Определение № 2535 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от името на „Спириев“ АД чрез адв.В. и на „Логистик център Д“ ЕАД чрез адв.С. касационни жалби с вх.№ 6856 от 10.06.2025 г. и вх.№ 7633 от 30.06.2025 г. срещу различни части на решение № 226 от 20.05.2025 г., постановено от Окръжен съд Русе по гр.дело № 248/2025 г.: ищецът обжалва решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за осъждане на ответника да освободи имота от движимите си вещи и производството в тази част е прекратено; ответникът обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да предаде на ищеца владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.3.306.8.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, както и в частта за разноските пред двете инстанции. Касаторите развиват оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – пороци по чл.281, т.3 ГПК. Ищецът сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по заявеното искане за осъждане на ответника да освободи имота от движимите си вещи, както и да определи правната квалификация на искането. В изложението към касационната му жалба е формулиран процесуално-правният въпрос: Когато ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху самостоятелен обект, препятства достъпа мy до него и държи свои движими вещи в него, следва ли ищецът да ограничи петитума на исковата cи молба само до признаване на правото мy на собственост и предаване на държането или може да детайлизира това свое искане? Дали искането за освобождаване имота от движими вещи, наред с искането за предаване на държането, води до квалификация на иска, различна oт чл. 108 ЗС, налице ли е обективно съединяване на искове пo чл. 108 и чл. 109 ЗC в този случай? Твърди се и наличие на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба на ответника са развити оплаквания за неправилност на извода, че трафопостът е бил част от активите на приватизираното предприятие „Русенско пиво“, както и противоречие със Закона за енергостопанството (отм.) В изложението са формулирани следните въпроси, за които се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Може ли да бъде предмет на сделка „Зарядно с трафопост“ /само като сграда, без съоръженията/ – част от Промишлена сграда на държавно предприятие, построен при действието на чл.2, ал.1 от Закон за електростопанството /отм. през 1999 г./, ако същият не се явява част от имуществото на кооперация или друга обществена организация и за него няма издадено разрешение на Асоциация „Енергетика“ – респ.нищожна ли е сделката за покупко-продажба на такъв актив поради липса на предмет, евентуално – поради противоречие на закона?; 2. Ограничава ли се правото на собственост на дружество, притежаващо сграда „Трафопост“, ако съоръженията в него и захранващият кабел са собственост на друго дружество, като се има предвид, че недвижимият имот и вещите със специално презназначение /трафомашини ведно с ел.инсталация/ представляват общ енергиен обект по смисъла на ЗЕ и подзаконовите нормативи и следва ли правният режим на недвижимия имот този на съоръженията, доколкото последните се явяват главна вещ, а постройката – обслужваща главната вещ?; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните и какви са правилата, които следва да спази при формиране на вътрешното си убеждение. Всяка от страните оспорва жалбата на настрещната страна в писмен отговор. Третото лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение север“ АД изразява становище за основателност на жалбата на „Логистик център Д“ ЕАД и неоснователност на жалбата на „Спириев“ АД. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Въззивният съд е разгледал искова молба на „СПИРИЕВ“ АД, гр. Русе против „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д“ ЕАД гр. Габрово, с която приел, че е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Изложил, че доказателствата по делото установяват придобиването от ищеца на правото на собственост върху процесния трафопост, представляващ самостоятелен обект в сграда, изграден в периода 1987 - 1988 г. на територията и единствено за нуждите на съществувалата фабрика за бутилиране на пиво, в терен, предоставен от държавата за нуждите на предприятието. Трафопостът бил използван единствено за нуждите на тогавашното предприятие за бутилиране на пиво и не е обслужвал други потребители. Съдът намерил за неоснователно възражението на ответника, че договорът, с който ищецът закупил имота, бил нищожен поради невъзможен предмет. Посочил, че в случая като вътрешноведомствен енергиен обект за задоволяване на собствените потребности от ел. енергия трафопостът попадал в изключенията по чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./ и не е изключен от възможността да се придобива на основание чл. 17 а ЗППДОбП (отм.) чрез преобразуване и приватизация. По тези изводи и като препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, съставът на Окръжен съд Русе намерил предявения ревандикационен иск за основателен. Въззивният съд посочил, че не бил предявен отделен иск с формулиран петитум за освобождаване на имота от намиращите се в него движими вещи, поради което произнасянето на районния съд, с което ответникът е осъден да освободи имота от движимите си вещи било недопустимо. Първоинстанционното решение е обезсилено в тази част и производството е прекратено. С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора „Спириев“ АД въпрос дали при заявено искане за освобождаване на имота от движими вещи, наред с искането за предаване на владението, е налице обективно съединяване на искове пo чл. 108 и чл. 109 ЗC - на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието с решение № 323 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2010 г., I г. о. Не е налице основание за допускане до касация на решението по жалбата на ответника. Първите два въпроса на са обсъждани от въззивния съд и в този смисъл не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения за приложимост на чл.2, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, а въпросите касаят хипотези на чл.2, ал.1 от същия закон. Практиката, на която се позовава касаторът, за да обоснове противоречие по втория формулиран въпрос, се отнася до енергийни обекти за общо ползване, които са подчинени на режима по чл.2, ал.1 ЗЕ отм. и при преобразуване и приватизация не преминават в собственост на приватизираното дружество, защото следва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия. В случая няма спор, че процесният трафопост не е част от имуществото на „Електроразпределение север“ АД. Третият въпрос е общозначим по всяко дело, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата и да отговори на доводите и възраженията на страните. Общото позоваване на този въпрос, без обосноваване на конкретни доводи и възражения, на които не е даден отговор не позволява допускане до касация по него.Не е посочено и кои относими обстоятелства не са обсъдени от въззивния съд. В касационната жалба на „Логистик център Д“ ЕАД е инкорпорирана и частна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено определението на районния съд по чл.248, ал.1 ГПК. Тази жалба се разглежда по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос, с който жалбоподателят обосновава допускането на частната жалба до касационен контрол. Липсват основания за допускане на такъв контрол от кръга на тези, за които съдът следи служебно. Ето защо и частната жалба не следва да се допуска до обжалване. По нея не е събрана дължимата държавна такса в размер на 15 лева, поради което това трябва да бъде сторено с настоящото определение като „Логистик център Д“ ЕАД бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС 7,67 евро – равностойност на 15 лева. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение