Определение № 187 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. И. срещу определение № 260213 от 18.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 85/2021г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260011 от 07.01.2021 г., постановено по гр.д. № 791/2020 г. по описа на Новопазарския районен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо на основание чл. 130 ГПК. Касаторът обжалва определението като неправилно с твърдениe за неточно приложение на нормата на чл. 299 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което се отхвърля иск по чл.108 ЗС, в производството по което ищецът се е позовал на недействителност на разпоредителната сделка, с която сам е отчуждил имота, предмет на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Когато ищецът брани правото си на собственост върху имот, при завеждане на дело за собственост, излагайки твърдения за нищожност на правната сделка, довела до отчуждаване на имота от патримониума му, длъжен ли е да заяви всичките си правни основания, които обосновават пороците на прехвърлителната сделка, която формално го е лишила от имота? Поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с определение № 90 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 346/ 2020 г. по описа на ВКС, II –ро г.о. и решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV – то г.о. 2.Как следва да се тълкува понятието „ на същото основание“ което е вложено в нормата на чл. 298, ал.1 ГПК- като правно основание, очертало границите на исковия процес по който има влязло в сила решение или като фактическо основание, от което произтича претендираното от ищеца субективно право в разрешения исков процес с влязло в сила решение ? По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата, Р. С. Х., с подадения отговор на частната жалба оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. С писмен отговор М. М. И., М. Н. З. и З. М. З. поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество оспорват частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл.274, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване в частта по иска за собственост, както и в частта по обуславящите го облигационни искове съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, следователно е допустима. Първоинстанционното производство по гр.д. № 791/2020 г. по описа на Новопазарския районен съд е образувано по исковата молба на М. Х. И., с която се иска спрямо ответника Р. С. Х. да се прогласи нищожността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт от 11.11.2015 г., с който ищцата е продала на ответника Р. Х. две ниви, находящи се в землището на [населено място]. Поддържа се основанието за нищожност по чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД - липса на съгласие заради въвеждане на ищцата в заблуждение от ответника относно вида на документа, който той я накарал да подпише пред нотариус – договор за продажба, вместо пълномощно за разваляне на договор за аренда и за сключване на договор за продажба. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на същата сделка на основание чл.26, ал.2, предл. 3-то ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави заради липса на еквивалентност между престациите предвид изключително ниската продажна цена. Предявен е и още един евентуален иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договора поради неплащане от ответника на продажната цена. М. Х. И. е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС против ответниците М. М. И., М. Н. З. и З. М. З., които са придобили процесните имоти от Р. С. Х.. С отговорите на исковата молба ответниците са навели твърдения, че с влязло в сила решение между същите страни относно същите имоти са отхвърлени исковете на М. И. за прогласяване нищожност на договора за покупко продажба от 2015 г. заради липса на форма поради пороци на нотариалното удостоверяване при изготвяне на нотариалния акт, както и за признаването й за собственик. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото като недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо, въззивният съд, след извършена служебна проверка, е приел за установено от фактическа страна, че между същите страни за същите имоти е било образувано гр.д.№ 122/2017 г. по описа на Новопазарския районен съд, приключило с влязло в сила решение № 233 от 03.10.2017 г. по в.гр.д. № 309/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което в едната му част е обезсилено решението на районния съд в частта, с която е прогласена нищожност на разпоредителната сделка спрямо ответниците М. М. И., М. Н. З. и З. М. З., а в останалата му част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу Р. С. Х. за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка и за отхвърляне на иска срещу Р. С. Х., М. М. И., М. Н. З. и З. М. З. за признаване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесните имоти. От правна страна въззивният съд, позовавайки се на цитирана от него практика на ВКС е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка спрямо сега предявените искове –силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът за собственост в приключилия между същите страни относно същите имоти процес, която е преклудирала фактите, на които ищецът по иска за собственост може да основава оспорвания под формата на реплика или на иск за недействителност на разпоредителната сделка, върху която ответникът основава правоизключващото си възражение с твърдение, че същата е действителна и че от нея той или праводателят му черпи право на собственост. Изложени са мотиви, че ако при предявен иск по чл. 108 ЗС ответникът в отговора на исковата молба се позове на придобивна сделка, ищецът е длъжен в първото заседание по делото да изчерпи всички реплики срещу действителността на тази сделка, а съдът е длъжен да ги разгледа, вкл. тези предявени със самата искова молба. С приключване на първото заседание по делото по иска за собственост, всички основания за недействителност на сделката се преклудират като реплики във висящия процес, а ако ревандикационният иск бъде отхвърлен ищецът не може с нов иск да предяви незаявените основания за недействителност на сделката, тъй като те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск. Прието е, че в настоящия случай е налице описаната хипотеза предвид вече воденото между същите страни за същите имоти дело по иск за нищожност на разпоредителната сделка и положителен установителен иск за собственост, който е отхвърлен. Направен е извод, че задължението на ищцата по иск за собственост да изчерпи всички реплики за недействителност на сделката, от която ответниците черпят права, под страх от преклузия, е изключение от общото правило, че ищецът не е длъжен да заяви всички основания, на които би могъл да претендира правото на собственост. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия правен въпрос, защото той е от обуславящо значение за крайния извод на съда за недопустимост на иска, направен в обжалваното определение, като е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - определение № 90 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 346/ 2020 г. по описа на ВКС, II –ро г.о. В посоченото от касатора определение № 90 от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 346/ 2020 г. по описа на ВКС, II –ро г.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК е прието, че отхвърлянето на положителен иск за собственост или ревандикационен иск в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещупоставените страни, че ищецът по иска не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Когато липсва спор за придобивното основание на ищеца, а спорът е свързан с последвала го разпоредителна сделка, за която се твърди, че е нищожна, силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на иска за нищожност обхваща само релевираното от ищеца основание за недействителност и свързаното с него произнасяне по обусловения положителен установителен иск за собственост или ревандикация. Основанията за нищожност на разпоредителната сделка, които не са били предмет на иска, по който е постановено влязлото в сила решение, не се обхващат от силата на присъдено нещо. Ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право, поради което последващ иск за същото право, но на друго основание е допустим, съответно допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност на прехвърлителна сделка, след отхвърляне на иск за нищожност на тази сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а като част от основанието на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Настоящият състав на ВКС, първо г.о. споделя тази практика на ВКС, като в допълнение намира, че така даденото разрешение на правния въпрос е и в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, с което е преодоляна съществуващата практика в обратен смисъл. Съгласно посоченото ТР, ако искът за прогласяване нищожност на правна сделка се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. В ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК не е прието, че процесуална пречка за предявяване на иск за прогласяване нищожността на правна сделка е и възможността ищецът в приключил предходен процес по предявен от него иск за собственост, да релевира и останалите основания за недействителност. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Изводът на въззивния съд за недопустимост на исковете е неправилен. Видно от приложените по делото решения, по приключилото гражданско дело съдът не се е произнасял по заявените в настоящето производство основания за недействителност на договора за покупко- продажба на недвижим имот и съответно искът за нищожност на сделката на ново, различно основание е допустим, както и е допустим обусловеният от него иск за собственост. Съдът, прекратявайки изцяло производството по делото, не е съобразил, че пред него в условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договора за покупко- продажба, по който не е могло да се прекрати производството по делото на основанието, на което това е сторено от съда. След като според съда искът за нищожност на договора е бил недопустим, то е бил длъжен да разгледа иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД. С оглед изложеното въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд се явяват неправилни и следва да бъдат отменени, като делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,