Решение № 15100 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2014 г.

Решение № 15100 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Желязко Димитров Иванов, чрез своя процесуален представител адв. Марков, против Решение № 32/21.03.2014 г. по адм. дело № 277/2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на Желязко Димитров Иванов против решение на Общински съвет, Болярово № 245 по протокол № 23 от заседанието проведено на 20.08.2013 г. по т. 7 от дневния ред. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество1 с което решение на Общински съвет, Болярово № 245 по протокол № 23 от заседанието проведено на 20.08.2013 г. по т. 7 от дневния ред да бъде отменено.

Ответникът - Общински съвет Болярово, чрез своя процесуален представител адв. Дженков оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна, тъй като съдът правилно е приел, че решението на общински съвет Болярово е взето в съответствие с изискванията на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Според прокурора безспорно е, че начинът за възстановяване на земята с решение № 9078/19.01.1999 г. на ПК - Болярово - с план за земеразделяне, не може да попадне в хипотезите на § 27 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са решение за признаване правата на възстановяване на собственост със съществуващи или възстановими стари реални граници, съдебно решение за признаване на правото на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 32 от 21.03.2014 г. по адм. дело № 277/2013 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Административен съд - Ямбол, трети състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, отхвърля жалбата на Желязко Димитров Иванов от гр. Елхово, против решение на Общински съвет, Болярово № 245 по протокол № 23 от заседанието проведено на 20.08.2013 г. по т. 7 от дневния ред и осъжда жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 150 лева представляваща направени по делото разноски.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на § 27 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, при спазване на изискванията за кворум, мнозинство и начин на гласуване. Решението е взето в писмена форма, съдържа правни основания - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и фактически такива, поради което е спазена формата на акта. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на процесното решение и липсват нарушения на материалния закон.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Производството е било образувано по постъпила в съда жалба от Желязко Димитров Иванов против решение на Общински съвет, Болярово № 245 по протокол № 23 от заседанието проведено на 20.08.2013 г. по т. 7 от дневния ред, с което е решено: 1. Да не се предоставят от отдел "Общинска собственост и ТСУ" при община Болярово по искане на основание чл. 19а, ал. 4, т. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с изх. № РД-06-593 от 23.07.2013 г., подписано от Началник на ОС "Земеделие" Елхово и с вх. № 04-00-214 от 24.07.2013 г. на община Болярово да бъде издадена заповед за предоставяне на имоти в землището на с. Воден, община Болярово и в землището на с. Шарково, община Болярово на наследниците на Стоянка Стефанова Иванова б. ж. на с. Иглика, община Болярово по молба на наследника Желязко Димитров Иванов, по преписка с вх. № Н 3524 от 19.01.1999 г. на ОС "Земеделие" Елхово, офис Болярово, по протокол № 9078 от 19.01.1999 г. на Поземлена комисия Болярово за 47.300 дка по картата на възстановената собственост на землище с. Иглика, община Болярово, област Ямбол и описани както следва:

• Имот № 000750 в местността "Каратопрака" в землището на с. Воден, община Болярово, област Ямбол с площ 23.129 дка по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предадени на община Болярово с протоколно решение одобрено със заповед № РП-46 от 17.11.2008 г. на ОД "Земеделие" Ямбол, с начин на трайно ползване нива стопанисвана от общината, осма категория, актувани с акт № 3345 за частна общинска собственост от 23.02.2011 г., вписан в служба по вписванията Елхово във вх. рег. № 449 от 09.03.2011 г. акт № 124, т. 2.

• Имот № 032018 в местността "Жеково кладенче" в землището на с. Воден, община Болярово, област Ямбол с площ 10.281 дка земи собственост на "Омега Агро Инвест" ЕООД със седалище гр. Пловдив и адрес на управление бул. "Дунав" № 5, закупени с н. а. № 185 от 27.08.2012 г., вписан в сл. по вписванията Елхово поради това, че имотът е частна собственост.

• Имот № 018008 /идентификатор № 83051.18.8/ по кадастралната карта на с. Шарково, община Болярово с площ 13.969 дка, в местността "Саралъка", девета категория без приложена скица от Агенцията по кадастъра - СГКК гр. Ямбол на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предадени на община Болярово с протоколно решение одобрено със заповед № РП 46 от 17.11.2008 г. на ОД "Земеделие" Ямбол и заповед РД-18-102 от 28.11.2008 г. на изп. директор на АГКК с начин на трайно ползване нива стопанисвана от общината, девета категория с акт № 3822 за частна общинска собственост от 19.06.2012 г., вписан в служба по вписванията Елхово във вх. рег. № 1392 от 25.06.2012 г. акт № 188, т. 5.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на § 27 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., съгласно ал. 1 на който параграф, "неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред", а според ал. 2 - "общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена". Следва да бъде споделена тезата на съда, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, когато са налице предпоставките на закона, цитирани по-горе. В случая не са били налице предпоставките за приемане положително решение от Общински съвет - Болярово, тъй като Поземлена комисия гр. Болярово с решение по протокол № 9078 от 19.01.1999 г. признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, а не в съществуващи или възстановими стари реални граници, както изисква т. 1 от § 27, ал. 2 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това е неприложима и т. 2 от цитирания параграф, поради това, че няма съдебно решение за признато право на собственост. В конкретния казус не е налице и хипотезата по т. 3 на ал. 2 от § 27 на ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника се дължат направените и своевременно поискани разноски за настоящото производство, които съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2014 г., възлизат на 300.00 лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,