Определение № 395 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Д., подадена чрез адв.Г.Д., против въззивно решение №207 от 14.05.2012г. по в.гр.д.№ 555/2011г. по описа на ОС София, в частта, с която е потвърдено решение №86 от 21.04.2011год., постановено по гр.д.№403/09год. по описа на районен съд Б. в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Н. Д., Б. Г. С. и Н. Г. С. срещу Ц. А. Ц., Ц. И. М., С. Д. С., Л. И. Ф., Ц. И. М., С. К. И., И. К. И., В. Г. И., Л. М. Д. и В. М. Г., искове по чл.124 ГПК за установяване, че всеки от тях е собственик на по 1 / 6 идеална част от част от имот пл. № ..., състояща се от 423 кв. м., които са извън регулационния план на Б., Софийска област, за който имот ищците твърдят, че са придобили по давност, като са го владели наследодателят им - Г. С. Д., и Д. С. Д., а след това и наследниците им. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.Съображенията за това са следните: На първо място, правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Легитимирани да обжалват съдебните актове са лицата, които имат качеството на страни по делото, за които съдебният акт поражда неблагоприятни правни последици. Правото на жалба е потестативно право, което се упражнява по волята на лицето, което го притежава. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. В случая Б. Г. С. и Н. Г. С. са ищци и като такива са били конституирани като страни в процеса, имали са самостоятелно право на обжалване на решението, в случай, че то засяга техни права и интереси. След като те не са упражнили това право, касаторът не може да се позовава на допуснати по отношение на тях процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на решението, поради което и не може да атакува съдебния акт в частта, с която са отхвърлени предявените от тях установителни искове. На следващо място съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предявеният от касаторката иск е с правно основание чл.124 ГПК. Предмет на този иск е именно защитата на правото на собственост на ищеца, което в конкретния случай е в размер на 1/6 ид.част от процесния недвижим имот, представляващ част от имот пл. №...., състояща се от 868 кв. м., които са извън регулационния план на Б., Софийска област. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.40 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на целия недвижим имот пл.№... с обща площ 1800кв.м. е 15552лв., или за спорните 868кв.м. – 7499,52лв., а за процесната 1/6 идеална част - предмет на предявения от касаторката иск – 1249,92лв. Следователно в случая цената на предявения иск на касаторката с оглед обема на търсената защита е 1249,92лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,