Определение № 60837 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура - Варна, срещу въззивно решение № 6 от 27.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 110/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1718/11.12.2020 г. по гр.д. № 1664/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. С. П. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за причинени му неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ над определения срок, а именно от 18.04.2020 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата С. С. П. в писмен отговор, подаден чрез адв. К. Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С обжалваното решение е прието, че със споразумение по НОХД № 1163/2018 г. на Окръжен съд - Варна на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години и 3 месеца, на основание чл. 66, ал. 1 НК. С присъда по НОХД № 809/2019 г., на ищеца са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 6000 лева, за престъпления по същият текст и „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, за престъпление по чл. 345, ал.1, предл. 2 НК. С определение по ЧНД № 1462/2019 г. е извършено групиране на наказанията по двете наказателни дела и е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 6000 лева, като е зачетено предварителното задържане на ищеца, считано от 27.09.2018 г. Общото наказание е приведено в изпълнение на 27.09.2018 г. и до 04.06.2020 г. ищецът е изтърпял 1 година 9 месеца и 12 дни, намалени с 1 месец и 5 дни поради положен труд. При одобряването на споразумението по НОХД № 1163/2018 г. на Окръжен съд - Варна и при групирането на назанията не е приспаднат срокът на приложените спрямо ищеца мерки за неотклонение „домашен арест“ и „задържане под стража“, което е довело до надлежаване на наложеното му с присъдите наказание с 1 месец и 21 дни. Установено е от показанията на изслушаната по делото свидетелка, че всеки ден по телефона ищецът я молел да направи нещо за освобождаването му. При разговорите им плачел, страхувал се, че никога няма да излезе на свобода, тъй като присъдата му изтекла, а все още бил в затвора. Въззивният съд е приел, че в случая именно от бездействието на Прокуратурата са произлезли неблагоприятните за ищеца последици от неправомерното ограничаване на свободата на ищеца за 1 месец и 21 дни. Изложил е, че към датата на увреждането ищецът е бил на 26 години, криминално проявен и с множество осъждания. Ограничаването на свободата, особено след срока на изтърпяване на наказанието е свързано с негативни изживявания, неудобства, притеснения и чувство за унижение. Предвид комплексната преценка на всички описани фактори и икономическите условия в държавата към 2018 г. е заключил, размер от 5000 лв. би компенсирал претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неоснователното му обогатяване. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?“ и 2. „Следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 52/14.03.2016 г. по гр.д. № 4554/2015 г. на ВКС, ІV г. о. Въпросите отговарят на изискванията за общо основание, но не се осъществява претендираното допълнително основание. Същите са разрешени при съобразяване на трайната практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетение във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинна връзка между процесното увреждането и претърпените вреди, какви вреди конкретно са претърпени и какъв е техния интензитет. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение