Определение № 1283 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт И. Д., срещу въззивно решение № 101/ 30.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 1487/09.12.2024 г. по гр. д. № 285/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е уважен предявеният от А. И. А. отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на касатора сумата 40 307,64 лв. - стойност на начислена електрическа енергия за периода 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г. по фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли целият обект на потребление на клиента да е неправомерно присъединен по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ, за да е приложима нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или същата намира приложение и при установено неправомерно присъединяване на част от вече правомерно присъединен обект на потребление; 2) следва ли да се доказва реалното количество доставена електрическа енергия в случаите на неправомерно присъединен кабел към електроразпределителната мрежа; 3) частен или официален свидетелстващ документ е констативният протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, когато е съставен в присъствието на органите на МВР и е подписан от служител на МВР; 4) може ли въззивният съд да разшири предмета на доказване като приеме за спорни факти и обстоятелства, извън тези очертани с доклада на първата инстанция и становищата на страните, в т.ч. и наведени нови факти и доказателствени искания в първото по делото съдебно заседание; може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти, в случай че същите не са въведени като част от предмета на спора от страните по делото и не са давани указания относно доказването на тези конкретни факти с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК, като първата инстанция нито е изисквала доказателства за тях, нито е давала указания по чл. 147 ГПК на страната; 5) следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема, или не възприема заключението й; 6) как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му; 7) може ли вещо лице при изготвяне на допусната по делото експертиза да използва информация и документи, които не са приложени като доказателство по делото. Поддържа се, че първите шест въпроса са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата – А. А., чрез адв. Н. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че ищецът е потребител на енергийни услуги за присъединен към електроразпределителната мрежа обект, находящ се в [населено място], [улица], като през исковия период между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № [ЕГН], с измервателна точка ИТН ..... На 22.12.2022 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол, подписан от представители на оператора и от свидетеля Л. Т. - полицай при IV-то РУП. В протокола е удостоверено, че обектът е захранен без електромер (СТИ), с кабел под земя, със сечение 3х10. Към захранващия кабел САВТ 4х185 на [улица] прикачен кабел СВТ 3х10 мм, без да се измерва консумираната по него ел. енергия. Протоколът е съставен в отсъствието на клиента, с отразяване, че не е открит на адреса. Въз основа на протокола е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия за обекта на А., кл. №[ЕИК], с адрес - [населено място], [улица]. При проверката кабелът е прекъснат, като жалбоподателят е уведомен за съставения констативен протокол с писмо изх. № 10246148-1/ 09.01.2023 г. Съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за процесния обект са преизчислени количествата ел.енергия, като допълнително е начислена ел.енергия в размер на 62 388 kWh. За извършената корекция е издадена фактура [ЕГН]/09.01.2023 г. за сумата 40 307,64 лв. – начислена ел.енергия за процесния период. За да счете предявеният иск за неоснователен, въззивният съд е посочил, че в случая обектът на ищеца - къща в [населено място], на [улица], с ИТН ....., е присъединен надлежно към електропреносната и електроразпределителната мрежи, като съответно консумацията на ел. енергия в същия се измерва с монтирано в електромерно табло на границата на имота СТИ. Предвид това, в случая не е налице хипотезата на неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи по см. на §1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ, вр. с чл. 51, тъй като тази хипотеза е приложима само в случаите, когато за обекта не е осъществена процедура за присъединяване към мрежата по реда на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Освен това, в констативния протокол за проверка, както и в справката за коригиране на сметката на абоната А. А., е посочен само адреса на клиента и клиентския му номер, но не и ИТН на обекта на проверката. Според заключението на тройната СТЕ, сградата на ищеца е присъединена към електропреносната мрежа в периода 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г. през електромерно табло, тип ТЕПО, посредством кабели, изходящи от 1 трифазен и 3 бр. еднофазни електромери, монтирани в таблото, които са различни от констатирания кабел преди мерене. Предвид това съдът е счел, че по делото не е установено по присъединения кабел преди електромерното табло за къщата да е подаван, респ. консумиран ток именно в обекта на ищеца на посочения адрес, с ИТН ....., а не в някоя от другите измервателни точки на същия адрес, за които не е известно към чий клиентски номер се водят. Направен е извод, че неправомерно е извършена корекция на сметката на ищеца (за ИТН ....) за ел.енергия за процесния период 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г. за сумата 40 307,64 лв., респ. че тази сума е недължима. Посочено е също, че нито в ПИКЕЕ, нито в ЗЕ или друг нормативен акт е придадена някаква специална доказателствена стойност на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ. Протоколът е частен свидетелстващ документ (чл.180 ГПК) и съставлява само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го съставили (в случая - служителите на ответното дружество). Доколкото ищецът е оспорил отразените в протокола констатации, в хода на делото са разпитани като свидетели двамата техници, извършили проверката и съставители на протокола (св. К. и св. Г.). Техните показания не са кредитирани от въззивния съд и по този начин е прието, че фактическите констатации в констативния протокол не са установени по делото. Въззивната инстанция не е кредитирала и приетите пред първата инстанция единична СТЕ и тройна СТЕ, поради приетото, че в случая не е приложим реда по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Вещите лица са дали заключения, че чрез неправомерно прикачения допълнителен кабел обектът на ищеца е директно свързан с ел.мрежа, но консумираната енергия не се измерва и не се отчита; че при изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия служителите на „ЕР Юг“ ЕАД правилно са приложили Методиката за изчисляване по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и че неизмереното количество ел.енергия е остойностено правилно, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Посочено е също, че по делото липсват доказателства относно точните характеристики на присъединения преди точката за мерене кабел, въз основа на които е изчислено количеството на допълнително начислената на ищеца ел. енергия, както и за това, че със същия е захранен именно ИТН ...., титуляр по партидата, за който е ищецът. В заключение е направен извод, че ищецът не дължи заплащане на сумата 40 307,64 лв., представляваща стойност на доставената му електроенергия в посочения обем и за претендирания период. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първият и петият въпроси в изложението са обуславящи и по тях касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС (решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/ 2022 г., IV г. о., решение № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г., III г.о., решение № 224/07.01.2019 г. по гр.д. № 612/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.). Останалите въпроси касаят анализа и обсъждането на доказателствата, поради което следва да се разгледат във фазата по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение