Определение № 50001 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 34 от 17.02.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 8/11.01.2023г., постановени по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд е:

-обезсилено решение № 9007/16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд - Чепеларе в частта, с която е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури "М.", че И. Б. Т. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ .... - за ОС "М.", в кв. ... по плана на [населено място] и е осъден Институт по зеленчукови култури "М." да предаде на И. Б. Т. владението върху същия поземлен имот, поради недопустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС и е обезсилено решението на районния съд и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС на И. Б. Т. и Д. Б. К. срещу Институт по зеленчукови култури "М." в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 идеални части на всеки един от ищците –И. Т. и Д. К. от описания поземлен имот № 2067 до претендирания в цялост имот от 875 кв. м. поради недопустимост на решението, поради непредявени искове над 1/4 идеални части и е прекратено производството по делото;

• е потвърдено решение № 9007/16.07.2021 г по гр. д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд- Чепеларе в частта, с която е осъден Институт по зеленчукови култури "М." да предаде владението на Д. Б. К. върху поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв. .... по плана на [населено място], повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ /л. 210 по делото/;

• е обезсилено решение № 9008/30.09.2021г. по гр. д. № 125/2019г., с което е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 9007/16.07.2021г., постановено по гр. дело № 125/2019г. по описа на Районен съд – Чепеларе в частта, с която е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури "М.", че И. Б. Т. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв. .... по плана на [населено място] и е осъден Институт по зеленчукови култури "М." да предаде на И. Т. фактическата власт върху имота, поради недопустимост на иска по чл. 108 ЗС, предявен от И. Б. Т. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на И. Б. Т. и Д. Б. К. в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 идеални части на всеки един от ищците от поземлен имот № ..., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв. .... по плана на [населено място] до претендирания в цялост имот от 875 кв. м и е прекратено в тези части производството по делото поради недопустимост на решение № 9007/16.07.2021г. по гр. дело № 125/2019г. по описа на Районен съд- Чепеларе, поправено с решение № 9008/30.09.2021г. по гр. д. № 125/2019г. по описа на Районен съд –Чепеларе, поради непредявени искове по чл. 108 3С над 1/4 идеални части;

• е потвърдено решение за допускане на очевидна фактическа грешка № 9008/30.09.2021 г. по гр. д. № 125/2019 г, с което в диспозитива на решение № 9007/16.07.2021 г. по гр. дело № 125/2019 г. по описа на районен съд Ч. в частта, с която е постановено да се чете: признава за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури "М.", че Д. Б. К. е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв. .... по плана на [населено място] и осъжда Институт по зеленчукови култури "М." да предаде на Д. К. фактическата власт върху поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М." в кв. .... по плана на [населено място].

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от И. Б. Т., чрез адвокат Т. Д., против решение № 34/17.02.2022 г. в частта му, с която са обезсилено първоинстанционното решение и решението на районния съд, постановено в производството по чл.247 ГПК, в частта им, с която е уважен предявеният от него иск по чл. 108 ЗС относно ј ид. ч. от имота. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Условие за зачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение спрямо висящ спор ли е наличието на идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение?

2. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, необходимо ли е да има идентитет в предмета на двете дела?

По поставените въпроси се сочи противоречие на изводите на съда с решение № 133/14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на ВКС, първо г.о. и решение № 104/26.11.2020г. по гр.д. № 4871/2019г. на ВКС, второ г.о.

Постъпил е отговор от Институт по зеленчукови култури „М.”, в който се поддържа, че касационната жалба на И. Т. е неоснователна и не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване.

Против въззивно решение № 34/17.02.2022 г. по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта му за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Д. Б. К. е постъпила в срок касационна жалба от Институт по зеленчукови култури „М.”. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно. Наведени са и доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2, предл. първо и трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните ?

2.Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни ?

3.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения, да съобрази и обсъди всички доводи на страните по делото и да прецени всички допустими и относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ?

4.Като каква инстанция действа въззивният съд – по същество или контролно – отменителна, съответно какъв е обектът на въззивната дейност – решаването на материалния спор или първоинстанционното решение ?

По горните въпроси се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/53г.; ППВС № 7/30.12.1959г.; Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 151/06.01.2020г. по търг. д. № 2359/2018г. на ВКС, второ т.о.; решение № 153/03.02.2017г. по търг. д. № 3372/2015г. на ВКС, първо т.о.; решение № 46/25.05.2017г. по търг. д. № 572/2016г. на ВКС, първо т.о.; решение № 63/2015г. по търг. д. № 674/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 49/25.06.2020г. по гр. д. № 2427/2019г. на ВКС, първо г.о.

5.В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик по давност, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот?

6.Когато ищецът претендира да е собственик на цялата вещ, а по делото се установи наличие на съсобственост между него и ответника, може ли съдът да уважи ревандикационния иск в осъдителната част за целия имот?

По петия и шестия въпрос се сочи противоречие на изводите на съда с решение №70/16.08.2017г. по гр. д. № 3991/2016г. на ВКС, второ г.о. и решение № 128/07.12.2018г. по гр. д. № 4841/2017г. на ВКС, второ г.о.

7. Ползват ли се мотивите към съдебното решение със сила на пресъдено нещо?

8. Какви са пределите на силата на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право, предмет на делото?

По последните два въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 47/20.07.2016г. по гр. д. № 5642/2015г. на ВКС, второ г.о.; решение № 378/28.07.2010г. по гр. д. № 148/2009г. на ВКС, четвърто г.о. и решение № 180/23.02.2010г. по гр. д. № 3884/2008г. на ВКС, трето г.о.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба И. Б. Т. и Д. Б. К., чрез адв. Т. Д., с който оспорват касационната жалба и изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Против решение № 8/11.01.2023г., по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по чл.247 ГПК, е постъпила касационна жалба от Институт по зеленчукови култури „М.”. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо, а по същество е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В установения от закона срок против решение № 8/11.01.2023г., по в. гр.д. № 433/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд е постъпила насрещна касационна жалба от И. Б. Т., който иска да се допусне касационно обжалване на решението на основанията, на които се иска допускане на касационно обжалване на решение № 34/17.02.2022г.

С писмен отговор Институт по зеленчукови култури „М.” оспорва насрещната касационна жалба. Излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица /ищец и ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащи на касационно обжалване решения на въззивен съд.

С решение № 9007/16.07.2021 г. по гр. д. № 125/2019 г. Чепеларският районен съд е признал за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури "М.“, че И. Т. е собственик на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № ...., с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв. ..... по плана на [населено място] и е осъдил ответника да предаде на И. Т. и Д. К. фактическата власт върху същия имот, като е отхвърлен искът в частта му за разликата над уважения размер от 1/4 ид. ч. на всеки един от ищците до претендирания в цялост имот.

С решение № 9008/30.09.2021г.9 г. Чепеларският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 9007/16.07.2021 г., като е постановено, че се признава за установено по отношение на ответника, че И. Т. и Д. К. са собственици на по 1/4 ид. ч. всеки от тях от спорния имот, осъден е ответникът да им предаде владението върху същия имот и е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от по 1/4 ид.ч. за всеки един от ищците.

За да обезсили първоинстанционните решения /основно и решението, постановено в производството по чл.247 ГПК/ в частта им за отхвърляне на исковете за разликата над уважените претенции от по ј ид.ч. за всеки от ищците, въззивният съд е приел, че по делото е депозирана молба, в която е уточнено, че всеки един от ищците претендира, че е собственик на по 1/ 4 ид.ч., предвид на което и решенията на районния съд в тези им части са недопустими, като постановени по непредявен иск.

Съдът е приел, че искът на И. Т. относно 1/4 ид.ч. от имота е недопустим и решенията на районния съд за уважаване на този иск са обезсилени. Изложени са мотиви, че с решение № 114/18.12.2007 г. по гр. д. № 65/2006 г. по описа на Районен съд - Чепеларе е отхвърлен предявеният от И. Т. и други лица иск с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ за признаване за установено спрямо ответниците, един от които е Институт по зеленчукови култури "М.", че са собственици по наследство на следните недвижими имоти: № 1 и 2 кв. 98 и кв. 104 по кадастралния план на [населено място] от 1999 г. и идентични с имоти ..... и ..... в кв. .... по плана на [населено място] от 1985 г. /сега действащ/ с площ от 1,175 дка. Това решение е потвърдено с решение № 617/19.01.2019г. по в. гр. д. №291/2008г. на Окръжен съд- Смолян.С решение № 456/03.06.2010г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 875 кв. м. и е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури, че С. Т., Н. С. и Д. К. са собственици на 875.00м., съставляващи имот пл. № ...., който е включен в УПИ VI -за ОС Марица, в кв. ...., по плана на [населено място] и е оставено в сила решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 875 кв. м.

Въззивният съд е приел, че решението на ВКС не обвързва със сила на пресъдено нещо И. Т., който не е подал касационна жалба, нито се е присъединил към касационната жалба на останалите съсобственици- ищци по делото, а същият е обвързан от влязлото в сила решение, с което искът му е отхвърлен. Съдът е приел, че е недопустимо в настоящото производство И. Т. да предявява иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС за същия имот на същото основание и срещу същия ответник -Институт по зеленчукови култури "М.“, тъй като в иска за собственост по чл. 108 ЗС се съдържа установителният иск по чл. 124, ал.1 ГПК /чл. 97 ГПК /отм./, по който вече има влязло в сила решение. Съдът е приел, че решение № 9007/16.07.2021г. в частта, с която ответникът е осъден да предаде владението на Д. К. фактическата власт върху спорния имот следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд е счел за неоснователна въззивната жалба на Институт по зеленчукови култури "М.“ против решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 9008/30.09.2021 г. в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. К. е собственик на 1/4 ид.ч. от спорния имот и Институт по зеленчукови култури "М.“ е осъден да й предаде владението върху имота. Изложени са мотиви, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания- да бъде установено, че ищецът е собственик на имота и за осъждане на ответника да му предаде владението и на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на имота, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, както е в случая по отношение на ищцата К..

Прието е от въззивния съд, че по отношение на ищцата К. с влязлото в сила решение на ВКС е изяснен въпросът за собствеността /без да се сочат квотите за отделните съсобственици/ в производството по чл. 97 ГПК /отм/. Решението на ВКС обаче не се ползва с изпълнителна сила, тъй като няма осъдителен диспозитив, че ищцата не е могла да влезне във владение на имота, който се владее от ответника и поради това е предявила иск по чл. 108 ЗС. Съдът е приел също, че в решението на ВКС не са изследвани квотите на съсобствениците, но в настоящото производство по чл. 108 ЗС няма пречка ищцата да претендира своята 1/4 ид. ч.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора Институт по зеленчукови култури "М.“, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Не се констатира соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване – поради вероятна нищожност на въззивните решения /основно и решението, постановено в производството по чл. 247 ГПК/, обосновани с твърдения, че волята на съда е абсолютно неразбираема. Съдебната практика приема, че нищожно е решение, постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая волята на съда, макар и изразена в сложно конструирани диспозитиви, е формирана по начин, че може да бъде разбрана. Ако за страната продължава да съществува неяснота относно тази воля, то след влизане в сила на решението разполага с възможността по чл. 251 ГПК да поиска тълкуването му от съда, който го е постановил.

Първите три процесуалноправни въпроси, поставени от касатора Институт по зеленчукови култури "М.“, са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора и по тях е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване - поради разрешаването им в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора – липсва произнасяне по своевременно въведеното от ответника възражение за придобивна давност /неправилно в отговора на исковата молба ответникът сочи, че се позовава на погасителна давност/, започнала да тече от 2008г. и текла до датата на предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящето дело-26.07.2019г.

По касационната жалба и насрещната касационна жалба на И. Б. Т. не са налице сочените от касатора основания по чл. 280,ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По поставените въпроси не се констатира противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС, вкл. и сочената от касатора, според която условие за зачитане силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение спрямо висящ правен спор е наличие на идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/, т. е. да има идентитет в спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Според разрешението, дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е съобразил, че след като спорът относно принадлежността на правото на собственост е разрешен с влязло в сила решение по предявения положителен установителен иск за собственост и правата на ищеца И. Т. са отречени, то този спор не може да бъде пререшаван в последващ процес по предявен от него иск по чл. 108 ЗС за същия имот. Изводите на въззивния съд са и в пълно съответствие с приетото в решение № 105 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4542/2019 г., II г. о., според което е недопустим иск по чл. 108 ЗС при влязло в сила решение за отхвърляне на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. Така даденото разрешение е изцяло приложимо в настоящия случай, при който е бил отхвърлен положителен установителен иск за собственост, защото искът по чл.54, ал.2 ЗКИР по своето естество е положителен установителен иск за собственост.

По касационната жалба на И. Т. не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно, защото въззивният съд е приел, че има постановено решение по иск с различен предмет от този в настоящето производство, но въпреки това е направил извод за формирана сила на пресъдено нещо. Тези доводи не кореспондират с изложеното в мотивите на въззивното решение, в което съдът е приел недопустимост на иска по чл. 108 ЗС, защото спорът за собствеността е решен с влязло в сила решение. Съдът е съобразил, че предмет на защита и в двата процеса е правото на собственост, а относно съотношението на исковете за собственост /установителен и ревандикационен/ и допустимостта на последващ ревандикационен иск при отхвърлен установителен иск за собственост е налице практика на ВКС, посочена по- горе.

Съдът намира, че не са налице останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от И. Т. част.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение