Определение № 231 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лого-08“ ЕООД, чрез адв. Г.Х. против определение № 172/09.03.2022 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.№ 3599/2021 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на „Лого-08“ ЕООД срещу решение № 68/16.06.2021 г. по гр.д. № 185/2021 г. на Окръжен съд Ловеч и касаторът е осъден да заплати разноски на насрещната страна по жалбата в размер на 600 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че делото е образувано и е приключило в първата и въззивната инстанции като гражданско дело, а не като търговско и съответно по общия исков ред, а не по специалните правила за търговските спорове. Ответната страна по жалбата не е депозирала отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с исковата молба са предявени обективно съединени искове, чиято цена определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 и т.1 ГПК, е в размер на по 18 000 лв., а делото е търговско, тъй като е налице спор между търговци, произтичащ от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ. При тези обстоятелства съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по искове с цена под установения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за търговски дела, поради което не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В съответствие с разпоредбата на чл.286, ал.1 вр.ал.3 ТЗ, съдът е приел, че в случая делото е търговско, тъй като е налице спор между търговци, произтичащ от двустранна относителна /субективна/ търговска сделка. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори, които са част от гражданското право и когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени именно от такъв договор, видът на делото се определя в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. Във връзка с доводите, че делото е гледано на първа и на въззивна инстанция по общия исков ред, съответно като гражданско дело, следва да се посочи, че процесуалният ред, по който е разгледано делото, не определя вида му като търговско или гражданско. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Изрично изброените в чл.365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки, като в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл.365, т.1, т.2 и т.5 ГПК търговски спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като търговско. Същевременно търговски са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. В конкретния случай спорното правоотношение е възникнало от договор за наем и макар законовата регламентация на този договор да се съдържа в ЗЗД, сделката е субективна търговска, тъй като е сключена между търговци, поради което и неблагоприятното развитие на правоотношението между страните се дефинира като търговски спор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение