Определение № 60347 от 03.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2698/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 11 913/07.07.2021 година, подадена от П. А. А., срещу определение № 1934/08.09.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав, постановено по ч. гр. д. № 2692/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 18 313/03.07.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 13 925/2019 година, с което е върната подадената от А., срещу постановеното по делото определение № 3984/21.02.2020 година, частна жалба с вх. № 4507/11.03.2020 година, поради неизпълнението на указанията за отстраняването на нередовностите й в определения от съда срок. В подадената от П. А. А. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния такъв за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежното администриране на частната жалба. А. твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. П. А. А. е бил уведомен за обжалваното определение на 25.09.2020 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 11 913/07.07.2021 година. Жалбата е подадена след като с определение № 1658/23.06.2021 година въззивният съд е назначил служебен адвокат на А. по искането за предоставяне на правна помощ, който адвокат е уведомен за обжалваното определение на 30.06.2021 година. Предвид на това и с оглед правилата на чл. 259, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че от материалите по делото се установявало, че частният жалбоподател П. А. А. имал процесуалното качество на ищец по предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 500 000.00 лева срещу Софийска апелативна прокуратура, която не можела да бъде надлежна страна в исковото производство. Независимо от това обстоятелство, П. А. А. не бил отстранил в срок указаните му нередовностите на исковата молба, поради което първоинстанционният Софийски градски съд с определение № 3984/21.02.2020 година бил прекратил производството по образуваното гр.д. № 13 925/2019 година. А. бил подал частна жалба с вх. № 4507/11.03.2020 година срещу посоченото определение, която била оставена без движение и указанията за отстраняване на нейните нередовности му връчени на 25.05.2020 година. До датата на постановяване на обжалваното първоинстанционно разпореждане-03.07.2020 година А. не бил предприел действия да отстрани нередовностите на частната жалба. С оглед на това правилно първоинстанционният съд на основание чл. 275, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК бил върнал частната жалба срещу прекратителното определение. Поради това следвало да се потвърди първоинстанционното разпореждане, с което била върната частната жалба срещу прекратителното определение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. А. А. е поискал обжалваното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по отношение на правния въпрос за това дали намират приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 от ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Във връзка с този въпрос следва да се има предвид, че подадената от П. А. А. срещу определение № 3984/21.02.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 13 925/2019 година, частна жалба с вх. № 4507/11.03.2020 година е била оставена без движение от първоинстанционния съд като са дадени указания само за внасяне на дължима се по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 15.00 лева за разглеждането на жалбата. В частната касационна жалба се сочи, че с разпореждане от 14.01.2020 година (намиращо се на лист 15-ти от първоинстанционното производство) П. А. А. е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството, поради което указанията за заплащане на държавна такса по частната жалба срещу прекратителното определение били незаконосъобразни. Оплакване в тази насока не се съдържали в частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане за връщане, но въззивният съд следвало да вземе предвид този факт съгласно указанията по ТР № 6/15.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, което не било сторено. На лист 15-ти от първоинстанционното производство (гр. д. № 13 925/2019 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав) се намира разпореждане от 14.01.2020 година, с което съдът е освободил П. А. А. от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, но основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, без това освобождаване да е ограничено изрично по отношение на част от производството или до част от дължимите суми. Поради това А. се явява освободен от задължението за внасяне на държавна такса и разноски до окончателното приключване на производството пред всички съдебни инстанции, освен при промяна на обстоятелствата, каквато в случая не е установена. С оглед посоченото П. А. А. не е дължал държавна такса по подадената от него срещу определение № 3984/21.02.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 13 925/2019 година, частна жалба с вх. № 4507/11.03.2020 година и жалбата не е могла да бъде върната като такава. Макар и във въззивната частна жалба срещу разпореждането за връщане да е нямало позоваване в тази насока, съставът на Софийския апелативен съд е бил длъжен да прецени тези обстоятелства (макар и да е нямало позоваване в тази насока в частната жалба), което следва от дадените с ТР № 6/15.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС указания, съгласно които ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Производството по обжалване с частна жалба има характера на пълно въззивно производство. Въззивният съд осъществяващ контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да взима собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Такава преценка обаче не е извършена и горепосоченото обстоятелство не е взето предвид от състава на Софийския апелативен съд. Предвид на това поставения от П. А. А., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, процесуално правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Същият е разрешен в противоречие със задължителните указания по ТР № 6/15.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1934/08.09.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав, постановено по ч. гр. д. № 2692/2020 година по подадената срещу него от П. А. А. частна касационна жалба с вх. № 11 913/07.07.2021 година и такова трябва да се допусне. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане № 18 313/03.07.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 13 925/2019 година следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за администриране на подадената срещу определение № 3984/21.02.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 13 925/2019 година, частна жалба с вх. № 4507/11.03.2020 година. продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение