Определение № 1065 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 197/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. И. С. чрез адв.И. Г. срещу решение от 20.12.10г.по в.гр.дело № 6241/10г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 10.12.2009г.по гр.дело № 23033/08г.на Софийски районен съд,33 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против [фирма],както следва: първият с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 4 638 евро,представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.2003г.за изработване на идеен проект за офис сграда с ресторант;вторият с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 599 евро,съставляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.2003г.за доработка на проекта на горните три етажа от жилищна сграда с подземни гаражи и третият с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 2800 евро,съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от виновното неизпълнение на задължението на ответника по договора от 6.08.2003г.да съгласува изготвения от ищцата идеен проект на офис сграда с ресторант,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 12.08.08г. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и разрешавани противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика. Ответникът по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 6.08.2003г.страните са сключили договор за изработка,по силата на който инвеститорът - ответникът [фирма] възлага,а проектантът – ищцата З. С. приема да извърши срещу възнаграждение проектиране на следните обекти :” офис сграда с ресторант” и „жилищна сграда с подземни гаражи” в УПИ. кв. м.М. л. –з. [населено място].Съдът е приел за безспорно между страните ,че ищцата е изпълнила задължението си за изработи проекта за „жилищна сграда с подземни гаражи”,който е приет от ответника без забележки,одобрен от съответната община и в съответствие с него е изпълнено строителството,както и че ищцата е получила от ответника договореното възнаграждение.От заключението на техническата експертиза било установено,че по време на строителството на жилищната сграда е извършено допълнително частично препроектиране на част от трите последни етажа от ищцата,което е одобрено на 10.05.03г.от СО,район”В.”.Съдът е изложил съображения,че от доказателствата по делото не било установено по чие искане е извършено това препроектиране и дали строителството на последните три етажа от жилищната сграда е осъществено в съответствие с него или с първоначално одобрения проект,поради което е направен извод,че искът за сумата от 599 евро –възнаграждение за препроектирането, е неоснователен.По отношение на идейния проект за „офис сграда с ресторант” съдът е счел, че не е приет от ответника с двустранно подписан протокол съгласно раздел V чл.3 от процесния договор ,не е одобрен и по надлежния ред от СО,Д.,поради което ответникът е сключил с трето лице договор за неговата цялостна изработка,в съответствие с който е изпълнено строителството.Тъй като ищцата не е изпълнила задълженията си по процесния договор за изработка в частта му относно „офис сграда с ресторант”,според съда не са налице предпоставките на чл.266 ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на договореното възнаграждение и искът за заплащане на сумата 4638 евро е отхвърлен.Поради неоснователността на втория иск е неоснователен и третия иск за обезщетение за пропуснати ползи от виновно неизпълнение от страна на ответника да съгласува изготвения идеен проект за „офис сграда с ресторант”. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая въпросът на жалбоподателката при липса писмен документ,който ясно да дифинира съгласието, счита ли се за приета по смисъла на чл.264 ЗЗД изпълнената/пълно или частично/ работа по договор за изработка, ако възложителят фактически използва изработеното,е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото с приложеното решение № 5 от 15.03.10г.по т.дело № 390/09г.на ВКС,І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.