Определение № 60414 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 5016/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от „НОЛИ НОРД“ ЕООД, [населено място], чрез юрисконсулт Я. Ч., срещу определение №264664/11.03.2021г. по ч.г.д.№2947/2021г. на Софийски градски съд. Въззивният Софийски градски съд, като е отменил определение №20049766/22.02.2021г. по г.д.№10102/2021г. на Софийски районен съд, е допуснал обезпечение на бъдещи искове на И. М. Ц. срещу „Ноли Норд“ ЕООД, [населено място] с правно основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Ноли Норд“ ЕООД, [населено място], при условията на чл.391, ал.2 от ГПК, след представяне на парична гаранция в размер на 1000лв. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение. Ответникът по частната жалба И. М. Ц. излага становище за просрочие на жалбата и за нейната неоснователност. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Обжалваемостта на определението на въззивния съд, с което за първи път е допуснато обезпечение на иска, е уредена изрично с изменението на чл.396, ал. 2, изр. 3-то ГПК (ДВ бр. 100/2010 г.), но същата не изключва проверката за допустимост на жалбата, с оглед нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. В нея е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК от обхвата на касационна проверка са изключени решенията по граждански дела с цена на иска под 5000 лв. В случая, предмет на обезпечението са три обективно съединени бъдещи искове за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение по три договора, сключени между страните в размери, както следва: от 1550 лв. и лихва от 36лв.; от 3 550лв. и лихва от 71лв. и от 4 030,89 и лихва от 80,62лв., като цената на всеки от тях е под 5000 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения, съдът