Определение № 2659 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Р. С. М. против въззивно решение № 62 от 29.03.2023 г. по в.гр.д. № 5/2023 г. на Окръжен съд- Силистра, с което е потвърдено решение № 471/03.08.2022г. по гр.д. № 529/2022г. на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. М. насрещен установителен иск за собственост; уважен е иск по чл.32, ал.2 ЗС и на основание чл. 30, ал.3 ЗС Р. С. М. е осъден да заплаща Ф. С. М. и Н. С. П. обезщетение за невъзможността им да ползват описаната в решението сграда в размер на по 25 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на промяна в обстоятелствата.С касационната жалба е поискано на основание чл. 282, ал.2 ГПК да бъде спряно изпълнението на въззивното решение. По искането по чл.282, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховни касационен съд, намира следното: Разпоредбата на чл. 282, ал.1 ГПК предвижда възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения, по които е подадена касационна жалба. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на въззивни решения, подлежащи на принудително изпълнение, а такива, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая въззивното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, предвид на което и искането по чл. 282, ал.2 ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Доколкото в касационната жалба е посочено, че се обжалва въззивното решение изцяло и се иска отхвърляне на предявените против касатора претенции, то следва да се прецени дали подлежи на спиране изпълнението на въззивното решение и в останалата му част - по исковете с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и чл. 30, ал.3 ЗС. Според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела постановени по искове по чл. 32, ал.2 ЗС, предвид на което и не подлежи на спиране въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 32, ал.2 ЗС. Въззивният съд е разгледал и искове по чл. 30, ал.3 ЗС. Решението и в тази му част не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като постановено по искове с цена до 5 000 лв., предвид на което и не може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал.2 ГПК2 По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение