Определение № 285 от 26.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 988/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 242 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 792/2010 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 39 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 119/2007 г., е уважен предявеният от П. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място] частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 46 725.51 лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на договора, обективиран в н. акт № 163 от 19.11.2001г. на нотариус рег. № 242, поради неползването през периода 01.07.2004 г. – 01.07.2007 г. на 1/5 ид. част от подземни гаражни клетки № 1,2 и 3; магазин № 7 на ниво партер, първи етаж; офис № 2 и офис № 4, находящи се в офис-сграда в УПИ № VІІІ-1543 в кв. 28 по плана на [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2007 г. до окончателното й плащане. Дружеството-касатор поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното обезщетение, като твърди, че не е налице неизпълнение на поетото от него с процесния договор задължение за построяване и предаване на сградата в уговорения 24-месечен срок, доколкото този срок включва само завършване на строителството, но не и издаване на разрешение за ползване на обекта, както и че с подписването на актовете обр. 15 от 16.02.2005 г. и от 03.10.2006 г. без възражения ищците са се съгласили с удължаването на сроковете за довършване на сградата. Според посочения касатор, решаващият състав необосновано е приел настъпили за ищците вреди от забавеното строителство, без да отчете липсата на доказателства за причинна връзка между вредите и твърдяната забава в изпълнението от страна на строителя и преди всичко липсата на основната предпоставка по чл. 82 ЗЗД – сигурност в увеличаването на имуществото на ищците. Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените е аргументирано с твърдението, че в случая са предявени четири самостоятелни претенции /за четири самостоятелни групи обекти/, поради което по всяка от тях съдът е следвало да се произнесе отделно както в мотивите, така и в диспозитива на решението. В тази връзка касаторът счита, че е налице нередовност на молбата за допускане увеличение на тези искове, тъй като в нея не е уточнен размерът на увеличението за всеки от тях. Допускането на касационния контрол се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания. Като релевантни за делото са посочени: въпросът, свързан с редовността на исковата молба при предявени обективно съединени претенции, в т. ч. и на молбата за допускане увеличение на размера им; въпросът за тълкуването на договорите в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и въпросът за приложимостта на чл. 82 ЗЗД и по-конкретно – необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите. По отношение на първия въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 4 от ТРОСГК на ВКС № 1 от 17.07.2004 г. По отношение на останалите два въпроса касаторът счита, че е налице противоречие с практиката на ВС/ВКС, част от която е формирана при действието на новия ГПК. Касаторът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 4 948 лв., представляваща съответна част от солидарно дължимото от двамата търговци на първоначалните ищци П. А. А. и А. А. А. обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения договор от 19.11.2001 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение на Благоевградски окръжен съд по отношение на предявения от П. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място] частичен иск за сумата 46 725.51 лв. и да уважи същия, въззивният съд е преценил за доказани всички предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД. По-конкретно, прието е, че: търговското дружество не е изпълнило поетото в т. ІХ.1. от сключения между страните договор за суперфиция от 19.11.2001 г. /обективиран в н. а. № 163/2001 г./ задължение да построи описаната офис-сграда „в завършен вид до ключ и до издаване на разрешение за ползване” в уговорения 24-месечен срок от откриване на строителната площадка и даване на строителна линия и ниво, който е изтекъл на 28.06.2004 г.; неизпълнението на задължението от страна на строителя е виновно, доколкото не е доказано твърдението на същия, че неизпълнението му се дължи на виновното поведение на трети лица – длъжностните лица от техническата служба при [община], определили строителната линия и ниво в отклонение от регулационния план, което е довело до попадане на част от постройката в съседния парцел и е наложило провеждане на процедура по частично изменение на плана и сключване на договор по чл. 15 ЗУТ за закупуване от общината на придадените към урегулирания поземлен имот части от общински имот; неизпълнението на задължението на дружеството-ответник е причинило на ищците вреди, представляващи пропуснати ползи от възможността да ползват обектите, които придобиват в офис-сградата за процесния период /за такъв е приет периодът 01.07.2004 г. – 01.07.2007 г./; налице е предвидимост на вредите и причинна връзка между неизпълнението и възможността за увеличаване имуществото на ищците, доколкото построяването на сградата и издаването на разрешение за ползване би имало като реална и основателно очаквана последица за ищците придобиване правото на собственост върху процесните обекти и възможност същите да се ползват и да се придобиват доходи от тях, включително и граждански плодове /наеми/. Решаващият състав е определил размера на дължимото обезщетение въз основа на заключението на изслушаната по делото икономическа експертиза относно пазарния наем на всеки от обектите в сградата за процесния период, като е намалил същото със сумата 2 700 лв., представляваща получения от ищците наем за един от обектите – магазин № 7 – и за част от исковия период /от 01.04.2005 г. до 01.07.2007 г./, а така също и със сумата 816.20 лв., представляваща припадащата се част от уговорената по т. ХІІ от нотариалния акт неустойка. Поради уважаването на първоначалния иск, въззивният съд е уважил и обратния иск на ответника [фирма], [населено място] срещу третото лице-негов помагач [фирма], [населено място] в предявения размер – 4 948 лв. Основателността на този иск е аргументирана с факта, че задължението за построяване на процесната офис-сграда е поето общо от двамата търговци. Предвид липсата на изрични уговорки между длъжниците и съгласно разпоредбите на чл. 304 ТЗ и чл. 127, ал. 1 и 2 ЗЗД, решаващият състав е приел, че отговорността на същите към кредиторите е солидарна и при равно участие на всеки от тях, от което следва, че извършеното само от единия длъжник плащане поражда за него съответни регресни права срещу другия длъжник. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. С оглед обстоятелството, че поставеният от касаторите и имащ обуславящ за изхода на настоящия спор въпрос, свързан с приложимостта на чл. 82 ЗЗД и по-конкретно – необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите – е решен в противоречие с постановеното междувременно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание, което е достатъчно за допускане на касационния контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК