Определение № 478 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 271/2011 г.

Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК. С определение № 344 от 03.02.2011 година на Варненски окръжен съд по ч. гр.д. № 117/2011 година е потвърдено определение от 17.11.2010 година на Варненски районен съд, с което производството по гр.д. № 10826/2010 година е спряно на основание чл. 229, т.4 ГПК до решаване на гр.д. № 14439/2009 година на Варненски районен съд. Изхождайки от предмета на гр.д. № 14439/2011 година на Варненски районен съд - спор за родителски права между бащата В. С. и майката С. Д. по отношение на малолетното дете В., родено на 15.06.2009 г., въззивният съд е приел, че това правоотношение е преюдициално спрямо предмета на гр.д. № 10826/2010 година – иск с правно основание чл. 128, ал.1 СК, предявен от Д. Ч. и С. С., майки на родителите на малолетното дете В., за определяне на мерки за лични отношения с детето. Частна жалба срещу определението на Варненски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Ч. Д. и С. Г. С.. Поддържа се, че с обжалвания съдът акт, въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 229, т.4 ГПК вр. с чл. 127, ал. 2 СК и чл. 128, ал.1 СК, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за точното приложение на чл. 229, т.4 ГПК вр. с чл. 127, ал. 2 СК и чл. 128, ал.1 СК. Съгласно чл. 229, т.4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – спира се исковото производство, когато съществуването на материалното субективно право предмет на делото е обусловено от съществуването или не на друго материално субективно право. В чл. 127, ал.2 СК и чл. 128, ал.1 СК са уредени производства, в които съдът се произнася относно упражняване на родителските права и личните контакти с детето, когато родителите не могат да постигнат съгласие за това, както и мерките за лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо. Мерките относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения се определят от съда с акт за спорна администрация. Като постановява тези мерки съдът не правораздава – не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им. Ето защо, по претенциите за постановяване на мерки предвиденото в чл. 229, т.4 ГПК съотношение на преюдициалност е невъзможно. По всяка претенция съдът следва де се произнесе според съществуващото фактическо положение, като съобрази постановените вече мерки. Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК постановено определение по съществото на процесуалния въпрос по приложението на чл. 229, т.4 ГПК. Гражданско дело № 10826/2010 година на Варненски районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 128, ал.1 СК, предявен от Д. Ч. и С. С., баби на малолетното дете В. срещу неговата майка С. Д. Д. за определяне на мерки за лични отношения с детето. Гражданско дело № 14439/2011 година на Варненски районен съд е с предмет спор за родителски права между бащата В. С. и майката С. Д. по отношение на малолетното дете В., родено на 15.06.2009 г. (чл. 127, ал.2 СК). Двете дела са за постановяване на мерки – спорна администрация, по която не се формира сила на пресъдено нещо, нито съществува отношение на преюдициалност. При постановяване на решението си по гр.д. № 10826/2010 година, съдът следва да се произнесе по поисканите мерки на лични контакти с оглед интереса на малолетното дете, които могат да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата с оглед изхода на гр.д. № 14439/2011 година на Варненски районен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение