Определение № 348 от 22.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2594/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД срещу решение №1147/14.05.2019г. по в.т.д.№4980/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №5268/02.08.2018г. по гр.д. №8634/2017г. на СГС, І -21 състав, в частта, с която предявеният от В. П. Ц. срещу „Дженерали Застраховане” АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря В. Т. в резултат на ПТП, претърпяно на 16.01.2015г., е уважен за разликата над 120 000 лева до 170 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.01.2015г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неточно е приложил въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост като е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 170 000 лева. Твърди, че решаващият съд не е оценил в достатъчна степен и не е придал необходимото значение на обстоятелството, че пострадалата и нейната майка не са живели заедно от 2012г., тъй като В. Т. е предпочела да остане да живее при своите баба и дядо, а ищцата се е отделила от детето си и се е преместила в дома на свидетеля Т., с когото е живяла на семейни начала. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 предл.3 от ГПК за достъп на решението до касация. Сочи като обуславящ въпроса относно приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетението. Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 на ППВС №4/23.12.1968г. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответницата по касация В. П. Ц. оспорва жалбата, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от В. П. Ц., вследствие смъртта на нейната дъщеря В. Т. в резултат на ПТП, претърпяно на 16.01.2015г., възлиза на 170 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е относим към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според указанията на т.II на ППВС №4/23.12.1968г. и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, II т.о., решение №226/08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, I т.о., решение №199/30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, II т.о. и други, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. В случая при определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като е съобразил съществувалите отношения на голяма близост между ищцата и починалата й дъщеря, изразяващи се във взаимна обич и уважение, ежедневния контакт между тях, въпреки че в последните три години са живеели в отделни домакинства, младата възраст на починалата при настъпване на ПТП - 19 години. Също е взел предвид и събраните доказателства, че смъртта на нейната дъщеря е засегнала тежко психиката на ищцата, която е започнала да получава панически атаки и е посещавала психолог. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. С оглед доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. В този смисъл не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение поради явна необоснованост на въззивното решение. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната му част. При този изход на спора касаторът „Дженерали Застраховане” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответницата адвокат Я. С. адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева на основание чл.38 от ЗА. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд