Определение № 24 от 12.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 40/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Строй – Старт – 91 – М. с-ие“ СД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ф. М. срещу определение № 186 от 02.11.2020г. по т. дело № 1886/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Строй – Старт – 91 – М. и с-ие” СД против решение № 107 от 27.01.2020г. по в. гр. дело № 2094/2019г. на Пловдивски окръжен съд. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподетел релевира доводи, че неправилно съдебният състав е приел, че делото е търговско, независимо от извъндоговорното основание на предявения иск. Поддържа становище, че видът на спора не се определя от страните по него, а от неговия предмет – спорното материално право, чиято защита се търси с исковата молба, в случая гражданскоправен спор по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Ответникът „Алфа – Инвестко“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Т. К. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден и претендира присъждане на разноски в размер 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК – предявеният иск е с цена 10 000 лв., т. е. под минимално изискуемия законодателен праг за обжалваемост по търговски дела, и делото е с търговски характер, предвид вида на страните – търговци, и обстоятелството, че въпреки липсата на сключена помежду им правна сделка, действията на ищеца, за които претендира възмездяване, са извършвани по занятие, макар и не по изрично възлагане от другия търговец. Изложил е съображения, че понятието „търговско дело” е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка” и в него се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществявана търговска дейност на страната, какъвто е настоящият случай. Обжалваното определение на ВКС е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено решение № 2865 от 08.07.2019г. по гр. дело № 5883/2018г. на Пловдивски районен съд, 22 гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от „Строй – Старт – 91 – М. с-ие“ СД срещу „Алфа – Инвестко“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща стойността на разходите за материали и труд за извършени от ищеца СМР, с който ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на извършени от ищеца в полза на ответника строително-монтажни работи на обект Жилищна сграда с обществено обслужващи функции в УПИ IV – жилищно и обществено застрояване, квартал III, жилищна група А – 7, 8 по плана на[жк], [населено място]. По отношение на понятието „търговско дело” по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК липсва легална дефиниция в закона. Съдебната практика е константна, че критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който е функционално обусловен от осъществяваната от страната търговска дейност. В посочения смисъл са цитираните в обжалвания съдебен акт определение № 175/19.07.2016г. по т. д. № 3105/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9/21.01.2012г. по т. д. № 3/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 252/21.09.2012г. по т. д. № 697/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. В настоящия случай делото е търговско, тъй като заявената претенция е за присъждане на стойността на разходите за материали и труд за извършени от ищеца СМР в посочена жилищна сграда, за които се твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, т. е. претенцията произтича от СМР, които практически са функционално обусловени от упражняваното от ищеца занятие – извършване на строителство, т. е. от търговска дейност, независимо, че не се претендира на договорно основание. Поради това без значение за определяне характера на делото като търговско е обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно - по чл. 59 ЗЗД. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение