Определение № 4388 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3496/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Й. С. и С. С. Й., чрез адв. О. С., срещу определение № 2850 от 05.06.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1076/2026 г. на Окръжен съд – Варна, с което са потвърдени протоколни определения от 08.04.2026 г., обективирани в протокол № 2386 от 14.04.2026 г., по гр. д. № 18098/2021 г. на Районен съд – Варна, с които на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по заявената от С. С. срещу Н. Й. С. в рамките на делбеното производство претенция да му бъде заплатена сумата от 24 807 лв., представляваща припадаща се част от сума в размер на 74 421 лв., във връзка с увеличената стойност на имот, представляващ апартамент с идентификатор ***, в резултат на извършени в него СМР и подобрения, както и по заявената от С. С. срещу Н. Й. С. в рамките на делбеното производство претенция да му бъде заплатена сумата от 19 785 лв., представляваща припадаща се част от сума в размер на 39 500 лв., във връзка с увеличената стойност на имота - апартамент с идентификатор ***, в резултат на извършени в него СМР и подобрения. Въззивният съд е посочил, че производството е във фазата по извършване на съдебна делба, като с протоколни определения от о.с.з. от 17.12.2025 г., обективирани в протокол № 7464/19.12.2025 г. по гр. д. № 18098/2021 г. на Районен съд – Варна, са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство предявената от С. С. срещу Н. С. претенция да му бъде заплатена сумата от 24 807 лв., представляваща припадаща се част от сума в размер на 74 421 лв., във връзка с увеличената стойност на имот, представляващ апартамент с идентификатор ***, в резултат на извършени в него СМР и подобрения, както и предявената от С. С. срещу Н. С. претенция да му бъде заплатена сумата от 19 785 лв., представляваща припадаща се част от сума в размер на 39 500 лв., във връзка с увеличената стойност на имота - апартамент с идентификатор ***, в резултат на извършени в него СМР и подобрения. Така заявените претенции са оставени без движение, като на С. Й. С. са дадени указания да конкретизира претенциите, като посочи периода, както и извършените СМР и подобрения - да посочи поотделно от общата цена каква е цената за труд и материали; да посочи индивидуализация на всяка една вещ и кога е закупена всяка една от вещите; да индивидуализира поотделно всяка една вещ от обзавеждането; да посочи какво е наложило направата им, да уточни основанието на претенцията и в частност как са извършени сочените подобрения, т.е. като едноличен владелец на целия имот или като държател на частите на другите съсобственици, със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на съсобственика. Указано му е, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок производството по заявените претенции ще бъде прекратено. В предоставения едноседмичен срок указанията не са били изпълнени, поради което първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на така заявените претенции по сметки. За да потвърди прекратителното определение, въззивният съд е посочил, че съдебният процес е формален и водещо е писменото начало. Устните съдебни заседания се инкорпорират в писмен съдебен протокол, който има материална доказателствена сила. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ГПК, за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието. Съгласно чл. 151, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. Съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Задължение на страната и особено на нейния процесуален представител, който има както юридическа правоспособност, така и познания, е да извършва проверка на съдебния протокол в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК и в случай на несъответствие между действията и изявленията, извършени в откритото съдебно заседание, и тези, отразени в протокола, да предприеме указаните в ГПК действия за поправка на протокола. Устните изявления на която и да било от страните в процеса, вкл. и на съда, неотразени в съдебния протокол, нямат правно значение. Поради това страните следва да се ръководят само и единствено от указанията на съда, дадени в о.с.з. и отразени в протокола. С оглед на това съдът е приел, че страната е била надлежно предупредена за последиците от неизпълнението, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по претенциите по сметки. За правно ирелевантно е прието възражението за наличие на процедура по медиация, тъй като от протокола от проведеното на 17.12.2025 г. о.с.з. не е установено страните да са изпратени на процедура по медиация, доколкото не е постановено определение, с което да се препраща към медиация или делото да се отлага с оглед постигане на споразумение. Отделно от това, процедурата по медиация се развива независимо от съдебния процес, като съгласно чл. 140б ГПК при насрочена информационна среща за медиация, производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Съответно не се спират или продължават и дадените от съда срокове. Жалбоподателите считат определението на въззивния съд за неправилно, поради което искат отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излагат доводи за очевидна неправилност на въззивното определение. Ответниците С. П. С., Г. Н. С. и Н. Н. С. (конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса Н. Й. С.), считат, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. излагат доводи за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е недопустима в частта, с която С. С. Й. обжалва прекратителното определение, тъй като в случая страни по предявените претенции по сметки са С. Й. С. и Н. Й. С. (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С. П. С., Г. Н. С. и Н. Н. С.). Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК изрично предвижда, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Това обуславя оставяне без разглеждане на частната касационна жалба, депозирана от С. С. Й.. В останалата й част частната касационна жалба, подадена от С. Й. С., е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая в изложението не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и визираното по-горе тълкувателно решение, нито е аргументирано наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Що се отнася до твърдението за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, същото е неоснователно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответниците по частната касационна жалба не са поискали присъждане на разноски пред ВКС, поради което не им се дължат такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,