Определение № 2907 от 08.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1511/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЮ“ ЕООД, представляван от адв. С. Д. Г., преупълномощен от назначения особен представител – адв. В. Б., срещу решение № 213/02.04.2024г. по в.т.д. № 964/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание № 175 от 02.03.2022г., постановено по т.д. № 1530/2021г. по описа на СГС, 6-12 състав, с което на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, е прекратена дейността на търговско дружество „Профи Крю“ ЕООД по иск, предявен от Софийска градска прокуратура.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не e обсъдил наведените от него доводи относно неуведомяването на представляваното лице. Счита, че неправилно още първоинстанционният съд е оставил без уважение своевременно направеното му искане книжата по делото да бъдат изпратени на адреса по седалище и управление на дружеството. Поддържа, че наследниците на В. С. П. не били манифестирали волята си да продължат или не дейността на дружеството, като ищецът не е представил доказателства за това, поради което съдът следвало да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да направи опит за връчване лично на страна по делото, на която е назначен особен представител, преписи от всички документи, подлежащи на връчване?“

2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по направените особени искания в исковата молба и във въззивната жалба?“

3. „При липса на надлежно връчване на документите, подлежащи на връчване, от страна на първоинстанционния съд, то длъжен ли е въззивният съд да връчи всички документи, които не са били връчени до настоящия момент?“

Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България, не е подал писмен отговор по жалбата и не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване с поставени въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 50124 от 21.11.2023г. по т.д. № 1918/2022г. по описа на ВКС, I т.о., е отменено решение №163 от 16.03.2022г. по т.д.№ 74/2022г. на САС, с което е било обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд по същество, със съответните указания. САС е посочил, че от фактическа страна по делото е установено, че в Софийска градска прокуратура е постъпило постановление от 19.07.2021г. на Специализираната прокуратура, с което ги уведомяват, че управителят на търговско дружество „Профи Крю“ ЕООД, г-н В. С. П. е починал на 06.04.2017г., като е съставен акт за смърт № 0216 от 08.04.2017г., и че от направената справка било видно, че в търговския регистър все още като управител на „Профи Крю“ ЕООД е вписан починалият В. С. П.. САС е установил, че друг управител не е вписан и към момента на приключване на устните състезания. САС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, които е посочил, че са: липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да е налице към момента на приключване на устните състезания, и тази липса да е продължила поне три месеца. Посочил е, че по делото няма данни, включително и при справка в търговския регистър по партидата на „Профи Крю“ ЕООД, да са подавани заявления от наследници на починалия едноличен собственик на капитала за продължаване дейността на дружеството. С оглед горното е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като е потвърдил решението на СГС за прекратяване на дружеството. С изрично разпореждане под №1059 САС е оставил без уважение искането на адв. Г., преписи от исковата молба, съдебните решения и въззивната жалба да бъдат изпратени на адреса на управление на дружеството, с аргумент, че управителят и едноличен собственик е починал и дружеството няма законен представител.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос дали съдът е длъжен да направи опит за връчване на всички документи лично на страна по делото, не може да обуслови допускането до касационно обжалване на решението, тъй като не отговаря на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК. Константна е практиката на ВКС по отношение връчване на съобщения на търговски дружества в съдебно производство, съгласно която връчването е уредено в чл. 50 от ГПК като място на връчване /последният посочен в регистъра адрес/, а в чл. 45 от ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата – лицата, които представляват дружеството по закон / чл. 30 от ГПК/, и по изключение и на трети лица /работници или служители/, когато те се намират на адреса на управление на търговеца и се съгласят да получат съобщението. При дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е починал, съобщението не може обективно да достигне до адресата си, каквато е и целта на визираните по-горе разпоредби на ГПК, тъй като поради смъртта на лицето, то няма законен представител. При такова дружество е налице невъзможност да бъдат вземани решения във връзка с управлението и представителството му /включително за упълномощаване на процесуален представител/ и дружеството не може реално да участва в производството по делото. Ето защо при предявен срещу такова дружество иск, то се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал. 2 от ГПК / в този смисъл решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, 2 т.о. и мн.др./, с което разрешение въззивният съд се е съобразил изцяло. Поради изложеното, в хипотеза като процесната не може да се приеме, предвид факта, че има назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 2 от ГПК /чрез когото ответното дружество е уведомявано и са му връчвани книжата и актовете по делото/, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 50 от ГПК. Наличието на горецитираната практика, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, на което бланкетно се позовава касаторът. Не е налице противоречива практика, нито нужда от осъвременяването й, а съответните процесуални норми са ясни и ненуждаещи се от съдебно тълкуване.

Вторият поставен въпрос, дали съдът е длъжен да се произнесе по заявените особени искания, е процесуалноправен и като такъв се явява обуславящ за всяко съдебно производство, но разрешаването му от въззивният съд не е в противоречие с практиката на ВКС, която след постановяване на ТР 1/2023г. по т.д. №1/2020г. е непротиворечива. Като не е удовлетворил искането на особения представил за връчване на книжа на адреса на представляваното от същия търговско дружество, съдът се е съобразил с горецитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, още повече, че в случая е видно, че адресът по седалището на едноличното дружество е именно домашния / настоящ и постоянен обявен / адрес на починалия му управител и едноличен собственик на капитала. Непризоваването на дружеството на адреса по седалището му не съставлява съществено процесуално нарушение, противно на твърденията на жалбоподателя, тъй като ответното търговско дружество е надлежно представлявано в процеса чрез назначения му особен представител, в който смисъл е константната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и наличието на която изключва бланкетно соченото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът.

Третият поставен въпрос също касае доводите по жалбата за ненадлежно връчване на книжата на ответното дружество и не може да обуслови допускане до касационно обжалване поради това, че не отговаря на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1 от ГПК, с оглед горецитираната практика, с която съдът се е съобразил. Изтъкнатият от касатора довод, че предвид невръчването на книжа на адреса по седалището, не е защитен интереса на наследниците на едноличния собственик на капитала на дружеството, не може да бъде споделен. Към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на Върховен касационен съд, в което се приема, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки - да не е предвидено друго в учредителния акт, или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Прието е, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ - по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска. В Тълкувателното решение е посочено, че производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, като искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират органи на дружеството и впишат нов управител, а освен това същите могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1 изр. последно ТЗ. Въззивният съд изрично е констатирал чрез справка в Търговския регистър, че липсват предприети действия от наследниците за продължаване дейността на дружеството до приключване на устните състезания, поради което се е съобразил с практиката на ВКС, което изключва наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1 от ГПК, на които се позовава касаторът.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.