Определение № 60266 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КПКОНПИ против определение № 74/29.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 143/2021 г. от състав на АС – Бургас. Частната касационна жалба е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че е налице хипотезата на чл.119 ЗПКОНПИ за извършване на месечни плащания от запорирани сметки на молителя, върху които е наложен запор като обезпечение, по реда на чл.116 и сл. ЗПКОНПИ. Прието е, че е налице неотложна необходимост по смисъла на чл.119, ал.1 ЗПКОНПИ, предвид тежкото здравословно състояние на Т. С. и неотложната необходимост от закупуване на скъпоструващи медикаменти, като подробно е посочено в какво се състои тежкото здравословно състояние на лицето, както и обстоятелството, че същия е със 100% инвалидност и не е в състояние да полага труд. Разрешено е тегленето на 500 лева месечно от запорираните сметки. Касаторът твърди, че съдът е разрешил тегелене на суми от по 1000 лева месечно и поради това е налице произнасяне свръх петитум. Твърдението е необосновано, доколкото, видно от съдържанието на обжалваното определение, съдът е дал разрешение за теглене от по 500 лева месечно, поради което доводът за недопустимост на постановеното определение е неоснователен. Поставените въпроси относно преценката на съда за наличието на неотложна необходимост по смисъла на чл.119 ЗПКОНПИ са фактически въпроси и касаят преценката на съда във всеки един конкретен случай и не могат да доведат до извод за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС