Определение № 544 от 11.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 792/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи маркет“ЕООД, подадена чрез адв. Д. Я., срещу определение №178/13.03.2023г. по т.д. №2394/22г. по описа на Върховен касационен съд Първо търговско отделение, с което на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК е върната касационната му жалба срещу решение №857/01.07.2022 по в.гр.д.№839/22г. на Окръжен съд Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразено е несъгласие с извода на мнозинството от състава, че спорът между страните е търговски и с оглед цената на иска не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Изложени са съображения,че критерий за определяне характера на спора е видът на правоотношението, а не страните, а предявеният от „Интейк“ЕООД иск намира правното си основание в гражданския закон - чл.75 ал.2 вр. чл.59 ЗЗД и следва да бъзде разрешен по правилата на неоснователното обогатяване. Поддържа се,че при разглеждането на делото не са прилагани норми на Търговския закон,нито е налице правоотношение между страните. Прави се искане за отмяна на определението на предходния състав на касационната инстанция и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на касационната жалба на дружеството. Насрещната по частната жалба страна „Интейк“ЕООД, в подаден чрез адв.П. Г. писмен отговор, е изразила становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на определението на предходния състав на Върховен касационен съд като правилно. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С атакуваното пред настоящия състав на Върховен касационен съд определение съставът на Първо търговско отделение /в мнозинството си/ е приел,че спорът, с който е сезиран, има търговски характер според предмета му – за право, отнасящо се до търговска сделка /сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие/ и, с оглед цената на иска – 5561,64 лв., е изключен от касационен контрол с разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК в редакцията й към датата на постановяването на решението на въззивния съд. За да направи този извод, мнозинството от състава е изходило от твърденията на ищеца „Интейк“ЕООД, наведени в исковата молба, за сключен между търговци /едноличен търговец и търговско дружество - доставчик на електроенергия/ договор за продажба на електрическа енергия; за възникнало във връзка с договора вземане на едноличния търговец за връщане на недължимо платена от него сума за електроенергия; за придобиване на това вземане от „КНМ груп“ЕООД с договор за цесия и последващото му прехвърляне на ищеца „Интейк“ЕООД, също по договор за цесия; за последвало изпълнение чрез плащане на това вземане от длъжника Енерго про продажби“АД на касатора – „Пи маркет“ЕООД, срещу когото „Интейк“ЕООД, претендирайки да е истински кредитор с вземането, е предявил иска си. Прието е,че относим към преценката за обжалваемостта е предметът на делото, който е за субективното право, заявено/отричано с иска, а то представлява право, отнасящо се до търговска сделка. Направено е позоваване на задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/19г. на ОСГТК на ВКС, както и на дадените разрешения в относима към подобни хипотези такава в определение по ч.т.д.№2393/22г. на ІІ т.о., с което е потвърдено определение по т.д.№1827/22г. на друг състав на ІІ т.о. на ВКС. Така постановеното разпореждане е правилно. С исковата молба ищецът „Интейк“ЕООД претендира с осъдителни искове от „Пи маркет“ЕООД и „Глас голд груп ЕУ“ЕООД заплащането на сума в размери 5511,64 лв. и 50 лв. /съответно/, като твърди, че е истински кредитор по смисъла на чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД на длъжника „Енерго про продажби“АД с вземане за връщане на недължимо платено по договор за продажба на електроенергия в общ размер на 5561,64 лв., което е придобил по силата на договор за цесия, сключен с цесионера - „КНМ груп“ ЕООД, който от своя страна е придобил това вземане от носителя на субективното материално право по правоотношението му с „Енерго про продажби“АД – ЕТ „И. И.“; че първоначалният цедент „КНМ груп“ЕООД последващо е прехвърлил с друг договор същото вземане на „Пи маркет“ЕООД, който се явява мним кредитор, както и,че длъжникът е извършил в рамките на образуван срещу него изпълнителен процес в полза на двамата ответници плащане на вземането, разпределено между тях в претендираните размери. Видно от така очертания спорен предмет на делото, касае се до правоотношения между търговци и сключени от тях в това им качество търговски сделки – търговска продажба на електрическа енергия, по повод на която е възникнало изначално вземането срещу търговското дружество – доставчик на електроенергия в посочения размер и договори за цесия, с единия от които вземането е цедирано на ищеца, в чийто предмет на дейност /видно от вписванията по партидата му в Търговския регистър/ изрично е включена и такава по възмездно придобиване на вземания и прехвърляне на придобити вземания, покупка на съдебно присъдени вземания, вземания по изпълнителни листа и поемане на риска от събирането на тези вземания. От друга страна, макар в предмета на дейност на „Пи маркет“ЕООД да не е отразена изрично такава дейност, видно от представеното по делото уведомление по чл.99 ЗЗД, това дружество е сключило с „КНМ груп“ЕООД множество други договори за изкупуване на вземания, което налага извод, че оспорената от ищеца цесия, въз основа на която е извършено плащането на „Пи маркет“ЕООД, също е сделка по занятие. Това мотивира и настоящия състав на Върховен касационен съд да приеме,че са налице както обективният, така и субективният критерии, определящи спора като търговски – вземането на ищеца произтича пряко от възникнали търговски материални правоотношения, а спорът кому то принадлежи е между търговци във връзка с упражняваната от тях дейност по занятие. Това,че искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗЗД не е предпоставка за обратен извод, доколкото спорът се явява функционално обвързан с търговското качество на страните и участието им в сделки, които по своя характер са търговски, в съответствие и с разясненията, касаещи разграничението между търговски и граждански дела, дадени в Тълкувателно решение №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/19г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като в случая цената на предявения иск е под предвидения в разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимален размер за достъп до касационен контрол на въззивните решения от 20 000 лв., такъв касационната инстанция не дължи и следва да прекрати производството по подадената срещу такова решение касационна жалба. Това обосновава извода,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение