етаж от двуетажната жилищна сграда. През 1972 – 1973 г. на името на собственика на дворното място Д. Т. В. е дадено строително разрешение за двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда откъм северозападната фасада на сградата. Първото ниво на пристройката, по проект от 20, 40 кв.м., е построено през 1972 г. – 1973 г. и включва помещение със самостоятелен вход от двора, ползвано от собствениците на жилището на втория етаж като мазе (складово помещение). В същия период било построено още едно складово помещение от собствениците на апартамента на първия етаж, откъм гаража (гаражът е построен от собствениците на жилището на първия етаж, със съгласието на Д. Т. В.). Второто ниво на пристройката, включващо спалня, кухня и санитарно помещение към втория жилищен етаж, е построено около 2000 г. През 2000 г. е осъществено и приобщаване, чрез избиване на отвор в стената на жилището на първия етаж, на реална част от складовото помещение към втория етаж към апартамента на първия етаж, в която реална част е изграден санитарен възел.. Апартаментът на първия етаж на жилищната сграда е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор [№]. Към жилището на първия етаж е добавена и площ, пристроена в югозападната част на жилищната сграда, която пристройка не е предмет на иска На втория жилищен етаж първоначално са нанесени два самостоятелни жилищни обекта с идентификатори [№] (жилището от основната жилищна сграда, включващо и пристроената през 2000 г. площ) и [№] (второто ниво от пристройката в югозападната част на сградата, която не е предмет на делото), които са обединени и нанесени като едно самостоятелно жилище с идентификатор [№]. Жилището включва площта на жилището от основната жилищна сграда, площта на второто ниво на пристройката към северозападната фасада и площта на пристройка към югозападната фасада, която пристройка не е предмет на иска. Първото ниво от пристройката, строено 1972 г. – 1973 г., включващо помещение със самостоятелен вход откъм двора, използвано от собствениците на втория етаж като мазе, с площ от 20, 40 кв.м. по проект, е нанесено като обект с идентификатор [№]. В този обект се включва и площта на процесния санитарен възел. Това помещение било приобщено към жилището на първия етаж през 2000 г., чрез избиване на отвор в стената на жилището на първия етаж. С нотариален акт № 16/18. 01. 1994 г. Й. М. В. дарила на сина си З. Д. В. 4/6 идеални части от дворното място и от втория етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт № 59/14. 05. 2008 г.В. Д. Т. и В. С. В. даряват на ищците К. З. Б. и Д. З. В. притежаваните от тях идеални части от поземления имот, от жилището на втория жилищен етаж и от първото ниво на пристройката. С констативен нотариален акт № 46/10. 11. 2008 г. К. З. Б. и Д. З. В. са признати за собственици, на основание договори за дарение и наследяване на З. Д. В. и Д. Т. В., на целия поземлен имот с идентификатор [№], на целия втори жилищен етаж, включващ апартамент с идентификатор [№] (образуван от обединението на жилище с идентификатор [№] и [№]), както и на първото ниво с площ от 20, 40 кв.м на пристройката към северозападната фасада на жилищната сграда., описано в документи за собственост като пристройка-мазе и нанесено като обект с идентификатор [№] на КККР на [населено място]. Ответниците М. К. Я.-М. и И. Н. М. са придобили апартамент с идентификатор [№] на първия етаж на жилищната сграда на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 128/2018 г. Продавачите С. К. В. и В. В. В. са придобили жилището от Д. Ю. Д. с нотариален акт за покупко-продажба № 128/2016 г. Последният е придобил жилището от Д. Д. К. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот [№]/2014 г., а Д. Д. К. е придобила имота на основание договор за покупко-продажба, сключена с н.а. № 181/2011 г. с В. В. Д. и Р. А. Д., които са го закупили с н.а. № 195/2009 г. от З. Л. П. и А. Б. П.. Първите собственици на жилището на първия етаж са В. М. А. и М. С. А., които с н.а. № 165/ 08.12.1985 г. го даряват на сина си Л. В. А.. Във всички описани нотариални актове първото ниво на пристройката към северозападната фасада на сградата, нанесено като обект с идентификатор [№] и площ от 20, 40 кв.м., е описано като граница на жилищния обект, тоест първото ниво на пристройката не е съставлявало част от предмета на договора. Въз основа на показанията на свидетелите на ищеца е прието за установено, че процесното санитарно помещение е завзето и приобщено към жилището на ответниците без съгласието на ищците. При тези данни въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск по чл. 108 ЗС. Ищците са придобили собствеността върху спорното помещение от първото ниво на пристройката към северозападната фасада на жилищната сграда на заявените основания – наследяване на Д. Т. В. и З. Д. Т. и договори за дарения, сключени с нотариални актове № № 16/1994 г. и 59/14. 05. 2008 г. Наследодателят Д. Т. В. е бил собственик на пристройката към северозападната фасада, която е изградена и ползвана като складово помещение към жилището на втория етаж. След смъртта му собствеността върху пристройката е придобита от наследниците му по закон, а идеалните части извън наследствените дялове са придобити по силата на коментираните по-горе договори за дарение. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобиване на собствеността върху процесното помещение на основание чл. 97 ЗС, чрез фактическото му присъединяване към самостоятелния обект на собственост на първия етаж от жилищната сграда. Съдът е съобразил практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (решение № 27 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2021 г., 1 г. о. и цитирани в него решения решение № 47 от 25. 02. 2014 г. по гр. д. № 5425/2013 г., 1 г.о., определение № 314 от 15. 04. 2010 г. по гр. д. № 1603/2009 г., 1 г.о., решение № 271 от 20. 10. 2011 г. по гр. д. № 1237/2010 г., 2 г.о. и др), както и в ТР № 1/17. 05. 1995 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, според която фактическото присъединяване на избено помещение, съответно – и на реална част от избено помещение, принадлежащо към жилищен обект, към площта на друг самостоятелен обект в същата сграда, чрез извършено от собственика на другия обект събаряне на разделящата ги стена, няма вещноправно действие и не води до промяна в принадлежността на правото на собственост върху складовото помещение, тъй като тези фактически действия, сами по себе си, не осъществяват никой от предвидените в закона придобивни способи, включително и този по чл. 97 ЗС. Разпоредбата намира приложение в хипотезите, при които към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект (изгради се отделно помещение, увеличи се площта на съществуващи помещения и т.н.), увеличаващ размерите (площ, обем) на самостоятелния обект на собственост. В този случай собственикът на самостоятелния обект на собственост придобива и пристроеното/надстроеното. При вътрешни преустройства в сграда, изразяващи се в събаряне и изграждане на вътрешни преградни стени, водещи до отнемане и присъединяване на площи, способът по чл. 97 ЗС е неприложим, тъй като в тази хипотеза не се създават нови обекти/части от обекти, увеличаващи площта и/или обема на сградата, а само се променят съществуващите и е налице възможност за възстановяване на предходното положение без съществено повреждане на главната вещ. Противното разрешение би означавало да се признае възможност собственик на самостоятелен обект в сграда да придобие съседни помещения от други самостоятелни обекти на друг собственик, чрез извършване на действия по фактическото им приобщаване към собствения му обект на собственост, какъвто придобивен способ действащото законодателство не урежда. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобивна давност. В тази връзка е прието, че реална част от обект на собственост, неотговаряща на изискванията за самостоятелен обект на собственост, не може да се придобие по давност, както и че не е доказано осъществявано владение върху спорното помещение от ищците - свидетелските показания са общи, не съдържат индивидуализация на владяната реална част от обекта, установяват единствено факта на обособяване на санитарното помещение и приобщаването му към жилището на първия етаж през 2000 г., без съгласието на собствениците на на жилището на втория етаж, на дворното място и на складовото помещение, от което е обособен санитарният възел. Следва да се посочи, че във всички документи за собственост на ответниците и частните им праводатели пристройката на първото ниво, съставляваща мазе към жилището на втория етаж, е описана като граница на жилището на първия етаж – тоест пристройката или реална част от нея не са включени в обекта предмет на прехвърлителните сделки нито като обем, нито като площ. Пристройката фигурира в документите за собственост на ищците като пристройка-мазе към жилището на втория етаж. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съдържа позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и редица оплаквания за неправилност на въззивното решение, във връзка с които е посочена практика на ВКС, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира формулиран въпрос, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците К. З. Б. и Д. З. В. общо сумата 766, 94 евро (равностойността на 1500 лв.) разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,