Определение № 1425 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 126 от 14.07.2022г. по гр.д. № 186/2022г. на Бургаски апелативен съд. С него отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решение № 34 от 16.02.2022г. по гр.д. № 254/2021г. на Сливенски окръжен съд и като краен резултат е осъдена ЗК “Лев инс“ АД да заплати на Н. С. Д. 60 000лв., а на Г. И. С. 80 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Д. С., настъпила на 23.07.2019г. при ПТП, заедно със законната лихва от 13.09.2019г. До пълните предявени размери от по 120 000лв., представляващи част от вземане с размер 240 000лв. за всяка от двете ищци, исковете по чл.432 КЗ са отхвърлени. Касационната жалба е подадена от ищците Г. И. С. и Н. С. Д. и касае отхвърлената част на исковете им. Твърди се, че решението е очевидно неправилно в частта за приетото съпричиняване. Поставени са и правни въпроси, групирани в пет групи: 1/може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД при липса на доказано възражение за съпричиняване; 2/ може ли съдът да обоснове изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка; дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което е в доказана причинна връзка с вредоносните последици; може ли да се приеме съпричиняване при недоказан факт, че при различно поведение на пострадалия ПТП не би настъпило; трябва ли приносът да е конкретен, а не хипотетичен; 3/ при определяне на съпричиняване следва ли да се отчете степента на участие/вина на всеки от участниците; 4/ при въведено с въззивната жалба оплакване за допуснати нарушения на съдпроизводствените правила във връзка със събирането на доказателства, въззивният съд дължи ли даване на възможност на страната да предприеме тези процесуални действия по посочване и събиране на доказателства, които е била възпрепятствана да направи; 5/как следва да се прилага принципът на спрведливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинена от деликта смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане по §27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите условия в страната към 2019г.; общественото разбиране за справедливост пред последните 3-4 години предпоставя ли присъждане на значително по.ниски обезщетения от присъжданите преди това.Спрямо тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1, а и това по т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“ АД и подпомагащата страна Б. Д. Г. не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от ищците като следствие от пътен инцидент на 23.07.2019г., при който е загубил живота си С. Д. С. - съпруг на Г. И. С. и баща на Н. С. Д., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.Въззивното решение не е обжалвано в уважената част на исковете, което означава, че с влязло в сила решение са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Спорът е размера на дължимите на ищците обезщетения и за наличието и размера на съпричиняване от страна на пострадалия. Пътнотранспортното произшествие на 23.07.2019г., настъпило в Ямбол, е между товарен автомобил „Ман ТЛГ * БЛ“, управляван от подпомагащата страна Б. Д. и наследодателя на ищците С. С., управляващ велосипед, в резултат на което велосипедистът е починал. С влязла в сила присъда водачът на товарния автомобил е признат за виновен за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1, чл.42, ал.2, т.1 ЗдвП и чл.88, ал.2 ППЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, вр.чл.54 и чл.58а, ал.1 НК. По отношение размера на дължимите обезщетения, на които ищците - съпруга и дъщеря на пострадалия, имат право съдът е изходил от указанията в ППВС № 4/1968г., според които определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обективни обстоятелства, измежду които характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено. При причиняването на смърт са добавени и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, посочени неизчерпателно. Изисква се преценката да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите вследствие увреждането отрицателни въздействия. Посочил е също, че трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика добавя и изискване обезщетението да държи сметка за обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът е съобразил, че към момента на смъртта си наследодателят на ищците е бил на възраст 48 години. Преживялата го съпруга е била на 41 г., а дъщеря им на 21г. Събраните свидетелски показания акцентират на топлите, изпълнени с обич, взаимопомощ и сплотеност фамилни отношения, привързаността на членовете на семейството един към друг, въпреки отсъствието на съвместно живеене с вече порасналото дете. При преценката си за интензитета и продължителността на претърпените емоционални страдания в конкретния случай и прогнозите за тяхното отзвучаване съдът е съобразил, че съпругата на починалия е загубила своя партньор и житейски спътник, с когото е била в продължителна брачна връзка, а по отношение на дъщерята е отчел нейната зряла възраст и самостоятелност, създаването на собствено семейство с деца от него. Разпитаните свидетели убедително разкриват пред съда промяната в състоянието на въззивниците - ищци след инцидента, като споделят за тяхното отчаяние и скръб. Внезапната загуба на брачния партньор съдът е окачествил като тежка емоционална травма, последиците от която преживялата съпруга ще търпи до края на живота си, доколкото е малко вероятно тя да формира връзка с такъв интензитет занапред. Затова съдът е приел, че адекватната обезвреда на посоченото увреждане при приложение на обществения критерий за справедливост, е сумата от 120 000лв. По отношение на дъщерята съдът е посочил, че лишаването от родител, независимо от неговата възраст, е увреждане със значим отзвук, обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия житейски път на детето до загубата. От друга страна в случая претендиращата обезщетение вече е започнала своя самостоятелен живот на възрастен, формирала е отделен бит от този на семейството на родителите си и ще се възстановява в подкрепящата среда на собственото си семейство и деца. Ето защо, съдът е намерил че справедлив стойностен адекват на нейната вреда се явява сумата 90 000лв. Наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че е бил в състояние на тежка алкохолна интоксикация, съдът е приел за основателно. Приетата съдебномедицинска експертиза сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия към момента на произшествието е била 3,51промила. Според експерта такава концентрация влияе тежко върху централната нервна система, зрението, слуха, функцията на вътрешните органи и координацията на движенията на крайниците; намалено е периферното зрение и е понижена способността за концентрация. Автотехническата експертиза установява, че пострадалият велосипедист се е движил попътно пред товарния автомобил в десния край на платното за движение, намирайки се на 0,5 м вляво от десния бордюр; страничното разстояние на автомобила до велосипедиста е било 1,05 м., а безопасната дистанция е 1,21 м. От горното е видно, че делинквентът не е спазил това минимално изискуемо отстояние, като се е движил прекалено близо до велосипедиста. Това нарушение е обхвнато от задължителната сила на присъдата. Същевременно, автотехническата експертиза сочи, че инцидент не би настъпил, ако и двете превозни средства са запазили праволинейното си движение и причина за настъпване на удара, е отклоняването на велосипедиста силно наляво, съответстващо на падане, като при това движение е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила. Към момента на отклоняване наляво, велосипедистът се е намирал около задната част на кабината на товарния автомобил. Експертът счита, че технически неправилното действие на велосипедиста - отклоняване наляво от направлението му на движение, е обусловено от значителното количество алкохол, което той е употребил. В съдебно заседание експертът е дал раяснения относно вихровите въздушни струи при преминаването на товарен автомобил покрай друг обект. Посочил е, че те са с най-голям интензитет зад товарния автомобил. В случая загубата на устойчиво движение от велосипедиста не е предизвикана от вихровото движение, тъй като той не е бил подминат от товарния автомобил. При тези данни съдът е отбелязал, че липсват категорични данни относно поведението на водача на велосипеда преди инцидента, поради което само може да се спекулира дали той е загубил равновесие при управлението поради повлияването си от приетия алкохол или поради въздействието на въздушната струя, предизвикана от преминаването на товарния автомобил покрай него със скорост от 42 км/ч, при недостатъчна странична дистанция. Анализирайки предпоставките за настъпване на непозволеното увреждане в настоящия случай въззивният съд е счел, че обективен принос в инцидента имат и водачът на автомобила, и велосипедистът, в различно съотношение. Съгласно ППВС № 17/1963г. от значение за съпричиняването е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да се изисква наличието на вина. По разума наТълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В разглеждания случай пострадалият велосипедист е престъпил забраната на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като водач на пътно превозно средство да не управлява велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. По мнение на решаващия състав именно това противоправно действие е факторът, допринесъл за пътно-транспортното произшествие поради ефекта на алкохолната интоксикация върху способностите за преценка и реакция на пътната ситуация, и координацията на лицето. Вземайки решение да се придвижва по платното за движение на пътни превозни средства с велосипед, сред употребата на значително количество алкохол, пострадалият е увеличил риска за собственото си увреждане. Решаваща тежест в причинния комплекс по настъпване на увреждането има неправомерното поведение на водача на товарния автомобил, който не е оставил достатъчно странично разстояние на попътно движещия се велосипедист, както и не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства. Водачът на автомобила е имал възможност да наблюдава велосипедиста върху платното и да възприеме неговото движение от дистанция достатъчна, за да съобрази реакциите и действията си с необходимостта да избегне сблъсъка. Освен това, водачът на товарния автомобил е със средството, което може да причини по-тежки увреждания и съответно изискванията към него са по-строги. С оглед на всичко това съдът е приел, че релевантният каузален принос на увредения е в размер на 1/3. Така, след приспадане на този размер на съпричиняване, е присъдил обезщетение на съпругата от 80 000 лв., а на дъщерята от 60 000 лв. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, счита, че такива липсват. На първо място, не могат да бъдат споделени наведените твърдения за очевидна неправилност на обжалвания акт поради явна необоснованост на приетото съпричиняване. Изложените от въззивния съд мотиви по възражението за съпричиняване са напълно логични и базирани на заключенията на приетите по делото експертизи - за степента на алкохолно опиване на пострадалия, което само по себе си е неправомерно поведение за водач на пътно превозно средство, и за причинните фактори, обусловили настъпването на удара - неспазването на дистанция от страна на водача на товарния автомобил и предприетото рязко отклонение вляво от велосипедиста. При обосноваване на съпричиняването съдът не е нарушил основополагащи правни принципи и е приложил действащи правни норми. Липсва очевидна неправилност и при определяне размерите на обезщетенията, полагащи се на двете ищци. Тук отново съдът е изложил ясни и логични разсъждения, основани на показанията на свидетелите и на всички останали обстоятелства, имащи значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Първата група въпроси, поставени от касаторите като разрешени в противоречие с практиката на ВКС и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са свързани със съпричиняването. Те са базирани на твърденията, че съпричиняващо поведение на велосипедиста не е доказано и че ответникът не е извършил дължимото главно и пълно доказване на възражението си. Настоящият състав счита, че липсва основание за достъп до касационен контрол по този въпрос, тъй като отклонение от практиката не е извършено, а наличието на достатъчна съдебна практика е пречка да се допусне обжалването на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Принципни разяснения по прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД се съдържат в мотивите по т.7 на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ОСТК, на които се е позовал и въззивния съд. Направено е разграничение между допринасянето на пострадалия за настъпването на самото ПТП като правнозначим факт и приносът му за настъпване на вредата спрямо самия себе си. Независимо от това разграничение е посочено, че и в двете хипотези е налице съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, чиято конкретна степен подлежи на преценка. Несъмнено е в настоящия случай, че пострадалият е имал висока степен на концентрация на алкохол в кръвта си. При това положение движението му с велосипед по пътното платно с това алкохолно опиянение е противоправно и е достатъчно, за да се приеме, че сам се е поставил в риск и така е допринесъл за собственото си увреждане. Сочените от касаторите решения на ВКС не дават различно тълкуване на закона, нито имат конкретно отношение към настоящия спор. Решението по гр.д. № 63/2012г. на I г.о. е за преклудиранe на възражение за придобивна давност; решението по гр.д. № 1463/2013г. на III г.о. е по въпроса дали може да се разглежда възражение за съпричиняване, заявено за първи път пред въззивния съд /настоящият случай не е такъв/; решението по гр.д. № 1422/2019г. на II т.о. е за възражение за съпричиняване, което не е конкретно, а решението по гр.д. № 457/2014г. на II т.о. касае съпричиняване поради непоставен предпазен колан. Втората група въпроси отново е свързана с възражението за съпричиняване, по-конкретно с неговата обоснованост - дали може съдът да приеме съпричиняване при недоказана причинна връзка; дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което е в доказана причинна връзка с вредоносните последици; може ли да се приеме съпричиняване при недоказан факт, че при различно поведение на пострадалия ПТП не би настъпило; трябва ли приносът да е конкретен, а не хипотетичен. Всички тези въпроси имат значение за настоящия спор и са стояли на вниманието на решаващия съд, но изложените от него съображения съответстват на практиката на Върховния касационен съд - на указанията в горепосоченото Тълкувателно решение и на посочените от касаторите решения. Не кореспондира с изводите на съда твърдението, че съпричиняването е основано на предположение. Управлението на велосипеда с висока концентрация на алкохол в кръвта е безспорно установено по делото. Формулираните от касаторите конкретни подвъпроси в този раздел показват неразбиране и неприемане на извода, че това противоправно поведение е поставило в риск пострадалия и е довело до настъпване на неблагоприятните последици, т.е. че то съставлява съпричиняване. Третият правен въпрос е за определянето на степента на съпричиняване. Тук съдът отново е действал в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, като ясно е разграничил нарушенията на всеки от двамата участници в ПТП и е посочил защо отдава по-голяма тежест на нарушението на водача на товарния автомобил. По този въпрос липсва основание за допускане на касационен контрол. Четвъртата група въпроси са процесуални и се свеждат до задължението на въззивния съд да събере доказателствата, които първоинстанционният е отказал да допусне поради процесуално нарушение. Въпросите се базират на оплакване за недопусната повторна автотехническа екпертиза. Вярно е, че искане за повторна експертиза е било направено пред първата инстанция поради несъгласие с констатацията на експерта, че от техническа гледна точка водачът на товарния автомобил не е могъл да предотврати удара при това поведение на велосипедиста. Съдът не е допуснал експертизата по съображения, че вината на водача на товарния автомобил е установена с влязлата в сила присъда, която е задължителна за съда, независимо от посоченото от вещото лице. В насрещната въззивна жалба на ищците искането е подновено и е било отказано от въззивния съд по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. Съдът е изтъкнал, че не е имало съмнение за необоснованост или неправилност на изводите на експертизата. При така проследеното процесуално поведение не се съзира отклонение на въззивния съд от сочената от касатора практика. Исканата повторна експертиза касае обстоятелства, които са установени с влязла в сила присъда и затова не е било нужно назначаването й. /Дали ударът е преодотвратим от техническа гледна точка и дали водачът носи отговорност за настъпване на ПТП са различни неща - едното е фактическо обстоятелство, а другото е правен извод./ Петата група въпроси е по приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от деликт. Повдигнат е и въпроса за значението на лимитите за застраховане по §27 ПЗР КЗ и на обществено-икономическите условия в страната към 2019г. По така очертаните проблеми също не се установява основание за допускане на касационен контрол. Въззивният съд много точно се е позовал на задължителната практика по ППВС № 4/1968г. и на последващата практика по прилагане на чл. 52 ЗЗД, след което обстойно е обсъдил всички конкретни за случая обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди. А това са възрастта на пострадалия и на ищците, съществувалите между тях близки отношения и тежестта на преживяната от всяка от ищците загуба. Тук съдът е извършил напълно обосновано разграничение между това какви са последиците от смъртта на съпруга на едната и бащата на другата, поради което е определил различен размер на обезщетението за двете ищци. Сравняването на размера на обезщетението с присъдено такова за други случаи, каквото правят касаторите в изложението, настоящият състав намира за неприемливо. Акцентира се в практиката, включително в посочената от касаторите, че обезщетението за неимуществени вреди е винаги конкретно и съобразено с обстоятелствата, установени по делото. Що се отнася до значението на лимитите на покритието на застраховката “Гражданска отговорност“, те не биха могли да дадат някакво решаващо отражение върху размера на присъжданото обезщетение. Както се приема в посочената от касаторите практика, например Решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на I т.о., Решение № 66 от 29.05.2017г. по т.д.№ 1464/2016г. на II т.о., при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да са само ориентир за икономическите условия в страната, без да са абсолютен критерий за тях. Въззивният съд сам се е позовал на първото от посочените решения и не е излагал конкретни съображения, свързани със застрахователните лимити. В обобщение следва да бъде отказано допускане на касационен контрол върху въззивното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.