Определение № 1656 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Варна и Административен съд Ловеч по повод подадена от И. А. Р. искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. По подадената искова молба е образувано адм. дело № 2801/2025 г.по описа на Административен съд – Варна. В хода на производството е установено, че л.св. Р. към момента на подаване на исковата молба се намира в Затвора в [населено място]. С Определение № 14148 от 17.12.2025 г. АС Варна приел, че делото не му е подсъдно, тъй като настоящият адрес на жалбоподателя вече е в [населено място], поради което на основание чл. 135, ал. 2 АПК е прекратил производството и го е изпратил на Административен съд – Ловеч. Изводът за неподсъдност съдът е обосновал с нормата на 285, ал.2 от ЗИНЗС, като правилото е регламентирано и в чл. 7 от ЗОДОВ, че искът се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Следователно, според съда, след като ищецът се намира в затвора в [населено място], то компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд Ловеч. С определение № 42/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 562/2025 г., Административен съд – Ловеч е прекратил производството по делото и на основание чл. 135, ал.4 АПК е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, като тази местна подсъдност е изборна и тя принадлежи на ищеца. Съдът отбелязва, че за настоящ адрес по смисъла на разпоредбата следва да се приеме мястото, където се намира ищецът считано към момента на подаване на исковата молба. Освен това Р. е подал молбата си до Административен съд Варна и очевидно желае тя да бъде разгледана от административен съд по мястото на увреждането. Въз основа на горното, съдът посочил, че местно компетентния съд да се произнесе по исковата молба на И. А. Р. е Административен съд – Варна, а не Административен съд – Ловеч. По повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Варна и Административен съд – Ловеч, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема следното: Изборът на ищеца за това пред кой съд да предяви иска си е ограничен до две възможности. Той може да избере между съда по мястото на увреждането и съда по настоящия му адрес, когато мястото на увреждане и настоящият адрес не съвпадат, съгласно чл.285, ал.2 ЗИНЗС. За да се прецени мястото на увреждане при определянето на местно компетентен съд съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, както и по чл. 7 ЗОДОВ, следва, с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и данните по делото, да се прецени къде са причинени вредите. В случая вредите се твърди да са причинени от затворническата администрация на затвора в [населено място]. Мястото на увреждане е мястото, където е издаден незаконосъобразният акт или където са извършени незаконосъобразните действия. Ищецът е упражнил правото си на избор за местно компетентен съд и е избрал съдът по настоящия си адрес към подаване на исковата молба и по мястото на увреждането, които в случая съвпадат. По тези съображения, настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че местно компетентен да разгледа предявената от И. А. Р. искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ГДИН, е Административен съд – Варна. Мотивиран така, и на основание чл. 135, ал. 4, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение