Определение № 2583 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 1226/12.04.2023 г. от В. М. И., чрез адв. М. К. срещу определение № 138/17.03.2023 г. по в.ч.гр.дело № 112/2023 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено определение № 2/03.01.2023 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин, с което В. М. И. е осъден да заплати на „Адан-Н” ЕООД сумата 1500 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и се остави без уважение молбата на „Адан-Н” ЕООД за допълване на определение № 1709/05.11.2022 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин в частта за разноските. Ответникът по частната жалба „Адан-Н” ЕООД, чрез адв. Д. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Първоинстанционното производство по гр.дело № 1338/2022 г. е образувано по подадена искова молба от В. М. И. срещу „Адан-Н” ЕООД [населено място], с което е предявен иск с правно основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД, вр.чл.576 ГПК за прогласяване нищожност на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №, том., рег. №, н.д.№ 148/2019 г. на нотариус Л.Ц., с район на действие РС В., с който ответникът е признат за собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.В., поради нищожност на нотариалното удостоверяване – чл.576 ГПК и липса на изискуема от закона форма – чл.26,ал.2,пр.3 ЗЗД. С определение № 1709/05.11.2022 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин е върната исковата молба на В. М. И., чрез адв.М. К. против „Адан-Н” ЕООД и е прекратено производството по делото. С определение № 2/03.01.2023 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин е допълнено определението от 05.11.2022 г., постановено по същото дело, като е осъден В. М. И. да заплати на „Адан-Н” ЕООД сумата 1500 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение. С обжалваното с настоящата частна жалба определение № 138/17.03.2023 г. по в.ч.гр.дело № 112/2023 г. на Окръжен съд Видин е потвърдено определение № 2/03.01.2023 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин. Предявеният иск, предмет на гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин е с цена 2759.60 лв. В настоящият случай цената на иска е определена от районния съд с оглед цената на удостовереното право с нотариалния акт. Приложимите разпоредби относно цената на иска са чл.69,ал.2 ГПК. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот от 15.07.2022 г./л.31/ е видно, че данъчната оценка на процесния недвижи имот е 2759.60 лв. Посочената сума е цената на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Според чл.274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящият случай решението, което съдът би постановил по гр.дело № 1338/2022 г. ще подлежи на въззивно обжалване, а въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. С оглед на това на основание чл.274,ал.4 ГПК не подлежи на обжалване и постановеното въззивно определение № 138/17.03.2023 г. по в.ч.гр.дело № 112/2023 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено определение от 03.01.2023 г. по гр.дело № 1338/2022 г. на Районен съд Видин, с което в тежест на жалбоподателя В. И. са присъдени разноски в размер на 1500 лв. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение на възивен съд, което не подлежи на касационен контрол. Поради това същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о