Определение № 3749 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Б., действаща чрез Д. Д. – старши юрисконсулт, срещу определение № 1539 от 28.05.2026 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по в. ч. гр. д. № 622 по описа на съда за 2026 г., с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 920 от 27.03.2026 г. по описа на Районен съд – Средец, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ – Б. против определение № 85 от 12.03.2026 г., постановено по гр. д. № 188/2026 г. по описа на Районен съд - Средец, с което е оставена без разглеждане молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] с правно основание в чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на децата И. М. Х. и И. М. Х., и двамата с майка М. И. Х. и неизвестен баща, в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал. 1 от СК, водена от Министерството на труда и социалната политика, като недопустима и производството по делото е прекратено.

В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че не намира опора в закона разбирането, че има предходен административен ред за вписване на дете, за което са налице условията по чл. 84, ал. 3 от СК, т. е. че за новите условия (по чл. 84, ал. 3 от СК) се прилага стар ред (старата редакция на чл. 84 към ДВ, бр. 101/27.12.2019 год.). Според него материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от СК е действащо право от 22.12.2023 год. и случаите, които попадат в нейното приложно поле и са започнали преди 31.12.2026 год., е невъзможно да бъдат разгледани и довършени по досегашния ред, защото такъв досегашен ред няма.

Позовава се на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси:

1. Във връзка с §36 от ПЗР на ЗИД на СК кой орган до 31.12.2026 год. - съд или дирекция „Социално подпомагане“, е овластен да преценява дали са налице материалните предпоставки по чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на дете за пълно осиновяване?

2. Във връзка с §36 от ПЗР на ЗИД на СК допустимо ли е до 31.12.2026 год. съдът да постанови вписване по чл. 84, ал. 3 от СК, а съответната Регионална дирекция за социално подпомагане въз основа на съдебното решение фактически да впише детето за пълно осиновяване?

3. Във връзка с §36 от ПЗР на ЗИД на СК до 31.12.2026 год. при наличие на постановено влязло в сила съдебно решение за допускане на осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК, това решение нищожно ли е като неподведомствено на съда, или е неправилно, или е недопустимо?

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното въззивно определение, Окръжен съд – Бургас е приел за установено, че производството по гр. д. № 188/2026 г. по описа на Районен съд - Средец е образувано по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане“ - Б., с която се иска от съда на основание чл. 84, ал. 3 от СК да допусне вписване на малолетните деца - И. М. Х. и И. М. Х. - двете с майка - М. И. Х. и баща - неизвестен в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковата молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Б.. Посочил е, че с оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в определение № 875/24.02.2026 г., постановено по частно гр. дело № 4967/2025 г. на ВКС, III г.о., определение № 5320/20.11.2025 г., постановено по частно гр. дело № 3587/2025 г. на ВКС, III г.о., определение № 5173/12.11.2025 г., постановено по частно гр.дело № 3910/2025 г. на ВКС, III г. о. - всички, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, с новата редакция на чл. 84 от СК съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 от СК (НЕИСПО), а не във водените до този момент от Р. регионални регистри на деца за пълно осиновяване. Прието е също, че съгласно §34 ПЗР на ЗИД на СК, съществуващите регистри, касаещи процедурите по осиновяване, се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП, като със създаването на НЕИСПО ще се заместят всички водени до този момент от Р. и АСП регистри за пълно осиновяване.

Съдът е стигнал до крайния си извод, че до въвеждането на НЕИСПО до 31.12.2026 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл. 84, ал. 3 от СК, се разглеждат и извършват по досегашния административен ред по чл. 84 СК в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.106/2023 г., т.е. със заповед на Директора на Р. и съобразно изричната разпоредба на § 36 ПЗР на ЗИД от СК (ДВ, бр.106/2023 г., изм. - ДВ, бр.26/2025 г.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че атакуваното пред него определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.

Поставените от жалбоподателя въпроси, касаещи приложимия ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване в случаите по чл. 84, ал. 3 СК, са обуславящи извода на съда в обжалваното определение, поради което е налице общата предпоставка за допускане на обжалваното определение на касационен контрол.

По така поставените въпроси с разпореждане от 23.04.2026 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2026 г. по описа ОСГК на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, вр. чл. 2.1, във вр. с чл. 125 ЗСВ и чл. 6 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на Гражданската колегия, Общото събрание на Търговската колегия и Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, по искане на министъра на труда и социалната политика за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс (в сила от 22.12.2023 г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., респ. преди създаването и въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?

Ето защо съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение