Определение № 90 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 775/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КПКОНПИ против определение № 260019/13.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 628/2020 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е потвърдил определение на окръжен съд, с което е прекратено производството по предявено искане за отнемане на незаконно имущество по отношение на три недвижими имоти, представляващи сгради в [населено място], поради обстоятелството, че сградите не съществуват към настоящия момент и не представляват имущество, годно да бъде отнето по този ред. При това положение, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ искането следва да се разгледан от Окръжен съд – Бургас, доколкото имотът с най висока данъчна оценка и на територията на м.К., [населено място], който се намира в района на този окръжен съд. От изложението на касационните основания и от съдържанието на частната касационна жалба може да се изведе общия въпрос, дали наличието на годен обект за отнемане на незаконно придобито имущество е въпрос по допустимостта на искането или е въпрос по съществото на спора. Касационното обжалване следва да се допусне по така формулирания правен въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Комисията внася мотивираното си искане в съда, като в него се посочва имуществото, което според КПКОНПИ следва да бъде отнето в полза на държавата, при наличието на предвидените в закона предпоставки за това. В хода на съдебното производство, с всички допустими доказателствени средства следва да се установят предпоставките за отнемането на това имущество, респ. липсата на тези предпоставки, в т.ч. и дали имуществото, предмет на искането представлява обект, годен за отнемане. Въпросът, дали посоченото в искането имущество представлява годен за отнемане обект или не, е въпрос по съществото на спора и по него съдът следва да се произнесе с решението си. Предвид гореизложеното, неправилно съдът е прекратил производството по делото по отношение на три сгради в [населено място] с мотива, че не представляват годен обект за отнемане в полза на държавата. Довод в подкрепа на гореизложеното е твърдението на жалбоподателят, че е възможно да е налице и трансформация на незаконно придобито имущество, предвид наличието на данни за новопостроена сграда в имота. Това твърдение подлежи на доказване от молителят в процеса, но този въпрос отново е въпрос по съществото на спора, предвид и възможността на молителят да представя доказателства в тази насока, да изменя искането си и др.п., в хода на съдебното производство. Доколкото определението за прекратяване частично на производството по делото е неправилно и от представените данъчни оценка на имотите е видно, че една от сградите, находяща се в [населено място] е с най-висока данъчна оценка – 30 918,51 лева /предвид идеалните части от нея, предмет на искането/, то спорът следва да бъде разгледан от Окръжен съд – Пловдив, като първа инстанция. Водим от горното, състав на ВКС